Над 200 000 работни места в европейските банки са застрашени през следващите пет години, тъй като кредиторите все по-активно внедряват AI и затварят още клонове, сочат оценки на анализатори от Morgan Stanley, цитирани от Financial Times.

Прогнозата на Morgan Stanley, че секторът може да съкрати около 10% от заетостта си до 2030 г., идва на фона на надпреварата на банките да реализират обещаните от AI икономии, като същевременно прехвърлят все повече дейности в онлайн среда.

Най-вероятно съкращенията ще засегнат т.нар. „централни услуги“ в банките, които включват т. нар. бек- и мидъл офис функции, както и позиции в управлението на риска и съответствието с регулациите, показва анализът на 35 кредитни институции.

Общо тези банки наемат около 2,12 млн. души, което означава, че намаление от 10% би довело до приблизително 212 000 съкратени работни места.

„Много банки вече говорят за подобрения в ефективността от AI и допълнителната дигитализация от порядъка на 30%“, посочват от Morgan Stanley.

Европейските кредитори са под силен натиск от страна на инвеститорите да намерят нови начини за намаляване на разходите и за повишаване на възвръщаемостта на собствения капитал, която трайно изостава спрямо тази на американските им конкуренти.

Банките вече започнаха да посочват AI като катализатор за преструктуриране на дейността си.

През ноември нидерландската ABN Amro обяви, че ще съкрати около една пета от служителите си на пълен работен ден до 2028 г., а през март главният изпълнителен директор на Société Générale Славомир Крупа предупреди, че „нищо не е свещено“ в кампанията му за намаляване на упорито високата разходна база на френската банка.

Анализаторите на Morgan Stanley отбелязват, че AI дава на банките възможност да подобрят съотношението разходи–приходи – ключов показател за ефективност, внимателно следен от инвеститорите – тъй като предишните вълни на мерки за икономии вече са изчерпали потенциала си.

Прогнозата подчертава как по-широката дигитализация и внедряването на AI могат да разтърсят банковия пейзаж в Европа през идните години, особено при банките, фокусирани върху обслужването на потребители, и в държави като Франция и Германия, където съотношението разходи–приходи остава високо.

Експлозивният ръст на AI породи опасения от масови съкращения в редица индустрии, тъй като технологията се развива до степен, в която може да замести служители.

Потенциалът на AI да преобрази европейското банкиране беше подчертан и от анализатори на UBS, която вече използва технологията, за да превръща свои анализатори в аватари и да изпраща видеа със „симулирани банкери“ до клиенти.

Джейсън Нейпър, ръководител на изследванията на европейските банки в UBS, коментира: „Вече виждаме промени в одита, правото и консултантските услуги, но банките все още не постигат реално подобрение в ефективността. Разходните им бази са големи, а тези нови мощни инструменти тепърва предстои да бъдат внедрени в пълна степен.“

„Онези, които все още се нуждаят от убеждаване, че AI ще промени значително финансовите услуги, трябва да отделят повече време да разгледат инструментите, които вече са налични“, добавя той, цитиран от FT.

Но докато кредиторите са под натиск да извлекат икономии чрез AI, някои водещи банкери в Европа предупреждават да не се прибързва с внедряването на технологията.

Конър Хилъри, съглавен изпълнителен директор на JPMorgan Chase за Европа, Близкия изток и Африка, казва пред FT: „Едно нещо, за което трябва да сме изключително внимателни – в този устрем и ентусиазъм около AI в банковия свят – е хората да не загубят разбирането за основите и фундаментите.“

Той допълва, че JPMorgan се опитва да намери баланс между използването на AI за ускоряване на базови функции и гарантирането, че младшите служители продължават да се обучават добре в ключови умения като изграждане на модели на паричните потоци и съотношението цена/печалба.

„В противен случай трупаме голям проблем за бъдещето“, заключва Хилъри.