Анатомия на бестселъра: Защо определени книги завладяват света за една нощ

Понякога се появява особен вид литературно дежавю. Сякаш от нищото една и съща книга започва да изскача в различни социални мрежи. В градския транспорт двама души държат екземпляр от въпросното произведение. Приятел ви пита: „Чел ли си това?“. А вие, някак засрамено, отвръщате: „Някой точно онзи ден ми разказваше за него.“

Това са т.нар. „тихи хитове“ – книги, които постигат известност, без никакво предупреждение. Те не са изложени най-отпред в секцията с нови заглавия на книжарниците. Това са книги, които по една или друга причина са изпуснали първоначалния си момент, но са получили нов живот. 

Дълго време жизненият цикъл на една книга следва сходна рутина: шум около премиерата, няколко добри рецензии и участия на фестивали, след което постепенно изпадане в забрава, освен ако не бъде увенчана с награди. Днешните „тихи хитове“ обаче се раждат от алхимична комбинация от фактори: онлайн ентусиазъм, превод, дизайн, политически контекст, подкрепа от книжарите и чиста случайност, пише за The Guardian Ема Лофхаген, редактор на свободна практика.

Пет азиатски романа, които носят тъгата на есента

Може би най-яркият пример тази година е неочакваният успех на дистопичната феминистка новела на Жаклин Харпман „Аз, която никога не познах мъжете“. Първоначално публикувана на френски през 1995 г., книгата проследява историята на момиче, затворено под земята с още 39 жени, отгледано в плен и по-късно освободено в пуст, постапокалиптичен свят, който трябва да осмисли. Преведена е на английски през 1997 г., но се проваля и на двата пазара. Английското издание излиза под значително по-лошото заглавие The Mistress of Silence („Любовницата на мълчанието“)  и глобалните продажби се движат между един и два екземпляра годишно.

Три десетилетия по-късно книгата продава 275 000 копия по света само тази година – ръст от 143% спрямо 2024 г. Заглавието попада в задължителните списъци за четене на Service95 – клуб и сайт, създаден от Дуа Липа – и е сред най-коментираните книги в TikTok.

Възраждането ѝ е резултат от съчетание на шанс и стратегия. Издателството Vintage Classics преиздава романа на английски през 2019 г., след като далновиден редактор настоява за това. Новото издание е с преработен превод, нова визия и възстановено оригинално заглавие.

Важен фактор е и моментът. Както обяснява Ник Скидмор, издателски директор във Vintage, преиздаването идва „след встъпването в длъжност на Тръмп – по това време „Разказът на прислужницата“ и дистопичната литература като цяло се продаваха добре“. Книгата на Харпман улавя усещането за обърканост, казва той.

 „Много хора не знаят къде се намираме и как сме стигнали дотук, и търсят художествената литература, за да си го обяснят.“

Съществена роля играе и новият превод. Преводачката Рос Шварц осъзнава, че първата ѝ версия от 90-те години не е уловила гласа на разказвачката. Текстът е бил изпълнен с езотеричен, литературен език, който не съответства на наивния поглед на героинята.

„Забелязах, че съм превела думите, но не и гласа“, споделя тя. Премахва латинизмите, които придавали прекалено официален тон, и възстановява съкращенията, напълно липсващи в първия превод.

Всъщност забележително голям брой от последните хитове са преводни книги. Преводът може да отключи потенциала на едно произведение, като му даде нов глас и нова публика.

Антитеза на нацистката идеология: Как Пипи Дългото чорапче се изправя срещу мрака на войната

Такъв е случаят със „Съвършенство“ на Винченцо Латронико – кратък, ироничен роман за амбициозна двойка от креативните среди, която документира (и постепенно изкривява) живота си в преследване на естетическо „съвършенство“. Публикувана в Италия през 2022 г., книгата не постига успех. Едва когато Fitzcarraldo Editions я издава на английски през февруари тази година в превод на Софи Хюз, започва истинският феномен. Изведнъж книгата е навсякъде, превръщайки се в неофициалната книга на Instagram. Следва и номинация за Международната награда „Букър“.

