Допреди години откриването на нова музика става най-вече чрез приятели, музикални магазини и радио. Годишният обзор на Spotify разкрива точно каква музика е достигнала до слушателите. Европейският съюз финансира проект за „одит на алгоритмичното откриване на музика“, тъй като смята, че в този процес може да има пристрастия и липса на прозрачност.

Spotify и други платформи изглеждат като основните играчи в музикалния свят – както при слушането, така и при откриването на нови изпълнители. Но Лоренцо Поркаро – математик, изследовател в Римския университет „Сапиенца“ и ръководител на европейския проект за одит на алгоритми – смята, че картината е по-сложна.

Как всъщност откриваме музика?

„Всичко е относително. Социалните мрежи са жизненоважни за младото поколение – те прекарват по-голямата част от времето си в TikTok и YouTube“, споделя Поркаро пред EL PAÍS. Според него стрийминг платформите, макар и рекламирани като място за откриване на нова музика, всъщност рядко изпълняват тази роля.

Днес връзката между артиста и публиката се гради именно в социалните мрежи. „Изпълнителите подготвят феновете си директно там – качват откъси от нови песни или обявяват: „Парчето ми излиза в петък, слушайте го в Spotify“.

Калифорнийска банда, известна с дългата си история на вътрешни драми, конфликти и разпади, прекрати преждевременно американската част от турнето си след физическа конфронтация на сцената между музикантите

Jane’s Addiction обявяват край след 40 години музика и конфликти

 Решава ли някой какво слушаме?

„Трудно е да се каже със сигурност, защото отвън се вижда само крайният резултат“, признава Поркаро. Според него в някои случаи алгоритмите следват ясна логика – например препоръките, базирани на местоположението или големите музикални фестивали. „Съмнявам се, че потребител в САЩ би получил предложения за песни от Сан Ремо или Евровизия. Платформите са наясно колко силен е вътрешният пазар в определени държави. В Италия например близо 90% от слушаната музика е на местни изпълнители – един от най-високите дялове в цяла Европа.“

Защо се ражда усещането за конспирация?

Възможно е зад кулисите на стрийминг платформите да се случват процеси, които остават невидими и неконтролируеми за потребителя. Именно тази липса на прозрачност ражда теориите на конспирацията. „Без да навлизам в конспирации, се опирам на фактите“, коментира Поркаро. „Големите лейбъли имат интерес да налагат определена музика – точно както в радиото, където доминира комерсиалното. Знаем също, че тези компании са инвестирали сериозно в самите стрийминг платформи.“

Фактът, че алгоритмите често препоръчват мейнстрийм артисти, обаче не винаги е резултат от корпоративен натиск. „Логиката на препоръките е пряко обвързана с популярността: ако в стая с 50 души всички слушат Bad Bunny и влезе нов човек, алгоритъмът приема, че има голям шанс песента да допадне и на него. Щом мнозинството го слуша, системата просто следва масата“, обяснява математикът.

Spotify наскоро публикува класацията на най-стриймваните артисти в Испания за 2025 г. Остава обаче неясно дали данните отразяват реалните вкусове на хората или са резултат от навици, диктувани от самата платформа. „Това е основният проблем – знаем твърде малко за начина, по който работят тези системи“, казва Поркаро. Музикалната индустрия остава силно централизирана около големите издатели. „За разлика от социалните мрежи, които са сравнително нова технология, музикалната индустрия има десетилетна история и огромна власт, която пряко влияе върху това какво стига до ушите ни“, заключава той.

Платформата е изправена пред все по-остра критика заради ниските възнаграждения на артистите и насърчаването на култура на „пасивни потребители“

„Смърт за Spotify“: DIY движението, което призовава артистите и феновете да напуснат музикалното приложение

Как влияе режимът Shuffle?

Функцията за разбъркване (shuffle) е сред най-често използваните – прост алгоритъм избира следващата песен от готов списък. Възможно ли е обаче този режим незабележимо да фаворизира определени парчета за сметка на други?

„Напълно възможно е“, твърди Поркаро. „Случайният подбор не гарантира, че всяка песен ще бъде пусната по веднъж; той просто означава, че потребителят не прави избора сам. Много хора се изненадват, че в дигиталния свят „случайното всъщност не е случайно“. Точно тук се крие същността. Често под думата „конспирация“ се прикриват реално съществуващи механизми. Не знаем какво точно се случва с препоръките, които получаваме, но щом толкова много хора забелязват едни и същи модели, вероятно има причина за това.“

Именно върху това се фокусира неговото изследване: „Опитвам се да се опирам не само на сухата статистика и алгоритмите, но и на субективния опит на слушателите. Тяхното преживяване е не по-малко важно доказателство.“

 Като радио, но персонализирано

Стрийминг платформите се появяват като услуга, която на теория предлага цялата световна музика на ниска цена. „Но с въвеждането на персонализацията и алгоритмите днешното преживяване много напомня старото радио – само че съобразено с личните вкусове“, посочва Поркаро пред EL PAÍS.

А каква е логиката на радиото? „Новото. Това е много видимо и в Spotify. Хората искат да са в крак с новите издания – така функционира музикалната култура. Платформите не измислят нещо ново, а по-скоро подсилват вече съществуващи динамики.“

Стрийминг магнатът, който революционизира музикалната индустрия, притежава състояние от $9,6 млрд.

В сянката на собственото си творение: Даниел Ек се оттегля от Spotify, но запазва контрола

Какво не бива да се прави?

Има фундаментална разлика между влиянието в социалните мрежи и присъствието в стрийминг платформите. „За големите платформи ти си просто поредният потребител. Посланието им е: „Дай ни музиката си, дай ни данните си и може би някой ден ще станеш известен.“ Това е пасивна игра“, предупреждава Поркаро.

Този модел превръща самите артисти в консуматори на услугите на платформата. „Влизаш в Spotify for Artists, опитваш се да попаднеш в плейлист и в крайна сметка играеш по правилата, които някой друг е създал. Не казвам, че тези инструменти не трябва да се ползват, но това трябва да става съзнателно. Изпълнителите не бива да живеят с илюзията, че платформата сама по себе си ще ги направи известни“, допълва той.

Стриймингът често се рекламира като окончателното решение срещу пиратството. „Надеждата беше, че част от тези възстановени приходи ще стигнат и до артистите – нещо, което би било справедливо“, отбелязва Поркаро. „Проблемът обаче е в разпределението. Технологията просто повтаря старата динамика: парите отиват там, където е най-голямата видимост. Истинският проблем не е в самия софтуер, а в това, че липсва справедливо преразпределение на печалбите.“

Въпреки това математикът остава позитивен за бъдещето на изкуството. „Оптимист съм за музиката. Историята показва, че най-влиятелните течения винаги се раждат в субкултурите, които по-късно стават мейнстрийм. След това се появяват нови и нови – този цикъл е вечен. Това е механизъм, който дори най-силният алгоритъм не може да промени.“