Европейските лидери обмислят създаването на 40-километрова буферна зона между руската и украинската фронтова линия като част от евентуално мирно споразумение – идея, която Москва е приела в последния момент и която вероятно ще натовари скромния брой миротворчески сили на континента.

Европейски дипломати казват пред POLITICO, че това предложение е едно от няколкото, които военни и цивилни служители обмислят за сценарий след прекратяването на огъня в Украйна. Все още няма постигнато съгласие по отношение на дълбочината на тази буферна зона и не е ясно дали Киев ще приеме плана, тъй като той вероятно ще доведе до териториални отстъпки, добавя изданието, като акцентира, че САЩ не участват в тази дискусия.

Но фактът, че служителите обмислят да блокират ивица земя в Украйна, за да поддържат крехкия мир, е показателен за отчаянието на съюзниците от НАТО в стремежа им да намерят решение на войната, която наближава четвъртата си година. Още повече, че руският президент Владимир Путин не показва желание да спре боевете, продължава изданието, като припомня, че в четвъртък Москва предприе рядко срещана атака срещу центъра на Киев, при която загинаха най-малко 19 души и бяха нанесени щети на офисите на Европейския съюз.

„Те се хващат за сламки“, казва Джим Таунсенд, бивш служител на Пентагона, който е отговарял за политиката за Европа и НАТО по време на администрацията на Обама. „Руснаците не се страхуват от европейците. И ако мислят, че няколко британски и френски наблюдатели ще ги възпрат да навлязат в Украйна отново, грешат“.

Отделянето на Украйна е натоварено с историческо значение. Европейските дипломати се въздържат да сравняват региона със строго охраняваната граница между Северна и Южна Корея, които технически все още са в състояние на война. Те я сравняват по-скоро с разделението на Германия по време на Студената война.

Тръмп не познава историята на Европа. И в това е проблемът

Путин и неговите заместници вече заявиха, че работят за създаването на буферни зони по границите на Русия с Украйна. Това би увеличило разстоянието между Москва и украинската артилерия и дронове.

Броят на военнослужещите, необходими за патрулиране по границата, също остава проблем. Длъжностните лица обсъждат от 4000 до около 60 000 войници. Но страните все още не са поели никакви ангажименти, а президентът Доналд Тръмп отхвърля потенциалното присъствие на американски войски.

НАТО работи по създаването на сила за бързо реагиране от 300 000 войници, за да защити източния си фланг от потенциална бъдеща руска атака. Освен това всяка миротворческа сила би имала двойна роля – да патрулира в близост до демилитаризираната зона и да обучава украински войници, казват двама от дипломатите пред POLITICO.

Съюзниците все още отлагат публичното поемане на ангажименти за войски, докато чакат ключови подробности. Техните въпросителни включват правилата за участие на войските на НАТО на фронтовата линия, как да се реагира на евентуална ескалация от страна на Русия и дали ще се наложи да се привлекат трети страни за подсигуряване на района, ако Кремъл възрази срещу присъствието на войски на алианса в буферната зона.

„Всички се опитват да действат възможно най-бързо по отношение на гаранциите за сигурност, за да не промени Тръмп решението си“ да принуди Путин да постигне споразумение чрез преговори, казва трети дипломат пред изданието.

Предложението за буферна зона не е било обсъждано по време на видеоконференцията на шефовете на отбраната на НАТО в понеделник, в която са участвали председателят на Общото командване генерал Дан Кейн и върховният командващ на НАТО и шеф на Европейското командване на САЩ Алексус Гринкевич.

Френските и британските сили вероятно ще съставляват ядрото на чуждестранното военно присъствие, според двама европейски официални представители. Париж и Лондон лобират пред други съюзници да помогнат с военни средства.

Това обаче тревожи членовете на НАТО по границата с Русия - като Полша, която изрази опасения, че това ще направи страната уязвима за атака.

ЕС се приближава към използването на замразените руски активи за възстановяване на Украйна

Някои съюзници изразяват опасения, че създаването на буферна зона всъщност може да изложи украинските градове на по-голям риск от атака или повторна инвазия от Русия.

„Това не е много разумно срещу противник, който не преговаря с добра воля“, казва единият от източниците на POLITICO.

Полша и Германия вече предупредиха, че няма да разполагат свои войски в Украйна. Малката Естония е на дригия полюс. Все пак всички страни от НАТО очакват, че Украйна ще предостави по-голямата част от войските в близост до всяка буферна зона.

Белият дом оправдава Москва

Но докато европейските лидери мислят как да защитят Украйна, американският президент Доналд Тръмп не беше особено разтревожен от среднощното бомбардиране на Киев. Първоначално, в поредица от публикации в социалните медии той определи руската атака с няколкостотин ракети и дронове като доказателство, че Путин не е искрен в своите предложения за мир.

Но в четвъртък прессекретарят на Белия дом Каролин Лийвит намекна, че атаката срещу столицата на Украйна, при която загинаха най-малко 19 души, включително четири деца, е „разбираема реакция на нападението на Украйна срещу руски рафинерии през последния месец“.

Укрепените украински градове, които са следващата цел на Русия

По думите ѝ Тръмп „не е бил доволен от този ход, но също така не е бил изненадан“ и обвинява и двете страни за липсата на напредък в преговорите.

„Това са две страни, които са във война от много дълго време. Русия започна тази атака срещу Киев, както Украйна нанесе удар по руските нефтопреработвателни заводи“, обясни тя позицията на Белия дом.

Неутралната реакция на администрацията към руската атака идва въпреки публичните призиви от Европа, че руската атака е повече от отмъщение.

„Русия няма намерение да сложи край на тази война“, написа финландският президент Алекс Стаб в публикация в X.

Френският президент Еманюел Макрон, който подобно на Стаб беше един от седемте европейски лидери, които се срещнаха с Тръмп миналата седмица в Белия дом заедно с украинския президент Володимир Зеленски, също разкритикува атаката с повече от 600 ракети и дронове за една нощ: „Това е руската представа за мир“, написа той. „Терор и варварство“.

Въпреки че разговорите между американски и европейски официални лица за това как да се гарантира сигурността на Украйна след края на войната продължават, двете страни се разминават в перспективите за мир в краткосрочен план. Докато Европа е твърдо зад Киев, администрацията на Тръмп се колебае между твърдението, че Путин е готов да преговаря добросъвестно, и примирението, че войната ще продължи още известно време.