Появата на медикаменти за отслабване (агонисти) като Ozempic и Wegovy предизвика революция в медицината. 

Агонистите на глюкоген-подобния пептид 1 (GLP-1) доказано намаляват апетита и подпомагат загубата на тегло при хора със затлъстяване. Напоследък в социалните мрежи набира популярност идеята, че подобен ефект може да се постигне и чрез храна – например с напитката „oatzempic“. Тя представлява смес от овес, вода и сок от лайм и се твърди, че оказва потискащ ефект върху апетита. 

Остава обаче въпросът дали диета или отделна храна реално може да се доближи до действието на лекарствата за отслабване.

Какво представляват лекарствата за отслабване GLP-1?

Новото поколение лекарства за отслабване имитира естествен процес в тялото ни. При хранене червата отделят хормона GLP-1, който стимулира производството на инсулин, забавя храносмилането, потиска апетита и ограничава отделянето на глюкоза от черния дроб.

Хормоните GLP-1 са „главни регулатори“ на целия метаболитен процес в тялото ни, казва пред BBC доц. Крис Даман, гастроентеролог в Университета на Вашингтон.

„Тези механизми са изключително нюансирани и включват много различни хормони“, допълва той.

Novo Nordisk губи над 60 млрд. евро от пазарната си стойност заради американски копия на лекарства за отслабване

Можем ли да имитираме действието на GLP-1 с диета?

Двата основни компонента от нашата диета, които са свързани с GLP-1, са фибри и полифеноли

„Фибрите са предпочитаната храна за бактериите, които живеят в червата ни“, посочва Мери Ско, лекар-специализант и автор на статии за хранене във Вирджиния, САЩ.

Когато ядем храни, богати на фибри и полифеноли, тези компоненти се превръщат от чревната ни микробиома в късоверижни мастни киселини, които стимулират производството на GLP-1. Храните с високо съдържание на фибри включват ядки, бобови растения, плодове и зеленчуци, а полифенолите се съдържат в плодовете, зеленчуците и ядките.

Друг важен хранителен елемент за метаболизма е мононенаситената мазнина, която също се свързва с повишени нива на GLP-1. Тя се съдържа в зехтина, авокадото и ядките.

Този процес започва още преди храната да достигне червата ни. Изследвания показват, че горчивият вкус на храни, богати на полифеноли, стимулира вкусовите ни рецептори да изпращат сигнали към червата да произвеждат храносмилателни хормони, включително GLP-1

Естественото повишаване на нивата на GLP-1 в организма не зависи само от това, което ядем, но и от начина, по който ядем, отбелязва Ско. „Има нови изследвания, които показват, че редът, в който ядем, също има значение.” 

Може ли лекарство за отслабване да се превърне в геополитически коз?

Проучване от 2020 г. показва, че консумирането на протеини и зеленчуци преди въглехидратите може да повиши нивата на хормона GLP-1. Учените обаче признават, че механизмите, които стоят зад това, са до голяма степен неизвестни.

По кое време на деня ядем може също да повлияе на количеството GLP-1, което тялото ни произвежда. Според изследвания тялото произвежда повече GLP-1 при хранене рано сутрин, в сравнение с по-късно вечер, пише BBC.

Този ефект е свързан с естествените промени в нивата на хормоните ни през деня, а яденето рано сутрин подпомага циркадния ритъм на тялото, пишат изследователите в статията от 2023 г.

Следователно диета, богата на фибри, полифеноли и мононенаситени мазнини може да подпомогне производството на по-големи количества GLP-1. Даман обаче счита, че съвременният начин на хранене не съдържа компонентите, които произвеждат най-много GLP-1.

„Тези лекарства за отслабване се възползват от нещо фундаментално в нашия механизъм за ситост, който е бил прекъснат от съвременните ултрапреработени храни“, казва той.

Кое е по-ефективно – лекарствата или диетите?

Докато за някои хора балансираната диета и активният начин на живот са достатъчни, за да отслабнат, за други са необходими GLP-1 агонисти, твърди Даман.

„Всичко се свежда до промяна в поведението, което е изключително трудно. Ето защо мерките, свързани с начина на живот, често не дават резултат при хора, засегнати от метаболитни проблеми, и защо тези лекарства са изключително полезни за хора със затлъстяване и усложнения.“

За други хора диета, богата на фибри, полифеноли и мононенаситени мазнини, може да бъде ефективен начин за контролиране на апетита, пояснява Ско.

В крайна сметка, храненето, което стимулира естественото производство на GLP-1, се основава на пълноценни продукти – плодове, зеленчуци, бобови и ядки, обяснява Даман. Иронично е, че много хора стигат до този извод, докато търсят начини да имитират ефекта на медикаментите за отслабване – нещо, което не остава незабелязано от специалистите по хранене.

„Кръгът се затваря. Всички пътища водят обратно към истинската храна – тя няма заместител.“

Лекарството за диабет Ozempic има неочаквани ползи върху хората с алкохолна зависимост

Бъдещето на изследванията на GLP-1

Макар GLP-1 агонистите да се смятат за сравнително безопасни, все още има много неизвестни около тях, отбелязва Даман. Според проф. Гари Шварц от Медицинския колеж „Алберт Айнщайн“ в Ню Йорк, нова вълна от изследвания започва да измества фокуса от медикаментите към по-дълбоко разбиране на затлъстяването.

Причините за епидемията от наднормено тегло са комплексни, но учените са единодушни, че съвременната хранителна среда играе ключова роля. Ултрапреработените, калорични и мазни храни активират зоните на възнаграждение в мозъка, което води до прекомерна консумация. С времето това притъпява чувствителността ни и ни кара да ядем още повече, за да изпитаме същото удоволствие.

Новите данни показват, че GLP-1 медикаментите намаляват желанието за такива храни, но и предизвикват странични ефекти като гадене. „Това ни подсказва, че съществува механизъм, чрез който можем да възстановим здравословното хранене и без лекарства – като ограничим усещането за награда и постигнем удовлетворение без преяждане“, обяснява пред BBC Шварц.

Изследователите вече проследяват мозъчната активност и поведението при хранене, загуба и възстановяване на тегло, за да открият дали диетични или физически интервенции могат да имитират ефекта на медикаментите. „В рамките на десетилетие ще знаем кои мозъчни зони да таргетираме чрез хранене или поведение“, прогнозира Шварц.