През последните две десетилетия Германия и Китай бяха икономическа двойка, сякаш създадена един за друг, като и двете страни са спечелили щедро от бума на глобалната търговия.

Германия доставяше машините, от които Китай се нуждаеше, за да произвежда потребителски стоки за останалия свят.

Днес Китай вече не се нуждае от Германия, а Германия иска развод, пише The Wall Street Journal.

За първи път от десетилетия германският бизнес и политиците поставят под въпрос неограничената свободна търговия, която е превърнала страната в индустриална сила. Производителите настояват за защита от по-евтините, по-бързи и все по-качествени китайски конкуренти.

Германският канцлер Фридрих Мерц заяви миналия месец, че Берлин ще защити местните стоманопроизводители от китайската конкуренция. Правителството му затегна забраната за използване на китайски компоненти в мобилните мрежи за пренос на данни и даде сигнал, че подкрепя клаузи от типа „купувай европейско“ в обществените поръчки.

На първото си заседание през ноември новосъздаденият Съвет за национална сигурност, оглавяван от Мерц, разгледа стратегическите рискове, произтичащи от доминиращата позиция на Китай при редица критични суровини. В момента се подготвят мерки за диверсификация, предава WSJ.

Отдалечаването на Германия от Китай се подготвя от известно време. Благодарение на ниските производствени разходи, слабия юан и държавните субсидии китайските производители все по-често заемат водещи позиции в сектори, които доскоро бяха доминирани от германски компании, не само в Китай, но и на други пазари, включително в Европа.

Времето на този завой обаче е тясно свързано с президента Доналд Тръмп. Икономисти и бизнес ръководители казват, че вълна от евтини китайски стоки, от химикали до автомобилни части, е заляла Европа тази година, след като се е отблъснала от новата тарифна стена на САЩ.

В резултат на това страна, която дълго време беше символ на икономическия либерализъм, започна сама да се затопля към мита, регулаторни бариери и други протекционистични мерки, които германските политици и мениджъри години наред критикуваха като погрешни или, още по-лошо, „френски“.

„Германия се променя и започва да осъзнава дисбалансите, които вече я засягат пряко“, заяви френският президент Еманюел Макрон пред Les Echos след посещението си в Китай.

„Китай удря в сърцето европейския индустриален и иновационен модел.“

Отслабването на най-влиятелния глас в Европа в подкрепа на свободната търговия показва как глобалната икономика се фрагментира под натиска на съперничеството между САЩ и Китай и на надигащата се антисистемна вълна, водена от популистки сили на Запад.

Завоят на Германия все още не е достигнал всички кътчета на икономиката и управлението. Колкото по-голяма е експозицията на дадена компания към Китай, толкова по-трудно е тя да промени курса си. Някои автомобилни и химически производители продължават да инвестират сериозно в страната. Германските политици също действат предпазливо, докато съюзниците им се колебаят между конфронтация и умиротворяване на Китай.

Посоката обаче става все по-ясна. Първоначално тя тръгна от бизнеса, след това премина през влиятелните лобистки организации и напоследък достига и до правителството.

Федерацията на германската индустрия даде първия сигнал още през 2019 г., когато изостави по-меката си линия към Китай и в доклад го определи като „системен конкурент“. Тази година VDMA, обединението на машиностроителите, експортно ориентирани компании бизнес към бизнес, които са гръбнакът на германската икономика, обвини Китай в нелоялна конкуренция.

Организацията призова за антидъмпингови мерки и санкции срещу китайски износители, които заобикалят европейското законодателство.

„Ние сме привърженици на свободната търговия, но нечестните търговски практики вече не могат да бъдат толерирани“, казва пред WSJ Оливер Рихтберг, ръководител на външната търговия във VDMA.

„Ако Китай не играе честно, трябва да го принудим.“

Правителството, освен че подготвя нова стратегия за икономическа сигурност, която планира да публикува догодина, работи и по проекти, насочени към нарастващите икономически, технологични и свързани със сигурността рискове в отношенията с Китай.

Германският външен министър Йохан Вадефул заяви този месец по време на първото си посещение в Китай, че европейските компании се нуждаят от по-добър достъп до китайския пазар и до ресурсите, които страната произвежда.

