Нахлуването на Белия дом в частния бизнес буди страхове и надежди

Когато Доналд Тръмп нахлу в американската политическа сцена през 2015 г., той се обяви за привърженик на свободния пазар — с една уговорка.

„Аз съм 100% за свободната търговия“, каза той на републиканците, докато се бореше за президентската номинация на партията.

„Но имаме нужда от умни хора, които да сключват сделките. А ние нямаме такива.“

Десетилетие по-късно, седем месеца след началото на втория си мандат, Тръмп вече е в ролята на главния преговарящ, възприемайки транзакционен подход към президентството. Това преобърна начина, по който правителството на САЩ се отнася към частния бизнес, и разби философията на Републиканската партия за свободния пазар, пише анализаторът Майълс Маккормик в анализ за Financial Times.

В петък президентът обяви най-новата си сделка: правителството на САЩ ще придобие 10% дял в затруднения производител на чипове Intel, като използва предварително договорени федерални грантове за финансиране на капиталова инвестиция на стойност 8,9 млрд. долара.

Ходът директно противоречи на ортодоксалните възгледи на републиканците, които подчертават ползите от капитализма на свободния пазар и по принцип се противопоставят на държавната намеса в корпоративна Америка.

„Що се отнася до американската политика, това е направо лудост“, казва Скот Линсисом, вицепрезидент по обща икономика в либертарианския мозъчен тръст Cato Institute.

„Единственият път, когато сме правили това, е бил по време на война или по време на кризата [2007–09], когато по същество аргументът беше: или това, или икономически срив.“

„Това отваря вратата за един вид държавно управляван капитализъм, срещу който ние, консерваторите, обикновено сме говорили“, посочва Боб Инглис, бивш конгресмен от Южна Каролина и самопровъзгласил се „републиканец на Рейгън“.

„Но времената не са обичайни и това вече не е консервативната Републиканска партия“, добавя той пред FT.

Make Intel Great Again: Хронология на сделката Тръмп-Тан и бъдещето на световния пазар на чипове

Тръмп яростно отхвърли подобни критики, заявявайки, че Вашингтон не е платил нищо за дела в Intel, тъй като сделката е финансирана чрез неизползвани грантове.

Затруднената компания за полупроводници, която десетилетия наред беше технологичен шампион на Силициевата долина, отчете шест последователни тримесечия нетни загуби, тъй като производството на чипове буксува.

„Защо глупавите хора не са доволни от това? Аз ще сключвам сделки като тази за нашата страна всеки ден“, каза Тръмп в Truth Social.

Главният изпълнителен директор на Intel Лип-Бу Тан също приветства споразумението в пост в X, който включва снимка с търговския министър Хауърд Лътник, който вади широка усмивка.

Тан заяви: „Развълнуван съм от работата, която предстои, за да гарантираме, че най-усъвършенстваните силициеви технологии и компютърни продукти на бъдещето ще бъдат проектирани и произведени именно тук, в САЩ.“

Сделката с Intel е само най-новата в серия от интервенционистки ходове на президента, които повече напомнят на европейския държавен капитализъм от 60-те години, отколкото на свободнопазарната ортодоксия, върху която Републиканската партия се гради от десетилетия, отбелязва Маккормик.

През юни Тръмп даде зелена светлина на придобиването на US Steel от японската Nippon Steel в замяна на т.нар. „златна акция“ за правителството. Миналия месец Пентагонът стана най-големият акционер в MP Materials — оператор на единствената действаща мина за редкоземни елементи в САЩ.

По-скоро наскоро президентът заяви, че ще позволи на Nvidia и AMD да продават чиповете си на Китай в замяна на 15% дял от приходите от тези сделки.

Белият дом отбеляза, че администрацията на Тръмп едновременно прокарва политики като дерегулация и данъчни облекчения, „за да възстанови Америка като най-динамичната икономика в света“.

ЕС трябва да направи много повече, за да стане конкурентоспособен

Интервенциите в сектори като чиповете и стоманата бяха предназначени да противодействат на „политиките America Last и най-накрая да защитят националната и икономическата ни сигурност“, добави администрацията.

Този подход получи похвали както от някои бивши критици на Тръмп, така и от технологични ръководители, които все повече се приспособяват към неговия стил на бизнес, за да избегнат да се превърнат в мишени.

Марк Кюбан, милиардер инвеститор и поддръжник на Камала Харис в президентската надпревара през 2024 г., заяви, че решението на Тръмп да накара Nvidia и AMD да плащат част от приходите си, свързани с Китай, на държавата е добра мярка, която е трябвало да бъде подкрепена от демократите.

„Това е данък за милиардери, структуриран като роялти или такса върху продажбите на полупроводници от най-ценната компания в света, продавани на Китай“, каза Кюбан в X.

„Ще компенсира ли това експлозията на дефицитите, пред които сме изправени? Засега не. Изобщо. Но трябва да му се признае, че разбира как тези главни изпълнителни директори подхождат към проблемите и възможностите и че използва влиянието си, за да генерира данъчни приходи“, добави предприемачът.

„Президентът е по-прогресивен по отношение на данъчното облагане, отколкото някой в прогресивното крило на демократите някога е бил.“

Тръмп ясно даде да се разбере, че намесата на правителството в частния сектор тепърва започва.

„Надявам се да имам още много подобни случаи“, каза той в понеделник, визирайки пакта с Intel.

Напредък не чрез бетон - а чрез код: Лидерът на SAP за дигиталния суверенитет на Европа

Експерти предупреждават, че президентът не преследва идеологическа промяна, а по-скоро се ръководи от десетилетия опит в сделките като нюйоркски имотен магнат, третирайки взаимодействията с корпоративния свят като възможност за взаимноизгодна размяна.

„Моето впечатление е, че това е доста необмислено, доста не­стратегическо“, казва Майкъл Стрейн, директор по икономическа политика в дясноцентристкия мозъчен тръст American Enterprise Institute, пред FT.

„Това, което виждаме, е по-малко стратегически завой към държавен капитализъм и повече — президент, който неуместно изнудва частни компании, защото смята, че така е по-добър преговарящ.“

Бърни Сандърс, сенатор от левицата, похвали сделката на Тръмп с Intel, която отразяваше предложение, направено от самия него за държавен дял в замяна на субсидии по Закона за чиповете от 2022 г.

„Радвам се, че администрацията на Тръмп е в съгласие с поправката, която предложих преди три години“, заяви Сандърс.

„Ако компаниите за микрочипове реализират печалба от щедрите грантове, които получават от федералното правителство, американските данъкоплатци имат право на разумна възвръщаемост от тази инвестиция.“

На Уолстрийт обаче реакцията е значително по-хладна сред традиционните съюзници на републиканците в корпоративна Америка.

„Трима директори ми се обадиха през последната седмица — всички те доскоро подкрепяха Тръмп, но са силно обезпокоени от тази тенденция“, казва старши съветник на някои от най-големите американски компании и техните главни изпълнителни директори, пред FT.

„Най-голямото им притеснение е, че това ще доведе до изкривяване на държавната политика в полза на компании, в които правителството има финансов интерес.“

Тръмп обеща, че намесата на правителството в Intel ще бъде пасивна, без представителство в борда или други управленски права. Но анализатори предупреждават, че е малко вероятно този подход да се запази.

„Няма как правителството на САЩ да стане най-големият акционер в закъсал национален шампион в производството на чиповe и да не вдигне телефона, когато не му хареса какво прави тази компания“, посочва Линсисом от Cato Institute.