Научнофантастичният трилър на Apple TV Pluribus спечели критиката и зрителите със свят, завладян от извънземен вирус, който принуждава почти цялото човечество да живее в колективно съзнание, изпълнено с изкуствено щастие.

Писателката Карол Стърка, чиято роля играе току-що наградената със „Златен глобус“ Рия Сийхорн, е сред едва 13-те души, които остават имунизирани срещу явлението - и най-активно се опитва да разруши хватката му над човечеството.

В четвъртия епизод тя открива, че хората не могат да лъжат. Членовете на въпросното колективно съзнание споделят мисли, спомени и чувства толкова естествено, колкото дишането. Те не могат да се лъжат помежду си и не са склонни да лъжат и Карол.

Те също така са нетърпеливи да направят всичко по силите си, за да угодят на главната героиня (и на останалите 12 като нея). Някои от имунизираните приемат това с по-голям ентусиазъм от други. Един от тях се настанява в казино, заобиколен от обожаващи го жени и съперници, които неизменно губят от него на покер.

На Карол обаче е по-трудно да угодиш. Тя се дразни от това да ѝ слугуват. Когато решава да отиде да пазарува, с ужас открива, че нейният био супермаркет Sprouts е празен и изоставен. „Аз съм много независим човек… оправям се сама“, казва тя. „Просто си искам Sprouts обратно.“

Желанието ѝ се превръща в колективна заповед. Следва сложна логистична хореография за възстановяване от нулата на луксозен американски супермаркет. Осем камиона спират в стройна формация на огромния паркинг и вълна след вълна от работници носят кашони със стока и подреждат рафтовете, за да възродят обезлюдения магазин - и за да може Карол да „се оправя сама“.

Според The Economist сцената подчертава скритата сложност на ежедневния икономически живот и ясно показва, че „много независимите“ хора са безпомощно зависими от икономическа хореография, която едва осъзнават.

Освен супермаркетите, попадналите в колективното съзнание се отказват и от много други познати стоки, услуги и институции. Хората не трябва да удостоверяват самоличността си или да сключват договори. Няма нужда нито от лична неприкосновеност, нито от нейния антипод – себеизразяване. Те носят дрехите, с които са били облечени в момента на „присъединяването“. А в родния град на Карол хората спят заедно в арени, молове и църкви, за да пестят електричество.

Няма нужда и от частна собственост или пари, които да мотивират или отчитат приноса им. Множеството сякаш следва максимата на Маркс: „От всекиго според способностите, на всекиго според потребностите“. Способни да четат мислите си, те работят в зловещо съвършена координация. Когато един от тях подава каската си за мотор в движение на друг, преди той да потегли, те дори не си разменят поглед – както лявата ви ръка не „благодари“ на дясната.

Създателите на сериала залагат на време и контрол вместо на бързо продължение

Рия Сийхорн е в центъра на вниманието, но Винс Гилиган не бърза с втория сезон на Pluribus

Привържениците на централното планиране някога се надяваха, че компютрите ще позволят на икономиките да се доближат до хармоничния модел на Pluribus. Тази мечта беше възродена от изкуствения интелект, който не може да чете мисли, но теоретично би могъл да анализира всичко, което хората някога са писали, и да подслушва разговорите им.

Някои Икономисти смятат, че централното планиране винаги ще страда от два недостатъка. То не може да използва неявното знание – навиците и инстинктите, които мениджърите и иноваторите не винаги могат да формулират. И не може да се възползва от сблъсъка между предприемачи, всеки със собствена визия за успех и със собствена готовност да поема риск.

Извънземният вирус в Pluribus решава първия от тези проблеми. Съединените споделят далеч повече, отколкото могат да изразят с думи. В една сцена Карол играе крокет с приятелски настроената Зожа. Макар никога да не е играла преди, тя вече разполага с обединения опит на всички живи шампиони. В друга сцена бивша сервитьорка от TGI Friday’s, все още в униформа, умело пилотира пътнически самолет.

Това, което множеството не може да възпроизведе, е истинската конкуренция. Липсата ѝ вероятно спестява на икономиката им разхищение, дублиране и глупости. Но тя също така ограничава възможностите за напредък. Колкото и колективна мъдрост да притежават, Съединените ще трябва да се учат чрез проба и грешка. Макар да могат да провеждат учтиви, колегиални експерименти с различни икономически стратегии, никой от тях не може да следва стратегия с онази заслепена, ексцентрична убеденост, която характеризира много от най-успешните предприемачи на капитализма.

Икономиката често напредва чрез редки, успешни опити да се оспори колективната мъдрост. А за да ѝ се противопоставиш, помага да си имунизиран срещу нея.

Предприемаческите идеи се оформят бавно – от любопитство, разговори, експерименти и готовност да следваш слаби сигнали, казва Ювал Тал, сериен предприемач и основател на финансовата платформа Payoneer

Защо добрите бизнес идеи не падат от небето

Така Pluribus предлага интересна призма, през която можем да погледнем икономиката, посочва в алтернативното си ревю The Economist .

Повечето макроикономически модели разчитат на идеята за „представителен агент“, описвайки цялото население така, сякаш действа като едно цяло. Tе третират икономическите агрегати така, сякаш съответстват на икономически индивиди. В много модели населението се държи така, сякаш е „присъединено“ към колективно съзнание.

Това допускане позволява на икономистите да се съсредоточат върху други въпроси и прави уравненията им по-лесни за работа. Въвеждането на хетерогенност води до тромави и хаотични модели, макар и по-близки до реалността.

Както открива Карол, животът изглежда по-лесен, когато приемеш заразеното с колективен разум мнозинство. Но това спокойствие е илюзия. Те не са готови да ѝ позволят да остане себе си. Ако не иска да си затвори очите за тази истина, тя ще трябва да намери начин да превърне агрегатите отново в индивиди. Не можеш да ги победиш, ако не ги „разсъединиш“.