Инфлацията в еврозоната остава без промяна и запазва нивото си от 2% през юли, което е по-високо от очакванията на икономистите, сочат експресните данни на статистическата агенция Евростат, съобщава CNBC.

Икономисти, анкетирани от Reuters, очакваха тя да достигне 1,9% този месец след нивото от 2% през юни.

Така наречената базисна инфлация, която изключва по-волатилните цени на храните, енергията, алкохола и тютюневите изделия, достигна 2,3% през юли, което е същото ниво като през предходните два месеца.

Междувременно внимателно следената инфлация в сферата на услугите се понижава до 3,1% през юли, след като през юни леко се повиши до 3,3%.

След оповестяването на данните доходността на 10-годишните германски облигации се повиши с повече от един базисен пункт, докато доходността на 10-годишните френски облигации нарасна с по-малко от един базисен пункт.

В перспектива свежите данни за инфлацията не предполагат, че ЕЦБ скоро ще поднови цикъла си на облекчаване на лихвените проценти, коментира Джак Алън-Рейнолдс, зам.-главен икономист за еврозоната в Capital Economics.

На заседанието през юли ЕЦБ запази лихвените проценти стабилни за първи път тази година.

По данни на LSEG пазарите последно оценяват с над 94% вероятността централната банка да запази лихвите непроменени и на следващото заседание през септември.

Според Алън-Рейнолдс в зависимост от цените на енергията, инфлацията в еврозоната може да спадне под целевото равнище от 2% до края на тази или началото на следващата година.

„Но подценяването би трябвало да е съвсем малко и подозираме, че базисната инфлация ще остане близо до 2%. И като се има предвид, че създателите на политиката на ЕЦБ са доволни от сегашната позиция, се съмняваме, че спадането на инфлацията малко под 2% поради по-ниските цени на енергията би било достатъчно, за да предизвика ново понижение на лихвените проценти“, допълва анализаторът.

Данните за инфлацията следват индикациите от началото на седмицата, които показаха, че през второто тримесечие икономиката на еврозоната се е разширила с по-добър от очаквания темп от 0,1%, който обаче е рязко по-нисък от растежа от 0,6% през трите месеца до края на март.

Анализаторите изтълкуваха данните като знак за това, че европейската икономика засега показва устойчивост пред митническата политика на американския президент Доналд Тръмп.

Европейският съюз и Вашингтон неотдавна подписаха търговско споразумение, което включва 15% базова ставка за стоки от ЕС, предназначени за САЩ.

В действие вече са секторни мита и временно намалени т.нар. реципрочни мита.

Широко разпространено е очакването, че митата ще натежат на икономическия растеж, включително в еврозоната, и ще се отразят на цените на стоките за американските потребители. Въздействието им върху инфлацията в Европа засега остава несигурно, допълва Euronews.