Американският президент Доналд Тръмп подаде в понеделник иск за 15 милиарда долара срещу вестник The New York Times, обвинявайки го в клевета и злонамерени твърдения.

В публикация в Truth Social Тръмп нападна медията, заявявайки, че тя е „буквален мегафон на радикалната лява Демократическа партия“, и я обвини, че е разпространявала неверни твърдения за него, семейството и бизнеса му, без да уточни конкретните обвинения.

Миналата седмица Тръмп заплаши, че ще съди The New York Times заради публикация относно статия със сексуално агресивно съдържание и рисунка, предоставена на опозорения финансист Джефри Епстийн, която изглежда е била подписана от Тръмп.

Епстийн беше обвинен като сексуален престъпник и официалната версия за смъртта му е самоубийство в килия в Ню Йорк през 2019 г. Белият дом отрече Тръмп да има връзка с картината, определяйки я като фалшификация.

„The New York Times твърде дълго имаше позволението да лъже, очерня и клевети мен свободно, и това спира СЕГА!“ заяви Тръмп.

Той е завел поредица от дела за клевета срещу медийни компании, обвинявайки ги в неверни или подвеждащи публикации, пише CNBC.

В поста си в понеделник Тръмп спомена и делата си срещу ABC News и водещия Джордж Стефанопулос, както и срещу Paramount заради интервюто в предаването 60 Minutes с тогавашния кандидат за президент Камала Харис — за което Тръмп твърди, че е било „измамна манипулация“ от страна на телевизията.

Тези дела завършиха със споразумения за съответно 15 милиона и 16 милиона долара.

Освен това Тръмп е завел и дело за 10 милиарда долара за клевета срещу The Wall Street Journal заради статия, в която той отново беше свързан с Епстийн.

В публикацията на The Wall Street Journal се твърдеше, че писмо, което уж е било написано от Тръмп до Епстийн през 2003 г., е сред документите, разгледани от криминални следователи, които впоследствие изградиха дела срещу Епстийн и осъдената му сътрудничка Гислейн Максуел.

Някои медийни организации също са предприели съдебни действия срещу Тръмп, за да се противопоставят на това, което те определят като ответни мерки и посегателство върху свободата на пресата.