Къде се намира Русия в надпреварата за изкуствен интелект? САЩ и Китай се стремят към доминация в областта на AI. Обединените арабски емирства и Саудитска Арабия влагат милиарди долари, за да се позиционират като технологични центрове. Правителства от Южна Корея до Казахстан публикуват стратегии за суверенни АI програми.

Русия се гордее с впечатляваща история в инженерството. Тя има родна екосистема от технологични компании от ерата на интернет, от търсачката Yandex до социалната мрежа VKontakte.

Месинджърът Telegram бе създаден от руския предприемач Павел Дуров. Руски криминални предприемачи са били иноватори в сферата на рансъмуер атаките и криптовалутните обири. През 2017 г. руският президент Владимир Путин заяви, че този, който води в AI, ще „управлява света“.

„И все пак, три години след началото на глобалния AI бум, Русия е забележимо отсъстваща“, пише авторът на книгата Chip Wars Крис Милър.

Милър твърди, че причината не е, че AI не е важен за Русия. Дроновата война с Украйна разчита на все по-автономни системи. Дронови „щурмове“ с поддръжка на AI - амбициозни в началото на пълномащабното нахлуване - сега са на прага на реализацията.

Русия контрабандно е доставила хиляди чипове, включително висококласни GPU процесори, за AI дронове. Въпреки това страната остава второстепенен играч в технологичната надпревара.

Точно отвъд границата, във Финландия, се развива алтернативна история на руския технологичен сектор в голям кампус за дата центрове, който цели да побере 60 000 GPU, включително някои от най-напредналите чипове на Nvidia, разказва Милър.

Центърът за данни първоначално е собственост на Yandex. Сега принадлежи на Nebius, компания, която току-що подписа договор за 17,4 млрд. долара за управление на центровете за данни на Microsoft в САЩ.

Оттогава Nebius се изстреля сред големите стартъпи. Повечето от нейните конкуренти в неоклуда като CoreWeave имат опит в крипто майнинга и разполагат с инфраструктурата да се преориентират бързо към AI.

Произходът на Nebius е различен: компанията е бежанец от войната Русия-Украйна.

„Още преди февруари 2022 г. Кремъл оказваше натиск върху технологичните компании, за да потуши опозицията. Yandex бе принудена да филтрира резултатите от търсенето по политически чувствителни теми. И все пак тя беше най-големият технологичен успех на страната, пример за това как предприемачите могат да печелят извън сектора на нефт и газ. Самият Кремъл знаеше, че прекален натиск върху Yandex би подкопал усилията за развитие на технологиите“, пише Милър.

Този баланс бе разрушен от нахлуването на Путин в Украйна. Както всички технологични компании в Русия, Yandex засили цензурата. Някои от ръководителите ѝ, включително съоснователят Аркадий Волож, бяха санкционирани от Запада. Други осъдиха съучастието на компанията в кремълската пропаганда и избягаха в чужбина, отчасти в знак на протест и отчасти, за да избегнат мобилизацията.

Yandex отговори, като се раздели на две. Листната в Холандия компания бе формално европейска. В началото на 2024 г. обяви продажбата на руските си активи - които представляваха мнозинството от бизнеса ѝ - на инвеститори, свързани с Кремъл, на значително намалена цена.

Останалите несвързани с Русия активи бяха ребрандирани като Nebius, пояснява Милър.

Волож, който през 2023 г. публично осъди войната, успя следващата година да убеди ЕС да премахне санкциите срещу него. С подписването на сделката с Microsoft емиграцията на компанията от Русия е завършена.

В Русия търсачката остава в центъра на технологичната екосистема. Но вместо да сключва сделки с най-големите световни технологични компании, Yandex се ориентира в милитаризирана икономика, лишена от най-умните технологични предприемачи.

Сега, след като чуждестранните компании са напуснали, е по-лесно да се монополизира руският пазар, твърди авторът.

„Но надеждите, че руска технологична компания ще играе значима глобална роля, са угаснали.“

Русия има дълга история на износ на технологични таланти - от авиационния пионер Игор Сикорски до съоснователя на Google Сергей Брин.

Според Милър с обещанието на AI за значителен технологичен преход, Путин е избрал да продължи тази традиция в най-лошия възможен момент.