През дискретно отворения прозорец стаята вдишва в задушната си вътрешност хладината на есенната вечер. Тънките нишки на мрежата за насекоми обаче пропускат само влага и песента на падащите листа. Около полунощ, когато мракът тепърва се ражда, тези звуци създават неспокойна тишина, която неминуемо води чувствителния ум до страшни мисли – за чудовища, дракони и преходността на човешкия живот.

Тъмнината обаче е надарена с магическата способността на съня и когато той дойде, съзнанието преминава в една друга реалност.  Именно там се проявяват най-съкровените ни мечти, потиснати желания и фантазии. 

Урсула Ле Гуин разглежда съня като автентично преживяване, разриващо истини, недостъпни за дневната логика. За писателката той е един от аспектите на „езика на нощта“, който обсъждаме с Константин Георгиев и Александър Попов, създателите на „Космотехника“ - колектив, работещ на пресечната точка между научната фантастика, социалните науки и хуманитаристиката. 

„Харесва ни да си мислим, че живеем сред дневната светлина, но половината свят е винаги потънал в мрак, а фантастиката, като поезията, говори на езика на нощта.“

Именно тази мисъл на Ле Гуин, появила се естествено в разговора с „Космотехника“, задава рамката на всички следващи дискусии – включително и на настоящия текст.

Причудливостта на произведенията съвпада с меланхоличната атмосфера на мрачните месеци

Пет азиатски романа, които носят тъгата на есента

Константин Георгиев е антрополог с опит в киното, а Александър Попов – филолог с опит в информатиката. И двамата са преподаватели. Свързва ги фантастиката, която им „позволява да сглабят различни идеи“.

“Харесва ни да сглобяваме неща от дисциплини, които обикновено не се срещат по естествен начин. Явно винаги сме търсили начини да напасваме различни парчета“, споделят те.

В този контекст фантастиката не е просто жанр, а начин на мислене, който допуска неясното, междинното, онова, което не се поддава на дневна категоризация. Тя не предлага обяснения, а възможности. Въпреки по начало „измислената“ си природа, фантастиката, а и фентъзито, съдържат в себе си истина. И тази истина се проявява най-ясно в мрака, когато съзнанието излиза от традиционните модели на мислене и навлиза в пространството на въображението.

„Някои неща трябва да останат в мрака и да имаме друг тип достъп до тях, който да е по-интуитивен, да е свързан със символното, с митовете, с историите“, пояснява Александър Попов.

За съзнанието обаче мракът често е непоносим – архетипните образи не са носители на смисъл, а сенки с резки, свирепи контури. Александър цитира друго есе на Ле Гуин – „Защо американците се страхуват от дракони?“

Отговорът е в крилете. Драконите имат криле. Благодарение на тях, те летят, издигат се над баналността на ежедневието и се реят свободно в магическите светове. Всъщност американците (а нима не и всички ние?) се боят именно от полета. “Когато се страхуваме от непознатото и го изтикваме в ъглите на съзнанието ни, губим достъп до нещо също толкова важно, колкото разумът – до въображението, до свободата, до играта.”

Макар да не го казват директно, придобивам усещането, че „Космотехника“ се противопоставя именно на тази забрава. 

“Истината обаче е, че това изисква упражнение – способността да мислиш чрез образи, да свързваш неща, които на пръв поглед нямат връзка, да играеш непрестанно и да не оставяш въображението да заспи”, посочват те. 

Популярните книги за самопомощ днес не обещават хармония чрез доброта или емпатия, а чрез нова философия – грижата за себе си на всяка цена

„Да не ти пука за другия“ като път към щастието - как книгите за самопомощ превръщат егоизма в добродетел

Идеите им се материализират в проекти, които не търсят завършеност, а движение. Последният такъв – литературният маршрут „Езикът на нощта“, проведен в рамките на „Нощта на литературата“, беше покана към онези, които не се страхуват да мислят в тъмното. Разходка, в която книгите на Ле Гуин, Тед Чанг, Джеймс С.А. Кори, Самюъл Дилейни, Артър Кларк и още много други не се анализират, а се преживяват. Тъмнината не е заплаха, а пространство за въпроси, които не се побират в дневната логика. 

На въпроса какво се надяват да вземат, изпитат, усетят участниците по време на литературният маршрут, отговарят с усмивка: „“Би било хубаво, ако решат да прочетат текстовете, за които говорим. Или дори просто да излязат отново на разходка с приятели и да разговарят за тях. Фантастиката дава друг език за мислене и ако хората усетят това, значи сме постигнали целта си.”

Понякога сънят не идва. Въздухът в стаята е все така муден, а нощта е достигнала онова магично време, когато съзнанието създава най-ярките си проявления. Екзистенциална тревожност е отминала. На нощното шкафче има том на „Землемория“. Прелистването на страници звучи безкрайно много като размах на криле. Драконови.