„Съвестта ми е чиста“: Животът на Карлос Ледер след Меделинския картел

Бившият бос на картела от Меделин Карлос Ледер иска да изясни две неща. Първо, според него всички наркотици, с изключение на марихуаната, трябва да бъдат незаконни. И второ – вече не е обсебен от Хитлер.

Като един от най-продуктивните и колоритни наркобарони на 80-те години, в разгара на силата си Ледер се превръща във фактически владетел на един остров на Бахамите, основава колумбийска политическа партия, често описвана като фашистка, и украсява едно от именията си със статуя на голия Джон Ленън.

По думите му е бил предаден от Пабло Ескобар, което води до екстрадицията му през 1987 г. и до 33 години затвор в САЩ. Ледер е арестуван на 4 февруари 1987 г., когато колумбийската полиция щурмува ранчо край Гуарне (Антиокия) и го задържа. В САЩ получава присъда от доживотен затвор без право на предсрочно освобождаване плюс допълнителни 135 години, като по-късно, след сътрудничество по делото срещу Мануел Нориега, присъдата му е намалена на 55 години.

В разгара на операцията му американски федерални служители твърдят, че картелът му е бил отговорен за около 80% от кокаина, внасян в САЩ в онези години - оценка, която тогава превръща Ледер в лице на „индустриализирания“ трафик.

Тази година Ледер се завръща в Колумбия от Германия – родината на баща му – където, по собствените му думи, е осъзнал грешките на миналите си убеждения, за които широко се съобщава, че са включвали крайно антисемитски възгледи.

„Не съм нацист и няма да бъда нацист“, казва 76-годишният Ледер пред Financial Times.

„Изпитвам голямо уважение към евреите. Имал съм страхотни приятели и бизнес партньори евреи. Адвокатът по делото ми също е евреин.“

Ледер, който твърди, че е открил Бог по време на престоя си в затвора, днес се опитва да пренапише наследството си, настоявайки, че не носи вина за най-жестоките зверства на Пабло Ескобар.

Getty Images | Карлос Енрике Ледер Ривас, обвинен в ръководене на престъпна група, отговорна за контрабандата на 74% от кокаина, употребяван в САЩ

Сега той казва пред FT, че не разпознава човека, чиято безразсъдност и крайности са му донесли прякорите „Ел Локо“ и „Лудия Чарли“.

„Този Карлос Ледер вече не съществува“, казва той.

„Съществува един пенсионер, баща, дядо.“

В мемоарите си Life and Death of the Medellín Cartel („Живот и смърт на картела от Меделин“) Ледер описва в разхвърляни детайли възхода си от автомобилен крадец до наркобос и признава, че днес смята, че те може би са „съгрешили, като са злоупотребили с коката – свещеното листо на империята на инките“.

Вдъхновен от начина, по който Великобритания използва Хонконг за контрабанда на опиум в Китай през XIX век, Ледер революционизира съвременната търговия с наркотици, превръщайки бахамския остров Норманс Кей в стартова площадка за трафик на кокаин към САЩ.

„Бях перфекционист, използвах най-добрата налична технология и се научих да пилотирам самолети и да управлявам лодки“, казва Ледер.

„Бях много решителен човек - не изпитвах голям страх от властите или полицията. Тренирах усилено с оръжия за лична защита и планирах действията си много добре.“

Ледер твърди, че чрез посредник е плащал на първия министър-председател на Бахамите Линдън Пиндлинг по 150 000 долара месечно, за да си затваря очите, но в началото на 80-те години САЩ в крайна сметка убеждават Пиндлинг да го изгони.

Пиндлинг, починал през 2000 г., отрича обвиненията в корупция по онова време.

След това Ледер се връща в Колумбия и сключва споразумение с крайнолявата партизанска групировка ФАРК, която получава дял от приходите му в замяна на това да му позволи да развива операциите си в джунглата.

Getty Images | Карлос Ледер, „звездата“ на картела Меделин, през февруари 1988 г.

Но, по собствените му думи, е повален от „тайната на наркотрафика“.

„Основният враг не са полицията или съдиите – това са другите наркобосове“, казва той.

За Ледер този враг е дългогодишният му партньор Ескобар, за когото твърди, че го е предал на властите като част от ход за консолидиране на контрола върху картела.

„В крайна сметка той започна да убива всички в картела. Убиваше всеки, който го преследваше“, казва Ледер.

„Пабло Ескобар беше много странен човек – според мен имаше множество личности.“

Как венецуелски трафиканти и африкански джихадисти заливат Европа с кокаин

Въпреки че често е работил с Ескобар и го нарича „шефа на шефовете“ в книгата си, Ледер твърди, че картелът от Меделин е бил по-разхлабен, отколкото обикновено се представя – съставен от 26 сравнително независими бизнеса.

„Имаше тенденция всички да бъдем хвърляни в един и същи блендер и демонизирани“, казва Ледер, който твърди, че в основната му операция на Бахамите „не е имало насилие“.

„Имаше наркоорганизации, които бяха изключително жестоки, и други, които не се замесваха в насилие“, настоява той, добавяйки, че „действията, убийствата и престъпленията на Ескобар са ограбили хиляди колумбийски семейства“.

Ледер казва, че не изпитва вина за смъртта и зависимостите, причинени от търговията с кокаин.

„Съвестта ми е чиста и спокойна, защото платих с половин живот в затвора“, казва той.

Според него ключът към спирането на наркотрафика е по-доброто образование, а книгата му може да бъде полезен инструмент.

„Когато проблем толкова сериозен като наркотрафика се разглежда чрез фалшиви разкази, е много трудно да бъде решен. Затова допринесох, като написах книгата си и обясних реалните и уникални факти“, казва той.

В книгата Ледер признава предишната си симпатия към нацизма, но казва, че докато е живял в Германия, „съм научил и потвърдил, че – за разлика от това, което в даден момент от живота си съм вярвал – жестоките и нечовешки крайности на националсоциализма са донесли единствено смърт, болка и позор“.

Ледер говори в момент, когато Доналд Тръмп засилва блокадата срещу Венецуела, която президентът на САЩ твърди, че има за цел да спре трафика на наркотици.

Попитан за конфронтацията, Ледер казва, че „войни“ не са необходими за борба с наркотрафика, но определя залавянето на панамския диктатор Мануел Нориега от САЩ през 1989 г. като „благословия“ за страната.

„Панамците бяха фалирали, съсипани, в бедност“, казва Ледер, чиято присъда е била намалена наполовина, след като е свидетелствал за американското правителство по делото за наркотрафик срещу Нориега.

„Днешна Панама изглежда като мини-Маями… тя вече е една от най-успешните латиноамерикански държави.“

Месеци след екстрадицията на Ледер през 1987 г. списание Forbes включва Ескобар и още трима босове от картела от Меделин в първия си списък на световните милиардери. Ледер обаче твърди, че след ареста е загубил всичко и днес живее от авторските възнаграждения от книгата си.

„Правителството ми отне всичко, конфискува всичко и ще продължи да го прави“, казва той.

„Бях един от най-бедните хора в света, защото в продължение на 33 години единственото, което притежавах, беше един китайски часовник за 20 долара.“