Бизнесът и синдикатите не постигнаха съгласие за новия размер на минималната работна заплата (МРЗ) за 2026 г.

Проектът за Постановление на Министерския съвет (ПМС) беше обсъден на заседание на Националния съвет за тристранно сътрудничество (НСТС), съобщава БТА.

Предложението е за 1213 лева (620,20 евро) от 1 януари 2026 г., обяви социалният министър Борислав Гуцанов, който представи проекта на постановление. Това е ръст от 12,6% спрямо сегашния размер на МРЗ за тази година, подчерта той. Още в началото на изказването си министърът обясни, че по време на разговорите преди НСТС синдикатите и бизнесът не са се договорили за МРЗ.

Не знам какво и как стана, че отново не се стигна до споразумение,

каза министърът относно преговорите между социалните партньори. Министерството на труда и социалната политика е длъжно да предприеме съответните действия за спазване на разпоредбите на закона, добави той.

Най-висок относителен дял има доходът от работна заплата (58.3%), следван от доходите от пенсии (28.3%) и от самостоятелна заетост (7.6%) съобщава НСИ

3620 лв. е средният общ доход на лице от домакинство за второто тримесечие

Ръстът на МРЗ ще повиши доходите на 600 000 души, ще нараснат заплатите на близо 30 000 работещи в социалните услуги, които се финансират от държавата, ще се увеличат и възнагражденията на всички работещи по програми и мерки за заетост, както и на професионалните приемни семейства, информира Гуцанов. Ще се постигне намаляване на бедността сред работещите и повишаването на покупателната способност, изброи още той.

Представителите на бизнеса на заседанието призоваха за преразглеждане на механизма за определяне на МРЗ, заложен в Кодекса на труда. Те повдигнаха и въпроса дали МРЗ трябва да се определя спрямо средната брутна работна заплата. Част от работодателските организации обявиха, че са против предложения ръст на МРЗ, други - че ще се въздържат.

Синдикатите подкрепиха предложението за МРЗ.

Настояваме за преразглеждане изобщо на механизма в Кодекса на труда

за определяне на МРЗ, каза Румен Радев от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), според когото механизмът не е адекватен и противоречи на международните стандарти и директивата за адекватни минимални работни заплати. Лишаваме се от принципа на договаряне, каза още той. Предложението ни е да не се увеличава МРЗ за 2026 г., за нас през последните години тя е нараснала и надвишава значително обективните икономически показатели, каза Радев.

Вярваме, че ръстът на доходите следва да почива върху стабилен икономически растеж,

коментира Мария Минчева от Българската стопанска камара (БСК). Няма как да очакваме чудеса от храброст понеже административно вдигаме МРЗ, тя повдига осигурителния доход, оттам вдигаме пенсиите, добави тя. От БСК считат, че следва да изчака нов механизъм и да не се пристъпи към ново увеличение на МРЗ.

По-ниски от 1000 евро са минималните възнаграждения освен в България, и в Унгария (707 евро), Латвия (740 евро), Румъния (814 евро), Словакия (816 евро), Чехия (826 евро), Естония (886 евро), Малта (961 евро), Гърция (968 евро) и Хърватия (970 евро)

Евростат: Най-ниската минимална заплата от ЕС е в България - 551 евро

Васил Тодоров от Българска търговско-промишлена палата (БТПП) коментира, че липсва социален диалог и има противоречие заради разпоредби в Кодекса на труда.

Румяна Георгиева от Конфедерация на работодателите и индустриалците в България (КРИБ) също призова за промяна на текста в Кодекса на труда за формулиране на МРЗ.

По думите ѝ трябва да се вземе предвид Конвенция 131 на Международната организация на труда, както и европейската директива, която предвижда МРЗ да се отнася не само към средната заплата в страната, но и към медианната. Няма как да подкрепим тази минимална работна заплата, въздържаме се, каза Георгиева.

Подкрепяме Проекта на постановление, обяви президентът на Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) Пламен Димитров. И от двете страни имаше автентично заявени интереси, които в голяма степен се разбираха от другата страна, не сме стигнали докрая, каза той по повод преговорите за определянето на МРЗ между работодатели и синдикати пред днешното заседание на НСТС.

Според Димитров в сегашната разпоредба на Кодекса на труда липсва „тест за адекватност“ на минималната заплата. Поради тази причина ще искаме промяна, каза той. Предлагаме Националната статистика най-накрая да направи методология на база на дефиницията на Международната организация на труда и да я адаптира съгласно нашите реалности.

Минималната часова работна заплата е определена на 6,49 лв. при нормална продължителност на работното време осем часа и при петдневна работна седмица

От 1 януари минималната работна заплата става 1077 лв., а линията на бедност 638 лв.

Механизмът на МРЗ не влошава социалния диалог. Той дава основа, върху която да се стъпи, за да се продължи социалният диалог, смята главният икономист на Конфедерацията на труда (КТ) „Подкрепа“ Атанас Кацарчев.

Работодатели и синдикати ще продължим да стоим на двете позиции – едните не искат да харчат пари, а другите искат да живеят малко по-нормално, коментира той.

В предварително изразено становище преди дни от КТ „Подкрепа“ се обявиха в подкрепа на предложението за ръст на МРЗ за 2026 г.