Една историческа сделка прикова вниманието на технологичния свят тази седмица - най-голямата публична компания и най-ценния стартъп в историята се договориха да изграждат заедно центрове за изкуствен интелект.

Nvidia, оценена на 4,3 трилиона долара, се ангажира да направи най-голямата частна инвестиция в технологичната индустрия в OpenAI. Тя ще похарчи до 100 милиарда долара за финансиране на нова изчислителна мощ.

Като последният останал основател и главен изпълнителен директор на голяма технологична компания отпреди ерата на дотком, Дженсън Хуанг от Nvidia използва своята доминираща позиция в Силициевата долина както никога досега, за да гарантира, че бумът на изкуствения интелект ще продължи – и неговият производител на чипове ще остане в центъра му.

„100 млрд. долара е огромна сума, но става дума за компания с пазарна стойност от почти 4,5 трлн. долара“, коментира пред Financial Times Майкъл Кусумано, професор по технологични иновации и предприемачество в Sloan School of Management към MIT. „Все пак това е безпрецедентна инвестиция“.

Тя идва на фона на поредица от огромни сделки на Nvidia, включително инвестиция от 5 млрд. долара в конкурента Intel миналата седмица, но, според изданието, въпреки всички суперлативи този проект има много несигурни аспекти. Не е ясно, например, колко бързо могат да бъдат построени подобни огромни съоръжения и откъде компаниите могат да набавят достатъчно енергия, за да ги експлоатират.

OpenAI планира да наеме чипове от Nvidia като част от сделката, според хора, запознати с въпроса, но подробностите по споразумението все още са тайна. Все пак анализаторите признават, че инвестицията на гиганта в производството на чипове може да бъде лесно финансирана от бързо растящите му парични потоци – и ако сделката бъде финализирана, тя може да донесе на компанията приходи в размер на стотици милиарди долари. Според тях това ще помогне за укрепване на позицията на Nvidia като незаменим участник в инфраструктурата, която поддържа AI модели като ChatGPT на OpenAI. Цената на акциите на Nvidia е скочила с около 1000% от пускането на чатбота в края на 2022 г.

Въпреки това OpenAI наскоро предприе стъпки за диверсифициране на веригата си за доставки на полупроводници, сключвайки сделка с Broadcom за производство на чипове по поръчка.

Висш мениджър на технологичен гигант посочва пред изданието, че сделката подчертава „зависимостта“ на Nvidia от OpenAI и желанието на Хуанг да „предотврати заплахата най-големият му клиент да произведе свой собствен чип с Broadcom“. Но Nvidia отхвърля подобни предположения, като заявява, че нейната AI инфраструктура предоставя „ненадмината комбинация от производителност, гъвкавост и стойност и е достъпна за всяка AI лаборатория, облак и предприятие“.

Връзката между Nvidia и OpenAI датира от 2016 г., когато Хуанг доставя устройство, което нарича „първият AI суперкомпютър, създаден някога в света“, на AI лабораторията - само една година след нейното основаване. Девет години по-късно, Хуанг договори сделката от тази седмица директно със Сам Алтман, съосновател и главен изпълнителен директор на OpenAI. Според източници на Financial Times двамата основатели са работили по нея до голяма степен без официални съвети от банкери, които обикновено действат като посредници в такива сделки.

Центърът за данни - който Хуанг нарича „фабрика за изкуствен интелект“ – позволява на OpenAI да обучава своите системи и да дава отговори на запитвания, като таксува клиентите за тях. Според основателя на Nvidia за всеки 1 гигават инфраструктура за изкуствен интелект се харчат до 50 милиарда долара за компютърен хардуер, включително специализираните процесори на компанията и собствената ѝ мрежова технология, както и сървърните шкафове, произвеждани от доставчици като Foxconn, HP, Dell и Super Micro.

„Това са гигантски инвестиции във фабрики“, акцентира той по време на събитие в Тайван през май.

Сделката на Nvidia с OpenAI предвижда изграждането на „най-малко“ 10 гигавата изчислителна мощност за неопределен период от време. Международната енергийна агенция изчислява, че тя ще консумира толкова енергия за една година, колкото 10 милиона американски домакинства.

