Има ли нещо по-неловко от това един родител да се опита да се включи в младежка тенденция? Миналата седмица Microsoft даде подобен пример, когато „бащата на Big Tech“ високо вдигна летвата на корпоративния жаргон и представи на света нов термин – „vibe working“.

За съжаление, компанията не използва израза в смисъл на „да работиш, когато ти е кеф“, а има предвид нещо доста по-абстрактно. Според официалното обяснение, „както т.нар. vibe coding („интуитивно програмиране“) променя начина, по който се създава софтуер, така и vibe working навлиза в Copilot чатбота на Microsoft, като въвежда т.нар. agentic productivity — форма на „самоуправляваща се продуктивност“ при работа с документите и таблиците в Office“. С други думи, дори човек без опит ще може да създава текстове или да настройва електронни таблици с помощта на изкуствен интелект.

„Чатботът ще помага на потребителите да пишат и обобщават документи, като поема тежката част – чернови, предложения за подобрение и уточняващи въпроси, за да бъде постигната по-бърза итерация“, обяснява Microsoft.

„Vibe working“ е поредната итерация в дългия списък от модни термини, които се прокрадват в политиката, бизнеса и икономиката. Общото между всички тях е идеята, че решенията вече не се ръководят от факти, а от… настроение. Компютърният учен Андрей Карпати - съосновател на OpenAI и бивш директор по изкуствения интелект в Tesla - пръв въвежда понятието vibe coding: процес, при който „се доверяваш на вайба, прегръщаш експоненциалното и забравяш, че кодът изобщо съществува“. С други думи, всеки ентусиаст може да накара голям езиков модел да създаде приложение само чрез указания на естествен език.

Икономическият анализатор Кайла Сканлон въвежда неологизма vibecession – „период на временен спад на настроението, при който икономическите данни изглеждат окей, но усещането е друго – хората се чувстват зле“.

Авторката Робин Джеймс дори открива „вибрационна логика“ във външната политика на администрацията на Доналд Тръмп. В своя текст тя посочва изявление на вицепрезидента Джей Ди Ванс пред NBC, според което решението за атаката срещу Иран е било взето „по инстинкт“, а не въз основа на разузнавателни данни.

Коментаторът на USA Today Рекс Хъпке обобщава ситуацията с ирония: „Америка се насочва към война, защото вайбът е… ядрено нажежен.“

Сарказмът на журналистите обаче скоро се превръща в предупреждение. Малко след като Microsoft представя инструментите си за vibe working, консултантската компания Deloitte обявява, че ще върне част от хонорара за доклад, подготвен за австралийското правителство. Причината – документът се оказва с грешки и е бил частично генериран от изкуствен интелект, пише Financial Times.

Когато корпоративният „вайб“ се превръща в длъжност

Някои компании приемат концепцията в буквалния смисъл. Canva има цял „vibe екип“, който отговаря за „глобалното преживяване по време на работа“ – включително уроци по танци и празненства.

Smirnoff пък назначава фиктивен „chief vibe officer“ – певеца Трой Сиван, който насърчава хората да „захвърлят списъците със задачи и да се потопят в забавлението“.

Междувременно Harvard Business Review публикува статия за нов феномен, наречен workslop — в буквален превод „работен боклук“. Според авторите това е съдържание, генерирано от изкуствен интелект, което се представя като качествена работа, но всъщност няма реална стойност. Те го сравняват с „гласовит колега, който говори уверено, но няма представа от нищо.“

Проучването им показва, че workslop прехвърля тежестта върху останалите – „получателят трябва да интерпретира, поправя или изцяло преработва съдържанието“. В резултат от това служителите се чувстват раздразнени (53%), объркани (38%) и обидени (22%).

Дори Microsoft признава, че Copilot се справя по-добре с „вайба“, отколкото с точността. Според вътрешни данни, инструментът дава верни отговори в около 57% от случаите при работа с таблици – докато хората постигат средно 71%.

Може би настроението все още не е на особено правилната честота. Или, както би казал старият корпоративен инстинкт – време е да върнем фактите обратно на масата, преди настроението да ни доведе до грешната дестинация.