Може ли лекарство за отслабване да се превърне в геополитически коз?
Ozempic има силата да се окаже разменна монета в бъдещи преговори между САЩ и Дания за Гренландия
&format=webp)
Може ли едно лекарство за отслабване да се превърне в оръжие в геополитически конфликт? Доскоро такъв въпрос би звучал абсурдно. Вече – не толкова, пише за Financial Times Джилиан Тет, която е член на редакционния съвет на медията и ректор на King's College, Кеймбридж.
По-рано тази година, когато президентът на САЩ Доналд Тръмп предложи да купи Гренландия от Дания, в интернет се разпространиха слухове, че датското правителство може да отвърне, като нареди на фармацевтичния гигант Novo Nordisk – създател на лекарствата за диабет и отслабване Ozempic и Wegovy – да увеличи цените им за американските потребители с 500 процента.
Това, разбира се, беше пародия. Но по-рано този месец главният изпълнителен директор на компанията Ларс Йоргенсен предупреди, че търговската война на Тръмп може да доведе до „увеличаване на цените“ на медикаментите, наред с други пазарни рискове, припомня Тет.
Още по-интересно е, добавя тя, че в средите около Тръмп се обсъжда идеята тези лекарства да бъдат използвани като разменна монета в бъдещи преговори с Дания, може би дори като средство за оказване на натиск върху страната да продаде Гренландия. Много американски избиратели се интересуват от Ozempic, отбелязва Тет. Тя цитира и анализатори, според които друга възможна стратегия е да се настоява за ревалвация на датската крона, за да се запази обвързаността ѝ с долара.
Ще се стигне ли дотам? Трудно за вярване е, но инвеститорите и наблюдателите на световната сцена трябва да имат предвид няколко важни аспекта, смята Тет.
Първо, както наскоро отбеляза Илон Мъск, т.нар. „Прозорец на Овертон“ – рамката на допустимите политически идеи – се разширява с бързи темпове. Това означава, че днес нищо не може да бъде изключено.
Второ, стратегията на Тръмп се основава на смесване на икономически, финансови, търговски, технологични и въпроси от националната сигурност по начин, който е чужд на класическите бизнес школи на 20-ти век – и дори на традиционната икономика.
Трето, част от неговите съветници възприемат световната политика като съревнование между велики сили, което напомня на историците за Централна Азия. В този контекст столицата на Гренландия, Нуук, играе същата роля, която някога са имали Самарканд или Кабул, а Ozempic е като съвременния еквивалент на шафрана – стратегически ценен ресурс.
Това обяснява защо Тръмп проявява такъв интерес към замръзналия север – с неговите природни богатства, бъдещи транспортни коридори и дълги граници с Русия и Китай. И защо отношението му към НАТО остава двусмислено, пише Тет.
Така стигаме и до четвърта ключова точка: институции като НАТО и по-малки държави изведнъж изглеждат уязвими.
Могат ли заплашените страни да се защитят? Тази седмица бившият генерален секретар на НАТО Йенс Столтенберг и датският премиер Мете Фредериксен изразиха увереност, че могат. „В дипломацията трябва да прекарваш най-много време с хората, с които не си съгласен“, отбеляза Столтенберг. Фредериксен допълни: „Дипломацията е въпрос на политика и ценности. Така че, ако нещо подобно се случи, трябва просто да се върнеш на масата за преговори и да продължиш.“
Но НАТО има проблем: силата му се основава не само на военната мощ, но и на единството. Белият дом може да засили натиска си не само върху Дания, но и върху страни като Канада, която има географското „нещастие“ да бъде разположена между САЩ и замръзналия север, пише Тет. Тя се позовава на източници на FT, според които съветниците на Тръмп вече обсъждат възможността да окажат натиск за ревалвация не само на датската крона, но и на канадския долар.
Политика или фарс?
Инвеститорите в Novo Nordisk следва да наблюдават внимателно ситуацията, докато мнозина западни дипломати вероятно се молят, да настъпи промяна на междинните избори в САЩ, пише колумнистът на FT Джилиан Тет.
Ако търсите повод за усмивка, тази седмица близо 300 000 датчани подписаха шеговитата петиция, озаглавена „Да купим Калифорния от Тръмп – следващото голямо приключение на Дания“. Предложението включва създаване на фонд от 1 трилион долара „за пренасяне на концепцията hygge в Холивуд, изграждане на велосипедни алеи в Бевърли Хилс и слагане на викингски шлем на Мики Маус“.
Според Тет обаче всичко това не е непременно забавно. Защото е знак, че западните избиратели и инвеститори се изправят пред геополитическа несигурност, каквато не са виждали досега – свят, в който реалността и политическата фикция все повече се преплитат.