В продължение на десетилетия израелската оръжейна индустрия беше известна най-вече с един продукт. „Узи“ - компактен и издръжлив автомат, любим на героите от екшън филмите, се превърна в символ на Израел като малка, изобретателна и, когато е необходимо, смъртоносна държава.

Оттогава Израел се е променил, но оръжейната му индустрия продължава да има силна разпознаваемост. Днес обаче най-разпространеният ѝ продукт не е оръжие, а система за противоракетна отбрана, известна като „Железен купол“ (въпреки че това е името само на най-ниското ниво от многослойната защита).

Тези системи се превърнаха и в основен източник на приходи за израелските отбранителни компании, като допринасят за рекордни сделки за износ на оръжия на стойност 14,8 млрд. долара през 2024 г., пише The Economist.

Това поставя Израел – държава с население едва 10 милиона – на осмо място в света сред износителите на оръжие, точно след Великобритания и далеч пред другите „изгряващи звезди“ като Южна Корея и Турция.

Израелските данни не разкриват общите продажби за всяка страна поотделно, но според министерството на отбраната на страната повече от половината са били за Европа. През 2023 г. Израел подписа договор за 4,3 млрд. долара за доставка на Германия на батареи Arrow 3, които унищожават балистични ракети още извън атмосферата.

През май Германия обяви, че ще купи и по-напредналия Arrow 4. Освен това Израел продава дронове, ракети и компютри на Великобритания, заедно със системи за насочване на изтребители, използвани от редица европейски (и други) държави.

Проектът, вдъхновен от „Железният купол” на Израел, има за цел да създаде космически противоракетен щит над САЩ

„Златният купол” на Тръмп сблъскa Силициевата долина с традиционните отбранителни компании

Износът на оръжие носи на Израел не само търговски ползи. Той помага и да се предпази страната от оръжейни санкции или друг тип ембарго заради войната в Газа.

„Тези сделки обвързват държавите с Израел в дългосрочни отношения и така ограничават възможностите за санкции срещу него“, казва израелски дипломат пред The Economist.

„Тези страни инвестират в Израел заради собствената си национална сигурност.“

Това е важно, защото търговията с оръжие е двупосочна улица. Израел купува много компоненти и системи от най-големите си клиенти – включително резервни части за изтребители F-35 от Великобритания и германски двигатели за танковете Merkava.

Макар че Великобритания и Германия обявиха ограничения върху продажбата на оръжия на Израел в знак на протест срещу разрушенията в Газа, засега тези мерки са повече символични, отколкото реални.

„Най-вече са за пред хората“, казва още израелският представител пред изданието.

„За повечето неща, които планирахме да купим от тези страни, можем да намерим заобиколни решения.“

Това, което започна като отговор на атаките на „Хамас“ на 7 октомври, се превърна в кампания на масово разрушение, глад и разселване. Израел рискува катастрофални икономически последици, задълбочаваща се изолация и национален упадък, смятат експертите

Пътят на Нетаняху води Израел към разруха, предупреждават професори по икономика в Телавивския университет

Основното конкурентно предимство на Израел е, че оръжията му са тествани в реални битки. Това ги прави привлекателни дори за много по-големи държави като САЩ, които наскоро изстреляха израелска ракета Spike NLOS от хеликоптер Apache. Танковете M1 Abrams на четири американски бригади вече са оборудвани със системата „Trophy“, която ги защитава от ракети и дронове. И двете системи се използват от израелците от години срещу Хизбула в Ливан и Хамас в Газа.

Когато френският президент Еманюел Макрон обвини германците, че подкопават „европейския суверенитет“, купувайки израелска система за противоракетна отбрана вместо френската, която се разработва с Италия, германските политици просто вдигнаха рамене. Руски балистични ракети представляват непосредствена заплаха, казват те, а Израел може да предложи доказана система, докато френската още е на чертожната дъска.

Според The Economist голямата награда, към която израелските компании гледат, са САЩ, където Доналд Тръмп планира да похарчи милиарди за програмата за противоракетна отбрана „Златен купол“. Той настоява, че тя ще бъде разработена и произведена от американски компании, но се очаква те да изберат очевидния по-кратък път – да използват израелския опит.

„Американските компании ще се наредят на опашка за стратегически партньорства“, казва Боаз Леви, шеф на Israel Aerospace Industries, която произвежда системата Arrow.

Стратегията за продажби чрез партньорства някога беше спорна. Преди 20 години, когато Израел и Индия започнаха съвместна разработка на ракета за ПВО, Съветът за национална сигурност на Израел дълго обсъждаше дали страната може да споделя по този начин военните си технологии.

Днес системата Barak се използва и от двете държави. През последните месеци Израел я използва за прихващане на ирански дронове, а Индия – срещу пакистански ракети. Наскоро тя беше поръчана и от три военноморски сили на НАТО.

Това им помага да продават израелски системи и „под радара“ в периоди, когато политическият климат е по-неблагоприятен за Израел. Италия например наскоро обяви покупката на два нови разузнавателни самолета от американски изпълнител, скривайки факта, че са разработени от Израел, който доставя и основната технология.

И все пак израелските компании не успяват напълно да се изолират от международното неодобрение заради войната в Газа. Великобритания наскоро забрани участието на израелски политици в най-голямото си оръжейно изложение, което започва на 9 септември, макар отделни израелски компании все пак да присъстват. През юни френското правителство нареди издигането на черни прегради около израелските щандове на авиошоуто в Париж.

„Французите твърдят, че е заради Газа“, казва израелски мениджър пред The Economist, „но истинският им проблем е, че се конкурираме с френските оръжейни компании за договори – и печелим.“

И добавя с ирония: „Дори президентският самолет на Макрон е оборудван с израелска система за защита от ракети.“