В същото време Morgan Stanley изчислява, че разгръщането на 10 гигавата изчислителна мощност за изкуствен интелект може да струва до 600 млрд. долара, от които 350 млрд. „потенциално“ отиват за Nvidia.

„Това е много голяма сума, така че не разглеждаме този размер на инвестицията като сигурност, а като част от по-дългосрочната оптимистична прогноза за акциите на Nvidia“, акцентират анализаторите на Morgan Stanley.

Според тях инвестицията ще подхрани „надпреварата във въоръжаването“ за разработване на усъвършенствана изкуствена интелигентност.

„Мащабът и обхватът на инвестициите в OpenAI започват да засенчват всички конкуренти“, категоричени са още те.

OpenAI се конкурира с Google, Meta, xAI на Илон Мъск и Anthropic, както и с китайски разработчици, включително DeepSeek и Alibaba. Надпреварата в областта на инфраструктурата продължава, въпреки постоянните предупредителни сигнали, че огромните капиталови разходи на индустрията далеч надхвърлят приходите, които AI генерира.

Доклад на консултантската компания Bain, публикуван само няколко часа след обявяването на сделката между Nvidia и OpenAI, оценява, че компаниите за изкуствен интелект трябва да харчат 500 млрд. долара за капиталови инвестиции всяка година, за да отговорят на очакваното търсене до 2030 г. За да се финансират устойчиво тези огромни разходи, са необходими 2 трлн. долара годишни приходи, прогнозира Bain, но индустрията е напът да пропусне тази цел с около 800 млрд. долара. При такава несигурност относно възвръщаемостта от AI, бъдещето на OpenAI е замъглено от въпроси относно това кои групи ще финансират огромните ѝ инфраструктурни проекти.

А такива определено не липсват.

Ангажименти, равни на 17 атомни електроцентрали

Главният изпълнителен директор на OpenAI Сам Алтман далеч не смята да се ограничава до сделката с Nvidia. Преди дни той обяви „най-голямото инфраструктурно начинание в съвременната ера на интернет: изграждане на 17 гигавата в партньорство както с водещият производител на чипове, така и с Oracle и SoftBank. За по-малко от 48 часа OpenAI обяви ангажименти, равни на 17 атомни електроцентрали.

Мащабът е зашеметяващ, дори за компания, която е събрала рекордна сума парични средства от частния пазар и има оценка от 500 милиарда долара. При приблизително 50 милиарда долара на обект, проектите на OpenAI възлизат на около 850 милиарда долара разходи, което е почти половината от прогнозирания от HSBC ръст на глобалната инфраструктура за изкуствен интелект от 2 трилиона долара.

Алтман категорично отхвърля тезата, че тези разходи са прекалени.

„Хората са притеснени. Напълно ги разбирам. Мисля, че това е естествено“, посочва той пред CNBC във вторник от първия от своите мега центрове за данни в Абилин. „Но ние растем по-бързо от всеки друг бизнес, за който съм чувал досега“.

По думите му строителният бум на терена на центровете за данни е в отговор на растящото търсене, подчертавайки десетократното увеличение на използването на ChatGPT през последните 18 месеца. Според него мрежата от суперкомпютърни съоръжения е това, което е необходимо, за да се максимизират възможностите на изкуствения интелект.

„Това е необходимо, за да се реализира изкуственият интелект“, категоричен е той. „За разлика от предишните технологични революции или предишните версии на интернет, тук е необходима много инфраструктура, а това е само малка част от нея“.

Най-голямото препятствие за изкуствения интелект не са парите или чиповете, а електроенергията. Алтман е инвестирал пари в ядрени компании, защото счита, че тяхната стабилна и концентрирана продукция е един от малкото енергийни източници, които са достатъчно силни, за да отговорят на огромните нужди на технологията. Той ръководи финансиране в размер на 500 милиона долара за компанията за термоядрена енергия Helion Energy за изграждане на демонстрационен реактор и подкрепи Oklo, компания за ядрено делене.