На 26 декември 2004 г. мощно подводно земетресение предизвика цунами, което отне живота на 230 000 души в Югоизточна Азия. Почти всички – хора и животни – бяха изненадани, с едно забележително изключение: слоновете.

В държави като Тайланд и Шри Ланка, слоновете проявяват безпокойство часове преди вълните да ударят. На въпросната дата дивите бозайници бягат към по-високи места, а питомните пренебрегват заповедите на водачите си – понякога дори с туристи на гърба си.

Благодарение на способността си да усещат нискочестотни вибрации, недоловими за повечето видове, те реагират на ранните предупредителни сигнали – и имат значително по-голям шанс да оцелеят.

Днес назрява друго, много по-голямо бедствие, пишат в статия за Project Syndicate Джули МаКарти, изпълнителен директор на NatureFinance, и Патрик Одие, председател на Building Bridges.

NatureFinance е международна организация с нестопанска цел, базирана в Швейцария, чиято дейност е посветена на съгласуването на глобалните финанси със справедливи, природосъобразни резултати.

Building Bridges е ангажирана с привличането на финансиране, за да ускори прехода към глобален икономически модел, съобразен с принципите на социалната и екологичната устойчивост.

Ускореното глобално затопляне и влошаващата се околна среда застрашават всеки сектор на световната икономика, отбелязват експертите.

И докато много инвеститори продължават да действат все едно нищо не се случва, една група вече търси начини да избегне предстоящите щети: дългосрочните собственици на активи като пенсионни фондове и държавни инвестиционни фондове.

За разлика от хедж фондовете или компаниите за рисков капитал, тези инвеститори мислят поколения напред. Те не могат да си позволят да пренебрегнат неразривната връзка между финансовата и екологичната стабилност, посочват МаКарти и Одие.

Това разбиране вече се отразява в нови инициативи като Debt Suspension Clause Alliance и Global Hub for Debt Swaps for Development.

Докато някои твърдят, че включването на климатични рискове в работата на финансови институции като Международния валутен фонд ВФ е „отклонение от мисията им“, водещите инвеститори осъзнават, че климатичните и природни рискове ще се материализират под формата на краткосрочни и средносрочни сътресения, които ще засегнат всички аспекти на световната икономика.

Именно затова, докато много акционери и главни изпълнителни директори продължават да се фокусират върху тримесечните финансови резултати, дългосрочните собственици на активи вече анализират компаниите през призмата на риска, свързан с природния капитал, за да предвидят екологични сътресения, които биха могли да намалят дългосрочната стойност на техните инвестиции. Норвежкият Държавен пенсионен фонд, който управлява активи на стойност 1,7 трилиона долара, вече оценява цели 96% от портфейла си спрямо този риск. Това не е просто козметично доуточнение в ESG политиките – това е дълбока институционална трансформация, коментират лидерите на NatureFinance и Building Bridges.

Норвегия не е сама. Държавният пенсионен фонд на Финландия наскоро започна да проучва как да измерва природно обусловени финансови рискове във връзка с дългосрочните си пенсионни задължения.

В Сингапур, инвестиционната компания Temasek използва сателитен мониторинг и данни за биоразнообразието, за да оценява рисковете и възможностите, свързани с природния капитал.

В момент, когато ESG рамките са подложени на ожесточени политически и културни спорове, няма никакво съмнение, че тези действия се ръководят не от идеология, а от прагматизъм – и от нарастващо чувство за спешност.

Вече ставаме свидетели как екстремни климатични събития, загуба на биоразнообразие, недостиг на вода и ограничени ресурси нарушават икономиките – най-тежко засегнати са бедните страни с уязвими икономики, посочват още МаКарти и Одие.

През 2022 г. наводненията в Пакистан унищожиха селското стопанство – сектор, в който е заето 40% от населението – повишиха цените на храните и доведоха страната до ръба на фалит.

В Индонезия, обезлесяването и деградацията на торфищата, породени от неустойчива палмова индустрия, доведоха до временно спиране на износа през същата година.

В Бразилия и Етиопия, покачващите се температури и нестабилните валежи доведоха до срив в добивите на кафе, което повиши глобалните цени и навреди на доходите на селското население и приходите от износ.

И високодоходните страни не са имунизирани срещу тези рискове.

В САЩ, продължителните засушавания водят до спад в реколтата – от Арканзас до Оклахома, принуждавайки фермерите да копаят по-дълбоки кладенци и да преминават към по-малко доходоносни култури.

Междувременно, бедствия като урагани и горски пожари тласкат застрахователите да вдигат премиите, да ограничават покритието или напълно да се оттеглят от високорискови райони.

В Европа, природните рискове влияят на производството на зехтин в Италия и Гърция, на лозарството във Франция, Италия и Испания, на доставките на дървесина в Централна и Северна Европа, на рибарството в Средиземно море и на речния транспорт по Рейн и Дунав.

Въпреки това, тези рискове все още не са адекватно включени във финансовите модели. Отчасти това се дължи на факта, че данните за природния капитал – за разлика от тези за въглеродните емисии – са фрагментирани, непоследователни и труднодостъпни. Рисковете са комплексни и системни – водната криза, загубата на биоразнообразие и климатичните промени засягат различни сектори и граници, предизвиквайки верижни ефекти – и все още няма утвърдени стандарти за измерване и докладване. В резултат повечето банки не разполагат с нужната информация, особено с данни, специфични за дадено място, за да оценят екологичните зависимости на своите клиенти.

Но вече се появяват нови инструменти, които могат да запълнят тези празноти. Например, ENCORE (Exploring Natural Capital Opportunities, Risks and Exposure) е безплатен онлайн инструмент, който помага на финансовите институции да идентифицират рисковете, свързани с природата, в резултат от тяхното кредитиране, застраховане и инвестиции в рискови индустрии.

Освен това, Работната група за финансови оповестявания, свързани с природата (TNFD), е разработила препоръки и насоки, които да помогнат на бизнеса и финансовите институции да интегрират природните фактори в своите решения. Някои централни банки вече разработват интегрирани сценарийни модели за оценка на въздействието на климатичните и природни рискове върху икономиката и финансовата система. С добавянето на нови биоданни и технологии, средствата за действие вече са налице. Инвеститорите нямат извинение да действат „на сляпо“.

Вече не става въпрос за осъзнаване. След като финансовите последици от екологичната нестабилност – от изоставени селскостопански активи до спад в кредитния рейтинг на уязвими държави – са налице, не може да има съмнение: рискът, свързан с природата, е финансов риск, пишат МаКарти и Одие.

Собствениците на активи, централните банки и институции като МВФ носят отговорността да интегрират това разбиране във всичките си дейности – преди да настъпи следващото предотвратимо сътресение.

Експертите заключват: Институциите, които ще поведат напред, ще бъдат онези, които са готови да излязат извън традиционните рамки, да приведат капиталовите потоци в съответствие с планетарните граници и да инвестират не само в пазари, но и в системите, които ги поддържат.