Когато основателят на Spotify Даниел Ек обяви през 2021 г., че ще инвестира над 100 милиона долара в европейския стартъп за отбранителни технологии Helsing, музиканти и потребители в цяла Европа го разкритикуваха. Социалните мрежи се изпълниха с призиви за бойкот на Spotify, а някои групи свалиха музиката си от платформата.

Днес Ек е само един от десетките европейски технологични предприемачи, които са започнали кариерите си в мирни, търговски начинания, а сега разработват или финансират военни системи.

Инвазията на Русия в Украйна, напрежението между САЩ и Европа и нарастващите опасения от Китай разтърсиха индустрията и промениха нагласите на хора, които доскоро не можеха да си представят, че ще работят по военни или разузнавателни проекти.

„Инвестициите в отбраната доскоро се смятаха за нещо по-лошо и от порно сайтовете“, казва шведът Карл Росандер, сериен предприемач, който след 27 години в електронната търговия и подкастите поема контрола над компанията Nordic Air Defence, произвеждаща евтини дрон-прехващачи.

В началото, когато споделил идеята си, никой не искал да го слуша.

„Миналата година вече ми благодариха и ме прегръщаха, че помагам за защитата на Европа“, казва Росандер пред The Wall Street Journal. Кандидатурите от инженери и експерти започнали да валят.

„Идеята е, че всичко, върху което работим и в което инвестираме, трябва да бъде изграждано с допускането, че някъде през 2027 г. Китай ще предприеме действия срещу Тайван“, коментира Палмър Лъки в подкаста на Джо Роугън

Основателят на Аnduril: „САЩ трябва да са оръжеен магазин на света, а не да изпращат войниците си“

Парите следват страха

В сектора се вливат и огромни капитали. Рисковите инвестиции в отбранителни стартъпи в Европа ще надминат 8 милиарда долара тази година – в сравнение с 5,4 млрд. през 2024 г. и по-малко от 500 млн. през 2015 г., според анализаторите от Dealroom.co и NATO Innovation Fund.

Най-активни инвеститори са американците, които отдавна финансират компании за сигурност и са наясно, че повечето няма да оцелеят. От 2022 г. насам американските рискови фондове осигуряват втория по големина източник на капитал за европейските военни и технологични компании – след националните им инвеститори.

„Преди пет години не можеше да се набере нито цент от европейски фонд за рисков капитал“, коментира Торстен Райл, съосновател на Helsing, на конференцията Resilience в Лондон.

Зад подема стои смес от капитал и страх. През юни страните от НАТО обещаха да удвоят разходите си за отбрана и сигурност. Инвеститорите видяха възможност.

Много европейци се тревожат, че дори войната в Украйна да спре, Москва няма да се откаже от следващи атаки. Последните дронови удари и кибератаки в дълбочина на европейска територия само засилват тревогата.

Те усещат и отслабването на американската защита. Завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом и изказването на вицепрезидента Джей Ди Ванс в Мюнхен, в което той обвини европейците в „репресии срещу свободното слово“, промениха мисленето на мнозина.

Въпреки растящия интерес, обемът на капитала остава нищожен спрямо трилионите, нужни за европейската сигурност. Освен това на континента липсва единен клиент като Пентагона в САЩ. Американски компании като Palantir и Anduril растат благодарение на държавни поръчки, докато в Европа военните бюджети са раздробени между повече от 30 страни.

Импулсът идва и от външни играчи като Ерик Слезингер, бивш инженер и офицер от ЦРУ, който се мести в Испания през 2021 г. и усеща, че Европа започва да се пробужда за сигурността.

След руската инвазия той основава European Defense Investor Network, неформална мрежа за инвеститори, и по-късно стартира фонд от 23 млн. долара – 201 Ventures.

„Най-умните предприемачи в момента избират да изградят следващата си компания в името на сигурността на Европа“, казва той пред WSJ.

Секторът обхваща всичко - от така необходимите в България охранители в търговски центрове до въоръжени гардове на компании в опасни региони и истински войници

Война под наем - истинският бизнес, който никога не спи

От технологична към военна мисия

След десетилетия, през които европейските инженери заминават за САЩ заради финансиране и иновационна култура, националните правила за сигурност в Америка вече ги спират – чужденци нямат право да контролират военни компании или секретни технологии.

Затова все повече европейци решават да останат и да защитават собствения си континент.

„В това няма опортюнизъм, а убеждение“, казва Стен Тамкиви, естонски предприемач и партньор във фонда Plural Platform, който инвестира в отбранителни технологии.

Същата мотивация движи и заможните инвеститори. Германската финансистка Жанет цу Фюрстенберг, днес управляващ директор в General Catalyst, признава, че преди няколко години не е можела да инвестира във военен проект заради регулаторни ограничения. Затова вложила собствени средства в Helsing. Сега тя активно лобира пред европейските правителства в подкрепа на сектора.

Сред новите инвеститори е и Чарлз Еберли фон Шечей, бивш морски пехотинец от САЩ. Той финансира украински военни стартъпи, включително производителя на дронове Swarmer, и създава компанията Oedipus, оценена на над 100 милиона долара, която обединява няколко военни технологични предприятия.

„Отбраната дава на Европа шанс да изгради нова икономика, защото тези технологии са инструменти за съхраняване на суверенитета“, казва Еберли.

Въпреки подема, индустрията все още е в зародиш. Германският инвеститор Маркус Федерле, който създава фонда Tholus Capital за отбранителни и устойчиви технологии, казва, че макар интересът да расте, сделките все още се случват бавно.

„Отбраната все още е нещо ново за Европа. Трябва много повече капитал в системата.“