В сряда в Белия дом вицепрезидентът на САЩ Джей Ди Ванс ще бъде домакин на среща с външните министри на Дания и Гренландия, както и с американския държавен секретар Марко Рубио.

Фокусът на разговорите е бъдещето на най-големия остров в света – Гренландия.

Над заснежения търговски център в столицата на острова, Нуук, върви голям дигитален новинарски надпис, пише BBC. Дори без да говорите гренландски, лесно разпознавате думите „Тръмп“, „Гренландия“ и „суверенитет“, които отново и отново се появяват в яркочервени букви.

„Ако тук и сега трябва да избираме между САЩ и Дания, ние избираме Дания. Избираме НАТО, Кралство Дания и Европейския съюз“, каза Нилсен

Премиерът на Гренландия с ясен сигнал към Тръмп: Избираме Дания, не САЩ

Доналд Тръмп твърди, че иска тази страна и че ще я получи „по лесния или по трудния начин“. След неотдавнашните му противоречиви военни действия във Венецуела, жителите на острова приемат думите му напълно сериозно.

Тревожното отброяване до срещата във Вашингтон продължава от дни.

Случайни минувачи споделят, че усещането е сякаш това напрежение продължава вече от години.

„Бих искала да насърча (Доналд Тръмп) да използва и двете си уши разумно – да слуша повече и да говори по-малко. Ние не сме за продан. Страната ни не е за продан“, казва Амели Зийб, докато сваля дебелите си ръкавици, традиционно изработени тук от тюленова кожа и известни като pualuuk. 

„Надявам се страната ни да бъде независима, добре управлявана и да не бъде купувана“, допълва инуитската писателка и музикантка Сивнѝсок Раск.

Мария, която държи седемседмичното си бебе, плътно увито в зимното ѝ палто, признава: „Тревожа се за бъдещето на младото си семейство. Не искаме цялото това внимание тук.“

Но международният интерес към Гренландия няма да изчезне скоро.

Залогът е много по-голям от съдбата на един остров.

Твърдението на американския президент противоречи на десетилетия политика и подкопава възпиращата сила на глобалната мрежа от бази и съюзи, смятат бивши военни и дипломатически представители

Военни експерти отхвърлят логиката на Тръмп, че САЩ трябва да притежават Гренландия, за да я защитават

Защо Тръмп иска Гренландия и какво означава това за НАТО?

Сблъсъкът около Гренландия противопоставя две държави от НАТО – Дания и САЩ.

Гренландия е полуавтономна територия на първата. Датският премиер Мете Фредериксен предупреди, че ако Съединените щати поемат контрол над острова със сила, това ще означава края на трансатлантическия отбранителен съюз, на който Европа разчита за сигурността си от десетилетия.

Това би било и пореден тежък удар върху отношенията между САЩ и Европа, които и без това са силно обтегнати след завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. А не бива да се забравя, че европейските лидери отчаяно се стремят да запазят подкрепата на Белия дом за постигане на устойчиво мирно споразумение за Украйна.

Потенциалните последици от конфликт около Гренландия са огромни, но остава неясно как Вашингтон възнамерява да подходи към срещата в сряда. Ще надделее ли духът на компромиса или на конфронтацията?

Президентът Тръмп настоява, че Гренландия му е необходима за националната сигурност. Ако САЩ не я вземат, това ще направят Китай или Русия, твърди той.

С оглед на това водещи европейски сили, които открито подкрепят датския суверенитет над Гренландия, трескаво търсят военни предложения за засилване на присъствието на НАТО около острова и в Арктика като цяло. По думите на източници, водеща роля в това играят Великобритания и Германия.

„Споделяме опасенията на САЩ, че тази част от Дания се нуждае от по-добра защита“, заяви в понеделник германският канцлер Фридрих Мерц. „Искаме просто заедно да подобрим ситуацията със сигурността на Гренландия.“

Председателят на Германската асоциация на резервистите Патрик Зенсбург призова възможно най-скоро в Гренландия да бъде разположена поне една европейска бригада. Той подчерта, че Германия би „поела специална отговорност в това начинание“, като отбеляза и стратегическите предимства от обучението на войници в суровите арктически условия.

Британското правителство също води разговори с европейски съюзници за евентуално разполагане на военни сили на острова. 

Американският президент оправда изказванията си с аргумента, че ако САЩ не действат, Русия или Китай ще поемат контрол над острова

„Независимо дали им харесва, или не“: Тръмп засилва натиска за Гренландия

Какво предлага НАТО за сигурността в Арктика?

Разговорите са в начален етап. Броят на войските не е уточнен, но обсъжданията вече включват възможно разполагане на войници, военни кораби, самолети, подводници и способности за борба с дронове в региона.

Едно от ключовите предложения е стартирането на морска операция на НАТО под надслова „Arctic Sentry“. Тя е проектирана по модела на инициативата „Baltic Sentry“, въведена в Балтийско море като отговор на руската агресия в Украйна.

Морското дъно както в Балтийско море, така и в Арктика е осеяно с подводна инфраструктура – енергийни тръбопроводи и интернет кабели, критично важни за комуникациите и за финансови транзакции на стойност милиарди долари всеки ден. Всички те са уязвими за хибридни атаки.

„В Арктика може да се направи много повече“, казва Оана Лунгеску, дългогодишен говорител на НАТО до 2023 г., а днес старши научен сътрудник в аналитичния център RUSI.

„Не си представям Великобритания или Германия да изпратят значителен брой войници в Гренландия, но те биха могли да провеждат повече учения в региона или да разширят съществуващите. Великобритания и други съюзници от НАТО вече започнаха разполагането на морски сили за мащабното двугодишно учение Cold Response, водено от Норвегия в далечния север. Арктика се превърна в стратегически приоритет за НАТО след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна. Но са нужни още усилия.“

Гренландия се намира между САЩ и Канада от едната страна и Русия и Европа от другата.

