Унгарският премиер Виктор Орбан вероятно ще възпрепяства инициативата на Европейския съюз за конфискация на 140 млрд. евро от санкционирани руски активи и предоставянето им на Украйна. Европейската комисия обаче обмисля правен механизъм, който да позволи вземането на решение без участието на Будапеща, пише POLITICO.

По правило толкова драстична стъпка като използването на замразените руски активи изисква единодушие сред 27-те страни членки, което на практика дава право на вето на Орбан – лидерът в ЕС, смятан за най-близък до Владимир Путин. За да избегнат подобен сценарий, правните експерти на Комисията разработват схема, чрез която решението за т.нар. „репарационен заем“ за Украйна може да бъде одобрено с квалифицирано мнозинство.

Четирима източници, запознати с процеса съобщават пред POLITICO, че Брюксел се позовава на заключения на Европейския съвет от 19 декември 2023 г., подписани от всички държави членки, включително Унгария. В тях лидерите подчертават, че „активите на Русия трябва да останат блокирани, докато Москва не прекрати войната срещу Украйна и не компенсира щетите“.

ЕС няма право да използва самите средства, но може да конфискува натрупаните лихви.

ЕК предлага заем от 140 млрд. евро за Украйна, като използва замразени руски активи

Тогава текстът бе разтълкуван основно като замразяване на средствата, съхранявани в белгийската Euroclear, и използване само на лихвите. Сега Комисията твърди, че това изявление е достатъчно основание за промяна на правилата.

„Това би изисквало политическо споразумение на високо равнище от всички или повечето държавни или правителствени ръководители“, се посочва в бележка на Комисията до посланиците на ЕС.

Унгария не е единствена

Предизвикателствата не идват единствено от Будапеща. Словакия също запазва благосклонно отношение към Москва, а Белгия открито се противопоставя на идеята. Брюксел се опасява, че изземването на средствата може да изложи страната и Euroclear на съдебни действия от страна на Русия.

„Да вземем парите на Путин и да оставим рисковете на нас – това няма да се случи“, заяви белгийският премиер Барт Де Вевер по време на Общото събрание на ООН в Ню Йорк. Въпреки това той подчерта, че е готов да участва в преговори.

Като компромис се обсъжда вариант активите на Euroclear да бъдат заменени с общо гарантирани дългови разписки от други държави членки.

Високопоставен служител от Германия, най-голямата страна в ЕС, посочва пред POLITICO, че Берлин е отворен за „нови, юридически обосновани“ планове за използване на до 172 милиарда евро от тях

ЕК с важна крачка към предоставянето на конфискуваните руски активи на Украйна

Следващи стъпки

Лидерите на ЕС ще обсъдят въпроса идната седмица в Копенхаген. Решения няма да бъдат взети – окончателното обсъждане е планирано за срещата на върха в края на октомври, след като финансовите министри разгледат предложението на 10 октомври в Люксембург.

„Целта е да се събере достатъчна подкрепа от други страни, за да се изолира Орбан“, заяви пред POLITICO европейски дипломат.

Германия, Испания, Полша и балтийските държави застават твърдо зад инициативата. Франция и Италия обаче остават предпазливи към подобни подходи.

Самата сума е внушителна – 140 млрд. евро. По-голямата част от средствата са блокирани в Euroclear след началото на пълномащабната руска инвазия през февруари 2022 г. Планът предвижда заемът да се изплаща на траншове и да финансира европейско сътрудничество в отбраната и покриване на бюджетни нужди на Украйна.

Рисковете обаче остават. Някои държави предупреждават, че използването на минали политически декларации като правна основа може да създаде опасен прецедент.