Анализът, че Европа е слаба и разделена, не е напълно погрешен. Но китайският прочит често крайно преувеличава проблемите, а това води до стратегически грешки, пише The Economist

Китай вижда Европа като отживелица. Реалността може да му изиграе лоша шега

„Промяната в тона е наистина забележителна“, казва Андреас Фулда, професор по политически науки в университета в Нотингам и автор на скорошна книга за Германия и Китай. „Сега са нужни реални политики, които да насърчават намаляването на риска и връщането на производството.“

Преходът на Китай от купувач към производител на инвестиционни стоки е стремителен. Между 2019 и 2024 г. Германия загуби лидерството си в глобалния пазарен дял при оборудването за производство на електроенергия и машиностроенето, показват данни от предстоящ доклад на аналитичния център Rhodium.

Преднината на Германия в химията и автомобилите вече е минимална, а при електрическото оборудване тя изостава значително от Китай. За първи път тази година Германия е внесла повече капиталови стоки от Китай, отколкото е изнесла натам.

Тенденцията се ускорява. През второто тримесечие на 2025 г. вносът на ръчни скоростни кутии от Китай почти се е утроил, сочат данни на Германския икономически институт. Делът на германските автомобилни производители на китайския пазар е спаднал от половината до една трета само за две години.

Общият германски износ за Китай е намалял с една четвърт от 2019 г. насам, докато вносът е скочил рязко. Търговският дефицит на Германия с Китай при стоки и услуги е на път да достигне рекордните 88 млрд. евро тази година, около 102 млрд. долара, показват данни на германското правителство.

В очите на Китай действията на Тръмп за облекчаване на контрола върху чиповете, смекчаване на реториката на САЩ и мълчание по отношение на напрежението с Япония са рядка поредица от стратегически печалби

От чипове до дипломация, Китай печели позиции в отношенията със САЩ

Това оставя дълбоки белези. Производството в германската индустрия е спаднало с 14% спрямо пика от 2017 г. Секторът е загубил близо 5% от работните си места от 2019 г. насам, според Ernst & Young. Автомобилната индустрия е съкратила около 13% от заетите за същия период.

Една от компаниите, които усещат натиска, е Herrenknecht. Семейният бизнес произвежда и управлява едни от най-сложните тунелопробивни машини в света. Тези гиганти, високи до 19 метра, представляват минифабрики, способни да прокопават и най-твърдите скали, като едновременно полагат тръби, кабели и облицовки.

Когато Китай започна възхода си като световна сила, местните власти се обръщаха към Herrenknecht за най-големите си инфраструктурни проекти. Днес, след поредица от придобивания, китайските конкуренти доминират световния пазар.

„Изпитваме нарастващ конкурентен натиск, особено от държавно субсидирани китайски производители“, казва говорителката Аня Хекендорф пред WSJ.

Компанията търси нови пазари, включително Индия, и се фокусира върху по-големи и по-сложни проекти. В същото време настоява за антидъмпингови разследвания срещу китайските конкуренти и за подход „Европа на първо място“ при обществените поръчки, който да дава предимство на местните доставчици.

Кристоф Гюнтер, изпълнителен директор на един от най-големите химически паркове в Германия, казва, че бизнесът трудно се справя с наплива от китайски внос.

„Тук го усещаме много силно. Компаниите в парка не могат да печелят и режат разходи, включително работни места. Могат да издържат само известно време.“

Португалия оглавява икономическата класация на The Economist, докато Германия, Скандинавия и САЩ изглеждат по-скоро уморени, отколкото стабилни

Европейската икономическа сила на 2025 г.: Защо югът пак изпреварва „богатия север“ в класацията на The Economist

Dow Chemical наскоро обяви, че ще затвори два завода в региона и ще съкрати над 500 души. Германският химически гигант BASF и други производители също съкратиха хиляди работни места в Германия през последните години, докато разширяваха дейността си в Китай.

Затова само иновациите няма да са достатъчни, за да се запази производственият капацитет на Европа, казва Дирк Шумахер, главен икономист на държавната банка за развитие KfW.

„Като държава трябва да решим какво сме готови да внасяме от Китай в бъдеще и какво искаме да произвеждаме сами“, казва Шумахер.

„Това може да означава изграждане на бариери за защита на стратегически важни сектори.“

„Европа остава отворена за китайски инвестиции, но политиците искат континентът реално да печели от тях, под формата на ноу-хау и работни места“, казва Ноа Баркин, анализатор в Rhodium. Въпросът е дали Китай ще приеме това и ако не, дали Европа е готова да затвори пазара си.

Консервативният депутат и експерт по външна политика Норберт Рьотген формулира дилемата така:

„Трябва да намалим зависимостта си от Китай. Но ако САЩ ни разочароват, това ще се отрази на начина, по който определяме отношенията си с Китай.“