„Действия сега“: Ще издържи ли стоманодобивната индустрия на Европа под китайския натиск
ЕК предлага да намали наполовина количеството стомана, внасяно без мита, и да наложи 50% ставка върху годишния внос над определена квота
&format=webp)
За да защити една индустрия, силно засегната от чуждестранната конкуренция, Европейската комисия предложи във вторник да намали наполовина количеството стомана, внасяно без мита, и да наложи 50% ставка върху вноса, надвишаващ квота от 18,3 млн. тона годишно.
Казано накратко, това означава, че ЕС драстично намалява вноса на стомана в полза на собствения си продукт, отбелязва Euronews.
„Глобалният свръхкапацитет нанася щети на нашата индустрия. Трябва да действаме сега“, заяви председателят на ЕК Урсула фон дер Лайен.
„Комисията ще продължи да работи с индустрията за защита и създаване на добри работни места, както и с държавите-членки и глобалните партньори, включително на равнище СТО, за намиране на дългосрочни решения на общите предизвикателства“, добави тя.
Тъй като световните излишъци от стомана достигат рекордни нива – 600 милиона тона през 2023 г. и над 720 милиона през 2024 г. по данни на ОИСР, европейските производители се оплакват, че работят под капацитет, под натиска на евтината стомана, особено китайската, която е силно субсидирана.
Въздействието върху сектора е тежко, като миналата година в ЕС са били съкратени 18 000 работни места, според IndustriAll, европейския синдикат на металурзите.
Капацитетът на ЕС се използва в ниска степен
„Глобалният свръхкапацитет в момента е пет пъти повече от търсенето в ЕС“, коментира високопоставен служител на ЕС и добавя: „Всъщност виждаме, че европейската стоманодобивната промишленост е единствената в света, която намалява инсталирания си капацитет“.
Според ЕК в момента промишлеността използва около 67% от производствения си обем. Решена да се справи с проблема, тя предлага ограничение за безмитния внос на стомана от 30,5 на 18,3 милиона тона годишно и удвояване на митата върху вноса над квотите до 50% в сравнение с настоящите 25%.
Мярката следва да повиши нивата на използване на капацитета на промишлеността в ЕС до 80%.
Предложението включва и правило за „топене и леене“, което ще задължи вносителите да декларират произхода на стоманата, където е била обработвана.
Мярката е насочена към страни, които заобикалят тарифите на ЕС, по-специално Китай, който е обвинен, че пренасочва износа си през други азиатски пазари или Турция, в стремеж да получи достъп до пазара на ЕС.
През 2024 г. основните доставчици на ЕС са били Турция, Индия, Южна Корея, Виетнам и Китай, посочи същият служител.
Ще подкрепи ли Германия плана
Квотите ще важат и за САЩ, в момент, в който ЕС и неговият трансатлантически партньор са ангажирани в трудни преговори за намаляване на 50-процентовите мита, наложени върху европейската стомана и алуминий.
Но ЕС залага на това, че и двамата партньори ще предпочетат да обединят усилията си в борбата с излишъка, който засяга и САЩ.
За да бъдат напълно приети, предложените мерки все още се нуждаят от одобрение от държавите членки, събрани в Съвета на ЕС, и от Европейския парламент.
„Призовавам Съвета и Парламента да действат бързо“, заяви Урсула фон дер Лайен.
EUROFER, лоби, представляващо водещите производители на стомана в ЕС, заяви пред Euronews, че е оптимистично настроено и съществува широк консенсус сред държавите-членки и Европарламента за подкрепа на протекционистки мерки за стоманодобивния сектор.
Освен това мерките са в съответствие с френско предложение, подкрепено през юли от 10 други държави членки, както и в писмо до фон дер Лайен, подписано от 107 членове на Европейския парламент от център-дясната група ЕНП, социалистите и демократите (S&D) и либералите (Renew Europe).
Въпреки това, Германия в момента държи ключовете – като водещ производител на автомобили в ЕС, тя все още не е заела позиция по въпроса.
Настоящите квоти са в сила до 30 юни 2026 г. ЕК се надява дотогава да бъдат приети новите мерки за защита на стоманодобивната промишленост.