Ервин Мацич е отчаян. Докато е в училище, той два пъти печели медали в САЩ на Международната олимпиада по математика и изследва изкуствения интелект, опитвайки се да ускори начина, по който моделите правят прогнози.

Мечтае един ден да се присъедини към AI лаборатория, за да направи технологията по-безопасна. Но 19-годишният босненски гений не успява да си осигури място в Оксфордския университет: таксите от 60 000 паунда годишно са пет пъти по-високи от дохода на семейството му. Затова отива в Университета в Сараево, където се явява на изпити по програмиране на компютър IBM от десетилетия назад, разказва The Economist.

Случаят на Мацич далеч не е уникален. По целия свят огромнo количествo талант се прахосва. Икономистите говорят за „изгубени Айнщайновци“ – хора, които биха могли да създадат преобразяващи открития, ако са открити и подкрепени. Последиците са особено видими в сферата на АI, където недостигът на топ изследователи позволява на малка група да получава възнаграждения, сравними със заплати на главни изпълнителни директори.

Правителства, които наливат милиарди в производството на чипове, за да спечелят технологичната надпревара, пренебрегват таланта, който движи напредъка. А именно мозъците – ако бъдат третирани със същата спешност – могат да се окажат далеч по-добра дългосрочна инвестиция. Как би изглеждала една индустриална политика, ориентирана към таланта?

Засега такава политика се свежда по-скоро до „привличане“, отколкото до „производство“, пише The Economist.

Според една стара теория парите са само хигиенен фактор в мотивацията. Ако са малко, служителите са крайно недоволни. Ако са много, това не означава, че ще работят по-добре. Как тогава мениджърите да ги мотивират? Отговорите дава психологът Росен Йорданов

Генерали, играчи, хибридни стратези: Дисекция на българската корпоративна джунгла

Изданието твърди, че правителствата се фокусират върху последния етап: да примамят вече съществуващи суперзвезди. Най-яростна е конкуренцията между Китай и САЩ.

Китайската програма „Хиляда таланти“, създадена през 2008 г., цели да върне граждани, обучени в елитни чуждестранни програми - този октомври ще бъде добавена и гъвкава виза за специалисти в STEM.

САЩ отвръща с визата O-1A и зелената карта EB-1A, запазени за личности с „извънредни способности“. Други държави също правят опити. Япония обяви пакет от 700 млн. долара за привличане на топ изследователи. ЕС със схемата „Choose Europe“ обещава да се превърне в „магнит за учени“.

По-краен дефицитен манталитет спрямо суперзвездите тласка и корпорациите в ожесточена надпревара – и обяснява защо на „мозъците“ вече се гледа като на актив с премия.

В стремежа си да изграждат все по-големи модели, отделните изследователи се възприемат като хора, способни да отключат пробиви за милиарди. Сам Алтман, шефът на OpenAI, веднъж шеговито говори за „10 000-кратни инженери/изследователи“ – свръхпродуктивни кодъри, чиито резултати могат да преобразят цяло поле, но идеята вече е индустриален мит.

Тези наддавания се крепят на две предположения. Първото е, че шепа суперзвезди правят непропорционално големи приноси. Второто – че броят на такъв талант е фиксиран. Първото е добре обосновано.

Пробивите се правят от малък елит: топ 1% от изследователите генерират над една пета от всички изчислими успехи. Подобренията на Джеймс Уат в парната машина са помогнали да се отприщи индустриалната революция. Наскоро, самотното преследване на Каталин Карико на технологията mRNA проправи пътя за ваксините срещу COVID-19.

Индивидите могат да изместят цялата граница на знанието.

Проучването на ИПИ, представено от икономиста Петър Ганев, подчертава задълбочаващата се пропаст между образователните резултати на България и бързо променящите се изисквания на пазара на труда

Образователната система в България - трагедия с отворен край

Второто предположение обаче е по-съмнително, защото много потенциал никога не се развива. Географията е първата бариера. Около 90% от младите хора по света живеят в развиващи се държави, но Нобеловите награди отиват предимно в САЩ, Европа и Япония.

