Китай е наредил на соларния сектор да овладее свръхкапацитета и хищническото ценообразуване, след като най-големите производители търпят милиардни загуби.

Шест от водещите китайски производители на клетки и панели регистрират удвояване на комбинираните си загуби за първата половина на годината до 20.2 млрд. юана (2.8 млрд. долара) спрямо година по-рано, като всички освен един са регистрирали нарастващи загуби, сочат данни на финансовата платформа Wind.

Това рязко контрастира с рекордните печалби през 2022 и 2023 г.

Соларната индустрия е сред основните примери за тревогата на Пекин от „инволюцията“ – явление на свръхпроизводство, което предизвиква ценова надпревара надолу.

Това засилва дефлационния натиск в Китай – ключов икономически проблем за президента Си Дзинпин – и поражда напрежение с търговските партньори, тъй като компаниите се насочват към износ на продукцията си.

„Именно този ‘животински дух’ направи соларните компании успешни в миналото, а сега същият този дух – свръхконкурентност и стремеж да надживеят съперниците – води до дисбаланса между търсенето и предлагането“, казва Бо Женгюан, партньор в пекинската консултантска компания Plenum, пред Financial Times.

В началото на юли ръководители на 14 от най-големите китайски соларни компании бяха привикани в Пекин, където новоназначеният министър на индустрията Ли Лучен заяви, че компаниите трябва „решително да пресекат“ хаотичната конкуренция и да ускорят закриването на по-слабите фабрики.

Ли обаче е подчертал, че секторът се е трансформирал „от слаб към силен“ и вече разполага с „водещо предимство“ в мащаба и технологиите – показвайки напрежението между необходимостта от ограничаване на индустрията и поощряването на иновациите.

Китай контролира около 90% от световния производствен капацитет за соларни клетки и разполага с най-напредналите технологии в сектора. Държавата има амбиции да замени вноса на изкопаеми горива с местна възобновяема енергия, но рязкото спадане на печалбите вади на преден план пропуски на мениджъри и регулатори да овладеят прекомерната ценова война.

Фабриките в Китай са произвели 588 гигавата соларни клетки през миналата година, при вътрешно търсене от 277 GW и външно от 174 GW, според данни на Natixis. Степента на използване на производствения капацитет в китайските заводи за соларни модули е била 54%, сочат данни на Goldman Sachs.

Очакванията за по-бавен растеж на някои международни пазари се утежняват от отслабващото вътрешно търсене, тъй като Китай преминава към пазарно ценообразуване на електроенергията. Комбинираните приходи на соларните производители са спаднали с над 23% на годишна база през първата половина на годината до 173.5 млрд. юана.

„Ситуацията се влоши драматично. Не можех да повярвам колко бързо се срина“, казва Алисия Гарсия-Ереро, главен икономист за Азия и Тихоокеанския регион в Natixis.

„Наистина не знам как тези компании ще оцелеят.“

Анализатори твърдят, че сред политиците и регулаторите има разделение по въпроса колко бързо може да бъде изведен от експлоатация част от фотоволтаичния капацитет.

Друг спорен момент е дали държавата да финансира предложен индустриален фонд, който да изкупува и закрива излишния капацитет, което би поставило правителството в неудобната позиция да избира победители и губещи.

Пекин също така насърчава износа на соларни технологии към развиващите се страни като част от водеща инициатива на Си.

Индустриални източници отбелязват, че всяка от най-големите соларни групи в Китай, макар и формално частни, поддържа тясна връзка със съответното провинциално правителство, което предполага финансова и политическа подкрепа в кризисни моменти. Това може да усложни усилията на централната власт, тъй като местните управници се стремят да поддържат фабриките действащи в подкрепа на работните места и инвестициите.

Китайските компании се опитват да се съобразят с дългосрочната цел на Пекин за технологично лидерство, като поддържат сравнително високи разходи за научноизследователска и развойна дейност, казва Кен Лиу, ръководител на отдела за възобновяеми източници, комунални услуги и енергийни изследвания в UBS.

„Ако погледнем развитието на соларните технологии от 2020 до 2025 г., подобрението е наистина огромно – от около 20% ефективност на преобразуване преди пет години до близо 30% днес“, казва Лиу, визирайки ключов показател за ефективността на соларните клетки.

В крайна сметка, според анализатори, Пекин може би ще се примири с период на финансова слабост, предвид очакваната централна роля на соларната енергия в енергийния преход както в Китай, така и в света.

„Мисля, че ръководството смята, че веднага щом чуждото търсене се възстанови, китайските компании ще доминират“, казва Гарсия-Ереро от Natixis.

„Няма сектор, в който да доминират повече, отколкото в този, така че просто трябва да изчакат.“