Новата търговска система „Търнбери” или как ЕС дискредитира собствените си идеи за СТО
След споразумението с Вашингтон Брюксел трябва да покаже на света, че не е загърбил правилата на Световната търговска организация, за чието създаване самият той е помогнал значително

На 27 юли Европейският съюз и Съединените щати сключиха крехко примирие в търговската война в шотландския голф курорт на президента Доналд Тръмп. Но фотоапаратите уловиха неудобството на европейските представители, които успяха да постигнат „най-доброто, което можеше да се постигне“, но то далеч не изглеждаше много.
Двете страни най-накрая утвърдиха споразумението, сключено с ръкостискане между Тръмп и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, в съвместна декларация. Тя определи 15-процентна базова тарифа от страна на САЩ, обеща намаление на тарифите за европейските автомобили, ограничи тарифите върху фармацевтичните продукти и полупроводниците и напълно освобободи от такива износа на самолети от ЕС.
През цялото време Европа се ангажира в деликатен танц с Тръмп – опитвайки се да го накара да спазва търговските си обещания, докато лидерите ѝ лобират да се ангажира с гаранции за сигурността на Украйна срещу руската агресия.
„Все още сме заложници на американската военна и стратегическа защита с ужасно неврологична точка, която е Украйна“, коментира пред POLITICO Паскал Лами, бивш търговски комисар на ЕС. „Ако се нахвърлим върху Тръмп, за което имаме икономическия капацитет, той би могъл да каже: „Е, ако европейците са врагове, сега не виждам защо трябва да продължавам да помагам на Украйна.“ Никой не иска да поеме отговорност за това“.
По-малко наложителна, но по-неудобна задача за Брюксел ще бъде да покаже на света, че не е нарушил правилата на международната търговия, за чието създаване е помогнал значително. В края на краищата, ЕС години наред е поучавал Пекин, Вашингтон и Ню Делхи за важността на Световната търговска организация като арбитър на търговията, основана на правила.
„Ние напълно пренебрегнахме правилата, които помогнахме да създадем заедно с американците, и ще бъдем обвинени, че продължаваме да ги подкопаваме в бъдеще, ако нещата продължат така“, добавя Лами, който след мандата си в Брюксел оглави СТО в Женева между 2005 и 2013 г.
Признанието на Фон дер Лайен в голф клуба на Тръмп в Търнбери, че ЕС има „излишък“ спрямо САЩ, който споразумението ще помогне да „пребалансира“, беше последният тласък, от който администрацията на Тръмп се нуждаеше, за да обяви победа и да погребе система, която отдавна считаше за остаряла.
„Чрез комбинация от тарифи и споразумения за достъп до чуждестранни пазари и инвестиции, Съединените щати положиха основите на нов глобален търговски ред“, написа главният търговски преговарящ на Тръмп, Джеймисън Гриър, в статия във вестник няколко дни след сключването на споразумението. „Системата Търнбери в никакъв случай не е завършена, но нейното изграждане е в напреднала фаза“.
Криза на доверието
Според водещи търговски експерти трансатлантическото търговско споразумение рискува да подкопае самите принципи, които Брюксел отдавна отстоява в СТО, в един свят, все повече оформян от безкомпромисна геополитическа конфронтация.
„Ще бъде много трудно за ЕС да каже: „Ние защитаваме многостранната търговска система“, защото те са една от многото страни, които решиха да договорят двустранно споразумение със Съединените щати“, казва Марко Молина, адвокат по търговско прави и бивш висш дипломат, който до 2024 г. ръководи преговорите за реформа на органа за разрешаване на спорове на СТО.
Основният проблем на споразумението е, че то противоречи на основните принципи на многостранната търговска система: реципрочност и недискриминация.
От една страна, партньорите трябва да си дадат взаимно приблизително равностойни отстъпки – нещо, което рамковото споразумение понастоящем не прави. Недискриминацията, заложена в правилото за най-облагодетелствана нация на СТО, изисква всяка полза, предоставена на един търговски партньор, да бъде незабавно разширена към всички членове – освен ако споразумението им не обхваща „по същество цялата търговия“.
Така че, макар ЕС да е съгласен да премахне всички мита върху американските промишлени стоки и автомобили, той трябва да го направи в рамките на пълноценно търговско споразумение. И ЕК настоява, че споразумението в крайна сметка ще отговори на това изискване. Тъй като повечето мита ще бъдат премахнати постепенно, Брюксел твърди, че споразумението в крайна сметка ще спазва установените правила на световната търговия.
Висш служител на Комисията обясни пред репортери в четвъртък, че в уводната част на съвместната декларация се посочва „ангажиментът на двете страни да положат усилия за постепенна либерализация“. По думите му това ще изисква „непрекъсната работа, която също ще ни помогне да отговорим на стандартите на правилата на Световната търговска организация по тези въпроси“.
Официално ангажиментът на Комисията е недвусмислен.
„Европейският съюз е и ще остане защитник и поддръжник на СТО и търговията, основана на правила – това няма да се промени”, казва пред POLITICO Олоф Гил, говорител на Комисията по търговията.
Но дори бивши служители на Комисията не вярват на това.
„Доверието в ЕС като стълб на системата на СТО, основана на правила, ще бъде сериозно компрометирано, ако той реши да приложи тарифни намаления на преференциална основа“, казва Игнасио Гарсия Берсеро, отговорник на Комисията за трансатлантическите отношения и политиката на СТО до 2024 г. „Няма никаква достоверност в аргумента, че „сделката“ между ЕС и САЩ е стъпка към споразумение за свободна търговия, съвместимо със СТО“.
Да надвиеш насилника
Какво правиш, когато най-големият на детската площадка спре да играе по правилата? За ЕС отговорът все повече е: Създаваш банда, пише още изданието.
Първоначално Брюксел се съпротивляваше на идеята за координация с други страни, засегнати от тарифите на Тръмп, като Канада или Мексико. Но в крайна сметка промени курса си.
„Основната критика, която може да се отправи към Комисията, е, че тя не се опита сериозно да създаде международна анти-Тръмп коалиция“, казва бившият шеф на СТО Лами.
Това е нещо, което Брюксел се опита да поправи в края на юни, когато на срещата на лидерите Фон дер Лайен лансира идеята за нов клуб, в който 27-те страни от ЕС ще обединят сили с членовете на „Всеобхватно и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство“ (CPTPP), фокусирано върху Тихоокеанския регион. В него членуват Великобритания, Канада, Япония, Мексико и Австралия.
Това беше посрещнато с ентусиазъм от лидера на най-голямата икономика в блока, германския канцлер Фридрих Мерц.
„Ако СТО е толкова дисфункционална, колкото е била през последните години и очевидно остава такава, тогава ние, които продължаваме да считаме свободната търговия за важна, трябва да измислим нещо друго“, коментира той пред репортери.
Преговорите между представителите на ЕС и CPTPP се очакват по-късно тази година, с цел координиране на усилията за защита на търговията, основана на правила, в лицето на тарифната офанзива на Тръмп, казва пред POLITICO високопоставен финансов служител от Нова Зеландия.
„Единственият начин, по който ЕС може да възстанови доверието в системата, е чрез координация с други членове, извън САЩ, за да се гарантира спазването на правилата на СТО“, категоричен е Молина. „Това ще изисква лидерство и работа в екип – и надеждата, че Вашингтон в крайна сметка ще осъзнае, че тази търговска война вреди на американските интереси и потребители“.