Укрепените украински градове, които са следващата цел на Русия
Войниците, разположени в Донбас, „не вярват“, че може да им бъде заповядано да се оттеглят
&format=webp)
Малка група от закалени в битки снайперисти от 93-а механизирана бригада на Украйна наскоро получават обезсърчаваща заповед – да се върнат на фронта близо до Покровск, където са били разположени преди два месеца. Руските сили току-що са напреднали с около 10 км, което е едно от най-големите им постижения за тази година.
„Погледнах картата и очите ми се разшириха“, казва пред Financial Times 36-годишният Шепърд, старши сержант, който ръководи разполагането на войските.
Изпратени заедно с войници от други украински бригади, те в крайна сметка успяват да спрат руското настъпление и дори да си върнат няколко населени места на север от стратегически важния град, според украинския генерален щаб и независими оценки на групи за наблюдение на войната.
„Можеше да се развие много зле за всички“, посочва Шепърд. Ако руската армия беше продължила настъплението, би могла да обкръжи напълно Покровск. Така тя ще заобиколя отбранителните позиции в района на Краматорск, подготвяйки почвата за по-нататъшни атаки.
Руската офанзива подчертава военното значение на укрепените градове и селища в източната част, които Украйна все още контролира. Президентът на Русия Владимир Путин иска от Киев да отстъпи целите региони Донецк и Луганск, известни под общото наименование Донбас.
Украинският президент Володимир Зеленски отхвърля предложението. Въпреки това президентът на САЩ Доналд Тръмп твърди, че мирното споразумение вероятно ще включва „някаква размяна на територии“.
Руските сили са засилили офанзивата си по цялата фронтова линия. Навлезли са в гора северно от Славянск и се приближават към Константиновка, според независими групи, наблюдаващи развитието на конфликта.
В Харковска област също са започнали сражения в северните покрайнини на Купянск – град, превзет от Русия в ранните часове на инвазията през 2022 г., който няколко месеца по-късно отново премина в украински ръце.
В сряда украински военен говорител призна, че руските войски „се опитват да стъпят“ в региона на Днепропетровск – област, която не е била под чужд контрол.
Идеята Украйна просто да се откаже от Донбас е посрещната с възмущение в целия регион. На тренировъчния полигон в Донецк Никитос – 25-годишен снайперист от град Горловка, който сега е под руски контрол, замълчава за момент. Попитан е как би реагирал, ако на неговата бригада бъде заповядано да се оттегли, разказва Financial Times.
„Няма да има такава заповед“, отвръща той. „Не вярвам в това“.
Въпросът не е просто принципен или правен, посочват украински официални лица и войници. В северната част на Донецк се простира 45-километрова ивица от силно укрепени градове и по-малки населени места. Тя е разположена на ключов път и сега представлява внушителна бариера – последната голяма отбранителна линия в региона.
„Отвъд това има открита местност, без големи индустриални агломерации, без райони, които биха позволили изграждането на стабилна отбрана“, обяснява Дмитро Запорожец, говорител на новосформирания 11-ти армейски корпус на Украйна.
„Крепостният пояс“ започва в южния край на Константиновка, който е с население от около 65 000 души преди конфликта. Руските сили постепенно се приближават към града от три посоки, като наскоро са достигнали до 10 км от неговите покрайнини.

Пътят, свързващ Константиновка с Краматорск, сега е осеян с изгорели превозни средства. Военни камиони и коли за евакулация се движат по пътя, ограден с мрежи против дронове.
„През последните седмици стана много по-опасно“, коментира Евгений Ткачев, хуманитарен работник. Той разговаря с FT веднага след като е приключил четири евакуационни мисии от Константиновка. Изведени са 15 възрастни местни жители, докато в центъра са падали бомби.
С руските дронове, които атакуват превозни средства и извън фронтовата линия, всяко придвижване сега е голям риск.
Вражеските сили се затрудняват да превземат градските райони. Битката за Бахмут продължи близо година, а руините на Часив Яр попадат под руски контрол едва след 15 месеца брутални сражения.
Съседните Краматорск и Славянск, за разлика от Бахмут, са около три пъти по-големи. Индустриалният център Краматорск разполага и с едни от най-големите металургични заводи в региона. Производството във въпросните съоръжения отдавна е спряно и те могат да бъдат превърнати в укрепени позиции.
„Всяка къща, всяка сграда, всеки жилищен блок може да бъде използван за стабилизиране на отбраната“, твърди Запорожец.
Около Краматорск и Славянск, където все още живеят около 100 000 цивилни, все още се строят отбранителни съоръжения. Наскоро са изкопани дълбоки противотанкови окопи, които пресичат хълмистите полета със слънчогледи и царевица, обграждащи агломерацията.
Сергей Сметанкин, местен фермер, който рисува пейзажи върху кутии за боеприпаси, за да събере средства за военните, споделя, че укрепването на градовете е затруднило, но не е спряло напълно селскостопанската дейност.
Фермерите, казва той, се опитват да намерят „общ език“ с военните инженери, за да запазят достъпа до нивите си.
Много по-проблематични са редовните удари с дронове и ракети, които са насочени към превозни средства и инфраструктура около града и които преди две седмици разрушават един от складовете за зърно на Сметанкин.
Според DeepState, група за наблюдение на войната, най-близките руски части сега са на около 18 км от центъра на Краматорск.
С настъпването на вражеската армия ударите стават все по-чести и смъртоносни. Градът е лишен отдавна от тежка промишленост, но все още е препълнен с ресторанти и фризьорски салони, обслужващи войниците.
Руски „камикадзе“ дронове с малък обсег на действие вече редовно удрят Дружковка, намиращ се на по-малко от 10 км южно от Краматорск. Само през миналия петък 41 бомби са ударили покрайнините на населеното място и са повредили повече от 50 къщи, съобщават местните власти.
В края на миналия месец в Краматорск 43-годишната Тетиана Лухова храни котки пред блока си, когато руски удар разрушава съседната сграда и убива седем души.
Лухова, хуманитарна работничка, напуснала родния си Донецк, когато през 2014 г. той е превзет от подкрепяни от Русия сили, е загубила съзнание, след като върху нея падат отломки.
Експлозията уврежда тъпанчетата и краката ѝ и я оставя в дълбок шок. Въпреки това, както много други местни жители, тя все още не е готова да се откаже от дома си.
„Какво означава да се отстъпи Донецката област? Не разбирам. Аз вече избягах от Донецк. От 11 години не мога да се върна у дома.“