Японската писателка Рие Кудан не се тревожи, че трудът ѝ може да бъде използван за обучение на AI. „Не се чувствам особено нещастна, че работата ми се използва за трениране на AI. Дори и да бъде копирана, съм сигурна, че винаги ще има част от мен, която никой няма да може да възпроизведе“, казва 34-годишната авторка пред The Guardian.

Книгата на Кудан предизвиква сериозен дебат в Япония, след като печели престижната награда „Акутагава“ – въпреки че част от нея е написана с помощта на ChatGPT.

В основата на Sympathy Tower Tokyo стои историята на архитектката Сара Мачина, наета да проектира нова кула за осъдени престъпници – място, което да символизира „изключителния широкоскроен характер на японците“, като им осигури комфортни условия. Самата Сара обаче става жертва на насилие и се пита доколко състраданието към извършителите е оправдано.

„Това отношение е силно застъпено в Япония“, казва Кудан. Един от импулсите за романа е убийството на бившия премиер Шиндзо Абе през 2022 г. „Човекът, който го застреля, се превърна в център на вниманието, а обществото прояви съчувствие заради тежкото му минало – религиозно семейство и липса на свобода. Тази идея отдавна беше в съзнанието ми.“

В романа кандидатите за „Кулата на състраданието“ преминават „тест за състрадание“ с въпроси като „Насилвали ли са ви някога родителите? – Да / Не / Не знам“, а крайното решение е в ръцете на изкуствен интелект.

Sympathy Tower Tokyo печели наградата „Акутагава“ през 2024 г. „Бях щастлива и почувствах облекчение, защото това отличие остава за цял живот“, казва Кудан. Но книгата добива още по-голяма популярност заради признанието, че около 5% от текста е генериран с помощта на ChatGPT.

„Това бяха части от романа, представени като разговор на герой с ChatGPT. Но аз получих изключително вдъхновение и от самите взаимодействия с AI – той отразява човешките мисловни процеси по интересен начин.“

В романа дори един от героите изпитва съжаление към чатбота, „осъден на празно съществуване, в което безкрайно повтаря зададени думи, без никога да разбира какво означават“.

Страхува ли се Кудан, че AI може да измести писателите? „Може би някой ден това ще се случи, но засега няма как изкуствен интелект да напише роман по-добър от човешки автор“, казва тя.

За нея основната тема на романа е не само престъплението, но и езикът. В Япония все по-често се използва катакана – писменост за заемки от чужди езици. Думи като „negurekuto“ (неглект) или „fōrin wākāzu“ (чуждестранни работници) звучат по-меки и неутрални от съответните им йероглифни форми.

„За моето поколение катакана вече е стандарт, който не се поставя под въпрос“, казва Кудан. Но тя също така предупреждава, че изборът на писменост може да прикрива истинския смисъл.

В последните избори в Япония крайнодясната партия Sanseito постигна сериозен резултат, като спечели 14 места в горната камара на парламента. Лозунгът ѝ – „Japanese people first“ – използва катакана за думата „first“.

„Когато се използва катакана, много негативни асоциации се заменят с неутрални. Това не предизвиква хората по същия начин“, обяснява Кудан. „Те знаят много добре какво точно правят. И именно по тази причина трябва да обръщаме внимание – когато някой използва катакана, трябва да си зададем въпроса: Какво точно се опитва да скрие?“