Според Пол Новосад от Dartmouth College и съавтори, средният лауреат е роден в 95-тия процентил на глобалния доход. Макар известни разлики да са очаквани, мащабът показва, че огромен талант дори не получава шанс.

Подобно, учени от Държавния университет на Джорджия и съавтори откриват, че децата в САЩ от най-богатия 1% са десет пъти по-склонни да станат изобретатели от тези под средния доход. Те изчисляват, че ако бъдат премахнати класовите, половите и расовите неравенства в САЩ, броят на иноваторите би се учетворил, рязко ускорявайки темпа на откритията.

Къде да започнат правителствата търсенето на гении? Един изкусителен отговор от The Economist е „най-отгоре на фунията“ – като се увеличи броят на децата, които получават шанс да развият способностите си.

Универсални мерки – по-добро хранене, по-добри училища, по-безопасни квартали – могат да помогнат. Проблемът е, че гениалността е рядка дори когато бъде идентифицирана, така че такива схеми по своята същност са слабо насочени.

По-практично е да се съсредоточим върху момента, когато талантът става видим: юношеството. Тогава вече могат да се забележат звезди, макар много да се изплъзват.

След като безработицата в ЕС до голяма степен е победена, предизвикателството пред политиците днес е да стимулират растежа и иновациите

Как може да бъде спасен „заседналият“ пазар на труда в Европа

Изследвания на Рушир Агарвал (Харвард) и Патрик Гол (Бристол) показват, че участници от по-бедни страни в математическите олимпиади, които постигат същите резултати като връстници от богати държави, като възрастни публикуват значително по-малко и е два пъти по-слабо вероятно да получат докторска степен от водещ университет.

Междувременно Филип Агийон (Collège de France) и съавтори свързват резултати от финландския военен тест с патентни данни и откриват, че ако тийнейджър с високи способности премине от семейство със среден доход в семейство с висок доход, шансовете му да изобрети нещо нарастват рязко.

Спортът показва потенциала на систематичното „скаутиране“. Бейзболът е въвел „фермерски системи“ още в началото на XX в., набирайки тийнейджъри от малки градове и развивайки ги в отбори от по-ниски дивизии, докато станат готови за големите първенства.

До края на века скаутите вече обикалят целия свят. Миналата година в Националната баскетболна асоциация е имало рекордните 125 международни играчи от над 40 страни – почти една четвърт от лигата – благодарение на глобални академии. Резултатът е скок както в качеството, така и в разнообразието на атлетите.

Подобен модел е приложим и за науката, пише изданието.

Могат да се създадат глобални „академии за таланти“, които да набират млади изключителни умове и да им осигуряват ресурси, наставници и образование, независимо къде са родени.

Университетите и държавите биха могли да създадат мрежи от подготвителни центрове, където тези младежи да се развиват, докато станат готови за „голямата лига“ на научните изследвания.

Технологиите правят това по-лесно от всякога. Онлайн платформи за обучение, виртуални лаборатории, дистанционни менторски програми – всичко това може да отвори врати за таланти в най-отдалечените точки на света. Ако спортът може да изгради глобална система за търсене на таланти, науката също може.

Систематичното инвестиране в талант не само ще намали пропуските, но и ще увеличи разнообразието на идеи. Гении, идващи от различни култури и среди, вероятно ще предлагат нови подходи към проблемите. Това би било огромно предимство в области като изкуствения интелект, където начинът на мислене е толкова важен, колкото и достъпът до изчислителна мощ.

В крайна сметка, AI надпреварата няма да бъде спечелена само от държавата с най-много фабрики за чипове или най-големите изчислителни центрове. Тя ще бъде спечелена от държавата – или държавите – които успеят да открият и развият следващите поколения таланти. Истинската битка е не само за пластмасата, а за умовете, които ще я накарат да работят.