Латронико си спомня, че в първите седмици след публикуването на романа на английски език издателят му изпраща пост на „известна литературна фигура“, която препоръчва книгата. Това е публика, до която Fitzcarraldo „обикновено не достига“, казват му. Той описва странното усещане да бъде четен предимно в превод. „Честно казано, мисля, че английският превод е по-добър от оригинала“, признава той. Това го поставя в „странна позиция“, в която „повечето ми читатели не са от културата, от която идвам“.

Според него именно тази културна дистанция е част от причината за успеха в Лондон и Ню Йорк. За италианците или хората извън големите европейски градове начинът на живот, който описва, е „не толкова разпространен, по-скоро екзотичен“. За берлинчани е прекалено познат. Но за англоезичната креативна класа книгата уцелва точния баланс между разпознаваемост и дистанция. „В някои лондонски книжарници вече се е продала в повече екземпляри, отколкото в цяла Франция“, посочва Латронико.

Не всички нашумели заглавия са мрачни или сатирични – някои отговарят на нуждата от утеха, отбелязва Лофхаген. Мери Маунт, издател в Picador, смята, че глобалният успех на поредицата „Преди кафето да изстине“ на Тошикадзу Кавагучи (в превод на Джефри Трусело) се корени именно в бягството от реалността. Книгите, чието действие се развива в малко токийско кафене, където клиентите могат да пътуват назад във времето за продължителността на една чаша кафе, изграждат култова аудитория по света чрез онлайн читателски общности.

„Кавагучи е създал свят, в който искаш да се връщаш“, пояснява Маунт. Това са „уютни, успокояващи“ книги – точно каквито търсят много читатели. Поредицата е продала над 1 милион копия по света, а „Преди кафето да изстине“ е най-продаваната японска книга в превод вече три поредни години. Продажбите скачат четирикратно през 2022 г., отчасти благодарение на TikTok тенденция, при която хора четат книгите с кафе в ръка.

Дизайнът и физическото присъствие на книгите също са от значение. В среда, доминирана от видео, създателите на съдържание знаят, че красивата корица привлича внимание. „Това са красиви физически книги – и в твърди, и в меки корици“, твърди Маунт. „Инвестираме много в начина, по който изглеждат и се усещат, защото читателите показват екземплярите си и ги обсъждат в социалните мрежи.“

Ролята на характерния минималистичен дизайн на Fitzcarraldo – с корици в синьо на Клайн – също е ключова за успеха на „Съвършенство“. „Книгата спечели изключително много от имиджа и репутацията на Fitzcarraldo“, коментира Латронико. Техните заглавия често са знак за културен капитал в социалните мрежи. „Книгата е за неща, които изглеждат добре в Instagram, и самата тя се превърна в нещо, което изглежда добре в социалната мрежа.“

Антиинтелектуализъм или повече нови читатели? BookTok пренаписва правилата на книжния свят

Ребрандирането на „Аз, която никога не познах мъжете“ е показателен пример. Новата корица на Ана Морисън, смята Скидмор, вече е „донякъде емблематична“ и помага книгата да бъде възприета като „странен, хипнотичен и красив роман“.

Лесно е да се мисли, че тези хитове са чудо – един читател препоръчва дадена книга и започва верижна реакция. Но процесът зад тях става все по-целенасочен, пише Лофхаген.

Книжарите играят решаваща роля, подчертава Беа Карвальо от Waterstones. Когато дадено заглавие започне да привлича внимание, веригата може „да гарантира, че е част от разговора“, като го разпространи в повече обекти. Понякога това тръгва от един човек, друг път от шум още преди издаването, но „книжарите вече са много по-добри в това да го уловят“.

Междувременно редица издателства създават програми за преоткриване на забравени класики. „Има изкуство в това“, настоява Скидмор. „Трябва да извадиш правилната книга в правилния момент.“ Той признава, че бюрото му е пълно със списъци от заглавия, които биха могли да намерят нови читатели, но трябва да чакат подходящите обстоятелства – медиен повод, дизайнерска тенденция, подкрепа от знаменитост или инфлуенсър.

Ако има нещо общо между всички тези истории, то е непредсказуемостта. „Няма формула за успех“, признава Шварц. Латронико е също толкова скептичен: „Нямах никакви очаквания, когато написах тази книга. Опитвам се да помня, че такова нещо не се случва два пъти.“