През 1994 г. един ортопедичен хирург в щата Ню Йорк влиза в учебниците по медицина и музика. Докато говори от телефон на улицата по време на гръмотевична буря, го поразява светкавица. По-късно той си спомня ослепителния проблясък, ударът, как е паднал назад, както и това как е бил върнат към живота благодарение на случайно минаваща медицинска сестра. След месеци, прекарани в трудна рехабилитация, идва и неочакваният момент – мъжът развива страст към Шопен, както и неудържимото желание да композира.

В следващото десетилетие той създава цял поток от нова музика. Историята звучи като фантастична измислица, но е описана като реален казус в книгата Musicophilia (2007) на британския невролог Оливър Сакс. Той отбелязва, цитиран от Financial Times: „Анатомите днес трудно биха разпознали мозъка на художник, писател или математик – но веднага ще идентифицират мозъка на професионален музикант.“

Три десетилетия по-късно музиката и науката отново се срещат, но по нов начин. През юли по време на фестивала във Върбие, Швейцария, пианистът Николас Наморадзе представя своя първи „неврорецитал“ – концерт, в който върху екран се прожектират визуализации на неговата мозъчна активност в реално време с музиката, която изпълнява. Публиката буквално „наднича“ в ума на артиста.

За Наморадзе, който е носител на престижната Honens International Piano Competition през 2018 г., проектът е само една нишка от натоварената му международна кариера. „В началото просто имах идеята, че ще е забавно да се визуализира това, което се случва в мозъка ми, докато свиря“, казва той. „Мисълта да го превърна в събитие на живо дойде малко по-късно, но сега вече работим по различни формати – от галерийни инсталации до филмова версия. Проектът се разрасна много повече, отколкото очаквах.“

Изображенията на мозъка се създават с помощта на електроенцефалография (EEG), която улавя електрическата активност. За да се изчистят несвързаните процеси като храносмилането, се правят множество записи, които по-късно се анализират и филтрират. Наморадзе използва и технологията Spirio на Steinway – самосвирещо пиано, което позволява многократно записване и синхронизация между музиката и мозъчната активност.

„Един от проблемите при EEG е, че силните движения на тялото нарушават данните. За щастие, аз седя доста неподвижно, докато свиря“, казва пианистът.

Системата въвежда мутации при всяко делене на клетката и може да съкрати години от разработката на нови лекарства

Бутон за скоростна еволюция: Нова платформа ускорява мутациите 100 000 пъти и обещава пробив в медицината

В крайния вариант визуализациите се синхронизират с изпълнението на живо. Публиката вижда цветни изображения, които показват как различни музикални стилове активират различни зони на мозъка – чрез цветове и интензитет според нивата на мозъчните вълни.

„Едно от най-силните открития е при втората соната на Скрябин, когато тилният дял, свързан с визуалната обработка, се активира много по-силно, отколкото при останалите произведения. След това си спомняш, че Скрябин е имал синестезия“, обяснява Наморадзе.

Обратният ефект се вижда при Дебюси, където „отворените пространства“ на La Cathédrale engloutie успокояват мозъка, в рязък контраст с бурната енергия на бързото скерцо от Hammerklavier на Бетовен.

Проектът обединява усилията на множество партньори – Honens, Университета в Калгари (чрез Brain Dynamics Lab), Университета на Калифорния, който разработва „Glass Brain“ визуализацията, и Steinway със своя Spirio.

„Публиката е свидетел на красиво и ангажиращо изображение на това как различната музика „осветява“ различни части от мозъка“, казва Наморадзе. „Преди всяко произведение обяснявам кои области ще бъдат най-активни и как работят заедно. Реакцията във Върбие беше изключително позитивна.“

Интерфейсите мозък-компютър, или BCI, улавят и декодират невралната активност, за да я превърнат в команди. Технологията има огромен потенциал за създаване на помощни средства за хора с тежки физически увреждания

Китай изгражда индустрия за интерфейси мозък-компютър

Но Наморадзе е и изследовател в същото време – има следдипломна квалификация от Institute of Psychiatry, Psychology & Neuroscience към King’s College London. Проектът му се вписва в глобалния интерес към връзката между мозъка и музиката, която вече се разглежда не само като изкуство, но и като потенциална терапия.

Неврологът и музикант Даниел Левитин, автор на Music as Medicine, очертава посоката: „Виждам как ще се впише в лечението – макар и не непременно да лекуваме напълно – болести като Алцхаймер, деменция, Паркинсон, афазия, множествена склероза и хронична или остра болка с помощта на музиката.“

Той посочва и конкретни примери. При болестта на Паркинсон музиката помага да се синхронизират движенията: „Ако музиката съвпада с ритъма на походката на пациента, той може отново да върви. Все едно възстановяваш повреден часовник.“ При афазия музиката подпомага възстановяването на речта – случаят на американската конгресменка Габи Гифордс, която след прострелване през 2011 г. отново се учи да говори, първо чрез пеене.

„Проекти като неврорециталите на Наморадзе са жизненоважни, защото показват, че музиката е някъде в мозъка ни“, казва Левитин. „Загубил съм броя на пианистите, които ми казват, че музиката е в пръстите им. Отговарям им: ‘Добре, тогава нека извадим мозъка от главата ви и да видим колко добре ще свирите!’“