Пластмасата представлява „сериозна, нарастваща и недооценена опасност“ за здравето на хората и планетата, предупреждава ново експертно проучване. Светът се намира в „пластмасова криза“, която причинява заболявания и смърт от бебешка възраст до старост и е отговорна за поне 1,5 трилиона долара здравни щети годишно, пише Guardian.

Движещата сила на кризата е огромното ускорение на производството на пластмаса, което е скочило повече от 200 пъти от 1950 г. насам и се очаква да се утрои отново до над 1 млрд. тона годишно до 2060 г. Макар пластмасата да има много важни приложения, най-бързото увеличение се наблюдава в производството на пластмаси за еднократна употреба, като бутилки за напитки и контейнери за бързо хранене.

В резултат на това замърсяването с пластмаса също е нараснало значително, като в момента 8 млрд. тона замърсяват цялата планета, се посочва в доклада. По-малко от 10 % от пластмасата се рециклира.

Пластмасата застрашава хората и планетата на всеки етап от производството и използването си. Тя причинява замърсяване на въздуха, излагане на токсични химикали и проникване на микропластмаси в организма. Замърсяването с пластмаса може дори да доведе до разпространение на комари, пренасящи болести, тъй като водата, задържана в изхвърлената пластмаса, предоставя добри условия за размножаване.

Докладът е публикуван във водещото медицинско списание The Lancet преди шестия и вероятно последен кръг от преговори между страните за постигане на споразумение по правно обвързващ глобален договор за пластмасите, с който да се справи с кризата. Преговорите бяха затруднени от съществуващите разногласия между повече от 100 страни, които подкрепят ограничаването на производството на пластмаси. Същевременно петролните държави като Саудитска Арабия се противопоставя на предложението. 

Новооткритият метод създава възможност за по-устойчиво производство на медикаменти.

От пластмаса до парацетамол: как бактерии превръщат отпадъци в лекарства

„Ние знаем много за обхвата и тежестта на въздействието на пластмасовото замърсяване върху здравето и околната среда“, казва проф. Филип Ландриган, педиатър и епидемиолог в Бостънския колеж в САЩ и водещ автор на доклада. Той заяви, че е наложително договорът за пластмасите да включва мерки за защита на здравето на хората и планетата.

„Въздействието се отразява най-тежко върху уязвимите групи от населението, особено бебетата и децата“, допълва той. „Всичко това води до огромни икономически разходи за обществото. Нашата отговорност е да предприемем действия в отговор на това.“

Петролните държави и пластмасовата индустрия твърдят, че акцентът трябва да бъде върху рециклирането на пластмаса, а не върху намаляване на производството. Но за разлика от хартията, стъклото, стоманата и алуминия, химически сложните пластмаси не могат да бъдат лесно рециклирани. В доклада се посочва: „Сега е ясно, че светът не може да се измъкне от кризата с пластмасовото замърсяване чрез рециклиране.“

Повече от 98% от пластмасите се произвеждат от изкопаеми горива, газ и въглища. Енергоемкият производствен процес допринася за климатичната криза, като отделя еквивалента на 2 млрд. тона CO2 годишно – повече от емисиите на Русия, четвъртият по големина замърсител в света. Производството на пластмаса също води до замърсяване на въздуха. Повече от половината от неуправляваните пластмасови отпадъци се изгарят на открито, което допълнително влошава ситуацията, пише в доклада.

В пластмасите се използват над 16 000 химични вещества, включително багрила, огнеустойчиви добавки и стабилизатори. Според доклада много от химичните вещества в пластмасите са свързани с въздействия върху здравето на всички етапи от човешкия живот, но липсва прозрачност кои точно химични вещества се съдържат в тях.

Въпреки обявеното сътрудничество, между Пекин и Брюксел продължава да има неразбирателства

ЕС и Китай с обща декларация за климата, но без съществена стойност

Анализът установи, че ембрионите, кърмачетата и малките деца са силно податливи на вредите, свързани с пластмасите. Продължителното излагане на подобен тип замърсяване е свързано с повишен риск от спонтанен аборт, преждевременно раждане, вродени дефекти, нарушен растеж на белите дробове, рак в детска възраст и проблеми с плодовитостта на по-късен етап от живота.

Пластмасовите отпадъци често се разграждат до микро- и нанопластмаси, които постъпват в човешкото тяло чрез водата, храната и дишането. Частиците са открити в кръвта, мозъка, кърмата, плацентата, спермата и костния мозък. Тяхното въздействие върху човешкото здраве все още е до голяма степен неизвестно, но те са свързани с инсулти и сърдечни пристъпи.

Пластмасата често се възприема като евтин материал, но учените твърдят, че тя е скъпа, ако се включат и всички здравни разходи. Според оценка вредите върху здравето от само три пластмасови химикала – PBDE, BPA и DEHP, в 38 страни възлизат на 1,5 трилиона долара годишно.

Проучването е само началото на поредица от доклади, които редовно ще проследяват въздействието на пластмасите. Маргарет Спринг, старши юрист и един от съавторите на доклада, заяви: „Докладите ще предоставят на вземащите решения по целия свят надежден и независим източник на данни, който да послужи за разработването на ефективни политики за справяне със замърсяването с пластмаси на всички нива.“