Вашингтон за първи път осъзнава стратегическата стойност на Гренландия по време на Втората световна война, когато САЩ окупират острова, за да не попадне в ръцете на нацистка Германия след нахлуването ѝ в Дания. След войната Съединените щати се опитват да купят Гренландия, но Копенхаген отказва. Малко след това двете държави стават основатели на НАТО, а през 1951 г. подписват отбранително споразумение, валидно и днес, което позволява на американците да поддържат военни бази в Гренландия и да разполагат там колкото войски пожелаят.

Широко неодобреното споразумение от миналия юли може да бъде блокирано заради реториката на американския президент с настояване за анексиране на територията

ЕП обмисля да замрази търговската сделка със САЩ заради Гренландия

Гренландия се намира на най-краткия маршрут между континенталната част на САЩ и Русия, което я прави ключова за противоракетната отбрана. След разпадането на Съветския съюз през 1991 г. САЩ значително намаляват присъствието си, като запазват само една база – Pituffik Space Base, една от най-важните радарни станции на Вашингтон.

Особено важна е и крайбрежната зона. В морските пространства между Гренландия, Исландия и Великобритания се намира т.нар. GIUK пролом – стратегически коридор за наблюдение на руски и китайски кораби, особено подводници, които се движат между Арктика и Атлантика.

САЩ са поискали от Дания да засили капацитета си за наблюдение. Копенхаген наскоро обеща 4 млрд. долара за сигурността на Гренландия, но администрацията на Тръмп реагира скептично.

Но ще бъдат ли предложенията на НАТО за по-силно арктическо присъствие достатъчни за Белия дом?

Джулиан Смит, бивш посланик на САЩ в НАТО до преизбирането на Тръмп и настоящ президент на Clarion Strategies, е категорична: „Срещата тази седмица е изключително важна. Тя ще бъде повратна точка в едната или другата посока. Представителите на Дания и Гренландия идват добре подготвени.

Те приемат този момент много сериозно, но истинският въпрос е дали някое от тези предложения ще удовлетвори Белия дом, който изглежда по-заинтересован от разширяване на американската територия, отколкото от реалната сигурност на Гренландия.“

Наистина ли става дума за сигурност?

Ако сигурността беше единствената грижа на Доналд Тръмп, то Тихоокеанският далечен север е далеч по-чувствителна зона за САЩ от Гренландия, посочва пред BBC Иън Лесър от Германския маршалов фонд.

Именно там интересите и присъствието на Русия и САЩ се сблъскват най-пряко. В средата на Беринговия проток се намират два малки острова, между които при определени зимни условия буквално може да се премине пеша от едната в другата държава – Големият Диомид е руски, а Малкият Диомид е част от щата Аляска.

След пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна напрежението в региона нарасна. Водите на Беринговия проток са ключови за Русия за транзита на стратегически ядрени активи, а американски и канадски изтребители многократно са били вдигани по тревога за прехващане на руски военни самолети край арктическото крайбрежие.

Според Иън Лесър фокусът на Тръмп върху Гренландия, а не върху Аляска, подсказва по-скоро интерес към икономическата сигурност, отколкото към сигурността в традиционния смисъл.

И двете обаче могат да бъдат решени, без да се засяга датският или гренландският суверенитет: НАТО може да засили отбраната, а САЩ – да договорят инвестиционни права в Гренландия.

Лидерът на SIK Йес Бертелсен отхвърля твърдението на Тръмп, че САЩ се нуждаят от Гренландия за „националната си сигурност“

„Не сме за продан“: Председателят на най-големия профсъюз в Гренландия остро критикува призивите на Тръмп за анексиране

Островът е богат на природни ресурси, включително редкоземни елементи и минерали, от които се нуждаят САЩ и всички големи световни сили заради значението им за високотехнологичните индустрии и съвременните отбранителни технологии.

Вашингтон следи и потенциала за нови, печеливши морски маршрути, които може да се отворят с топенето на арктическия лед.

Но е трудно да се види как апетитът на Доналд Тръмп за териториална експанзия оставя пространство за преговори в сряда. В началото на седмицата той заяви:

„Говорим за придобиване, не за наемане. Имаме бази в Гренландия. Мога да разположа много войници, ако искам, но това не е достатъчно. Нужно е притежание. Нужно е право на собственост.“

Гренландия е територия на Дания и политически е европейска, но географски е част от Северна Америка. Островът е по-близо до Вашингтон, отколкото до Копенхаген, а Доналд Тръмп изглежда силно мотивиран да направи Америка „още по-велика“ и по-голяма, пише BBC.

Повечето гренландци искат независимост от Дания, но още по-голям дял от тях – 85% според социологически проучвания – отхвърлят идеята да станат американци.

В навечерието на срещата във Вашингтон гренландският премиер Йенс-Фредерик Нилсен заяви, че страната му е изправена пред геополитическа криза: „И ако трябва да избираме между САЩ и Дания тук и сега, избираме Дания.“

Но независимо как ще протече срещата в сряда, Доналд Тръмп остава жокерът в тестето, отбелязва Сара Олвиг от Центъра за външна и отбранителна политика на Гренландия.

„Каквото и да се случи, всичко ще зависи от президента“, добавя тя. „Той е много непредсказуем. Но ако САЩ вземат Гренландия чрез принуда, Съединените щати вече няма да бъдат страната на свободата. Това ще бъде краят на НАТО и на демократичния свят, такъв какъвто го познаваме.“

Русия и Китай ще следят резултата от срещата в сряда вероятно също толкова внимателно, колкото и самите гренландци. Залогът е огромен.