AI движи „партито“ на Уолстрийт, но движи и инфлацията – подценяват ли това инвеститорите
Експерти очакват основният пазарен риск за 2026 г. да дойде от централните банки, които ще прекратят понижаването на лихвите или дори ще започнат да ги повишават заради ценовия натиск от инвестициите в AI и правителствените разходи в Европа и Япония
,fit(1001:538)&format=webp)
Световните фондови пазари, за които 2026 г. започва на вълната на еуфорията около изкуствения интелект, като че ли би пренебрегват една от най-големите заплахи, която може да развали „партито“: скокът на инфлацията, причинен отчасти от бума на инвестициите в технологии.
Американските борсови индекси, където 7 технологични компании допринесоха за половината от всички пазарни печалби, отбелязаха двуцифрени такива през 2025 г. и достигнаха рекордни нива, като ентусиазмът около AI и паричната либерализация доведоха до рекордни върхове на европейските и азиатските акции, отбелязва Reuters.
Очакванията за по-нататъшни намаления на лихвите също подкрепиха облигациите, предоставяйки на инвеститорите в американски държавни ценни книжа най-добрата годишна доходност за пет години, тъй като инфлацията отстъпва, въпреки че остава над средната цел на Фед от 2%.
За 2026 г. се очаква правителствените стимули в САЩ, Европа и Япония, както и бумът на изкуствения интелект, да подхранят глобалния растеж. Това кара финансовите мениджъри да се подготвят за повторно ускоряване на инфлацията, което ще накара централните банки да прекратят цикъла на понижаване на лихвите и да забавят лесния приток на средства към обсебените от AI пазари.
„Трябва да се появи игла, която да пробие балона, и това вероятно ще стане чрез по-стриктна парична политика“, каза Тревър Гритъм, ръководител на мултиактивния отдел в Royal London Asset Management. Макар засега да държи акции на големи технологични компании, той признава, че няма да се изненада, ако до края на 2026 г. инфлацията в световен мащаб се ускори.
По-строга парична политика би понижила интереса на инвеститорите към спекулативни технологии, би повишила разходите за финансиране на проекти в изкуствения интелект и би намалила печалбите и цените на акциите на технологичните групи, според Гритъм.
Многомилиардната надпревара между така наречените хипермащабни компании като Microsoft, Meta и Alphabet за изграждане на центрове за данни също е инфлационна сила, според анализатори, поради темпото, с което тези проекти поглъщат енергия и усъвършенствани чипове.
„Според нашата прогноза разходите ще се повишават вместо да намаляват, защото има инфлация в цените на чиповете и електроенергията“, заявява стратегът на Morgan Stanley Андрю Шийтс. Според него инфлацията на потребителските цени в САЩ ще остане над целта на Фед от 2% до края на 2027 г., отчасти поради огромните корпоративни инвестиции в изкуствен интелект.
Фабио Бейси, ръководител на отдела за стратегия за активи в J.P. Morgan, заявява, че подобряващият се пазар на труда в САЩ, стимулиращите разходи и намаленията на лихвите ще поддържат инфлацията над целта „независимо от цената на чиповете“.
Aviva Investors заяви в прогнозата си за 2026 г., че основният пазарен риск ще дойде от централните банки, които ще прекратят цикъла на понижаване на лихвите или дори ще започнат да ги повишават, тъй като ценовият натиск се засилва от инвестициите в изкуствен интелект и вълните от правителствени стимулиращи разходи в Европа и Япония, допълва Reuters.
„Това, което ни държи будни през нощта, е, че рискът от инфлация отново се появи“, обяснява Юлиус Бендикас, европейски директор по икономика и разпределение на активи в Mercer, която управлява директно активи на стойност 683 милиарда долара и консултира институции, управляващи общо 16,2 трилиона долара. Той все още не залага на корекция на фондовия пазар, но се оттегля от дълговите пазари, които могат да бъдат разтърсени от инфлационен шок.
Пазарите вече показаха ранни признаци на изнервяне поради нарастващите разходи и потенциалния преразход на инвестиции в изкуствен интелект.
Акциите на Oracle се сринаха през декември, след като компанията разкри, че разходите й са се увеличили значително, а акциите на Broadcom също спаднаха, след като предупреди, че високите печалби ще бъдат намалени.
Производителят на персонални компютри HP Inc очаква да почувства натиск върху цените и печалбите в края на 2026 г. от скока в цените на чиповете за памет, причинен от нарастващото търсене на центрове за данни.
„Инфлацията е това, което може да започне да плаши инвеститорите и да доведе до появата на някои пукнатини на пазарите“, според Кевин Тозет, член на инвестиционния комитет на Carmignac и портфолио мениджър.
С ускоряване цикъла на икономически растеж „рискът от инфлация остава много подценен“, допълва той, което го подтиква да натрупа запаси от защитени от инфлация държавни ценни книжа. С увеличаването на риска от повишаване на лихвите, оценките на съотношението цена-печалба, които инвеститорите прилагат към големите акции в областта на изкуствения интелект, ще спаднат, смята анализаторът.
Deutsche Bank очаква капиталовите разходи за центрове за данни с изкуствен интелект да достигнат 4 трл. долара до 2030 г., а бързото разгръщане на тези проекти може да доведе до недостиг на чипове и електроенергия, което да предизвика спираловидно нарастване на инвестиционните разходи.
Джордж Чен, партньор в консултантската Asia Group, който преди това е заемал висша длъжност в Meta, смята, че скокът в разходите и инфлацията на потребителските цени ще повишат разходите за AI проекти и ще накарат инвеститорите да преосмислят интереса си към новата технология. „Инфлацията на цените на чиповете за памет ще повиши цените, ще понижи възвръщаемостта на инвеститорите и притокът в този сектор ще намалее“, прогнозира експертът.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)