Федералният резерв на САЩ понижи лихвените проценти за първи път тази година, като намали разходите по заемите с четвърт пункт. Причината е отслабването на пазара на труда, което доминира над опасенията, че митата на американския президент Доналд Тръмп ще повишат инфлацията.

Федералният комитет по отворения пазар намали целевия диапазон на основната лихва до 4 - 4,25%, в съответствие с очакванията на Уолстрийт.

„Ръстът на заетостта се забави, а безработицата леко се повиши, но остава ниска“, заяви комитетът, добавяйки, че „балансът на рисковете“ вече накланя везните към приоритизиране на поддържане на заетостта в САЩ пред опасенията за инфлацията.

В сряда беше взето решение за първото намаление от декември насам. То не беше единодушно, пише Financial Times.

Стивън Мирън, съюзник на Тръмп, който положи клетва като член на управителния съвет на Фед едва във вторник, подкрепи по-голямо намаление от половин пункт.

Фондовите пазари се повишиха, а доходността по държавните облигации спадна на фона на очакванията за по-бързи понижения на лихвите през идните месеци.

Решението дойде след серия икономически данни, според които наемането в САЩ рязко се охлажда, докато митата засега оказват ограничено влияние върху инфлацията.

То съвпада и с новите атаки на Тръмп срещу Фед и неговия председател Джей Пауъл.

Американският президент настоява централната банка значително да намали разходите по заемите, за да стимулира икономиката. Миналия месец той засили натиска си, опитвайки се да уволни гуверньора Лиза Кук заради обвинения в ипотечна измама, които тя отхвърля.

Председателят на Фед Джером Пауъл се очаква да използва пресконференцията в сряда, за да представи аргументите си за понижение на краткосрочната лихва с 25 базисни пункта като начин да се предотврати допълнителна слабост на пазара на труда

Политическата намеса в решението на Фед тревожи инвеститорите

Единадесет членове на комитета подкрепиха понижението с 0,25 пункта, включително Пауъл и Кук, която тази седмица спечели правото да остане във Фед, докато съдът разглежда жалбата ѝ срещу уволнението.

Публикуваните заедно с решението прогнози показват, че централните банкери са все по-разделени за следващите стъпки.

Един от тях смята, че до края на 2025 г. лихвеният диапазон трябва да бъде между 2,75 и 3%. Друг е на мнение, че още през декември лихвата трябва да бъде с 0,25 пункта по-висок от сегашната.

Слабо мнозинство подкрепя поне още две понижения от по 0,25 пункта до края на годината.

Решението идва въпреки покачването на инфлацията на потребителските цени от 2,7% на годишна база през юли до 2,9% през август, тъй като ефектите от търговската война на Тръмп продължават да се пренасят върху цените.

Предпочитаният от Фед индекс на разходите за лично потребление е 2,6%, над целта от 2%.