Доналд Тръмп иска САЩ да притежават Гренландия. Проблемът е, че Гренландия вече принадлежи на Дания, а повечето гренландци не желаят да станат част от Съединените щати.

Макар сценарий, при който американската армия нахлува в столицата на Гренландия Нуук и поема контрол, да звучи като фантазия, всъщност съществува реален път към подобен развой. И, както изглежда, Тръмп вече напредва с изпълнението на този план. 

Тревожно за европейците е, че тази стратегия поразително напомня експанзионисткия сценарий на Владимир Путин.

POLITICO разговаря с девет представители на ЕС, източници от НАТО, експерти по отбрана и дипломати, за да проследи как би могло да се развие евентуално американско поемане на контрол над богатия на полезни изкопаеми и стратегически важен арктически остров.

„Може да са пет хеликоптера… няма да са му нужни много войници“, казва датски политик. „ Гренландците нямат какво да направят.“

Белият дом заяви, че САЩ разглеждат „широк набор от възможности“ заради националната сигурност и нарастващото влияние на Русия и Китай в Арктика

Тръмп обмисля военен вариант за придобиване на Гренландия

Стъпка 1: Кампания за влияние в подкрепа на независимостта на Гренландия

Почти веднага след встъпването си в длъжност администрацията на Тръмп започна открито да насърчава идеята за независимост на Гренландия, която е полуавтономна територия в рамките на Кралство Дания. Една независима Гренландия би могла да подписва споразумения със САЩ, докато при сегашния статут е необходимо одобрение от Копенхаген.

За да се стигне до независимост, гренландците трябва да гласуват на референдум, след което да договорят условия, които трябва да бъдат одобрени както от Нуук, така и от Копенхаген. В проучване от 2025 г. 56% от гренландците заявяват, че биха гласували „за“ независимост, а 28% – „против“.

Според датски медии американци, свързани с Тръмп, са провеждали тайни операции за влияние в Гренландия. Датската служба за сигурност и разузнаване PET предупреждава, че територията е „обект на различни кампании за влияние“.

Феликс Карте, експерт по дигитална политика и съветник на институции и правителства в ЕС, прави паралел с тактиките на Москва в страни като Молдова, Румъния и Украйна.

„Русия съчетава офлайн и онлайн методи“, посочва той. „На място работи с близки до нея актьори – екстремистки партии, диаспорни мрежи или проруски олигарси, като има данни, че плаща на хора да участват в антиевропейски или антиамерикански протести.

В същото време изгражда огромни мрежи от фалшиви акаунти и псевдомедии, които усилват тези дейности онлайн и подкрепят определени кандидати или позиции. Целта често не е да убеди избирателите, че проруският избор е по-добър, а да изглежда по-голям, по-шумен и по-популярен, отколкото е в действителност, създавайки усещане за неизбежност.“

По отношение на Гренландия САЩ изглежда прилагат поне част от тези методи.

Франция, Германия, Италия, Полша, Испания, Великобритания и Дания публикуваха съвместно изявление

„Гренландия принадлежи на своя народ“: Европейските лидери се обединяват срещу заплахите на Тръмп за анексиране на територията

Заместник-ръководителят на администрацията на Тръмп Стивън Милър е категоричен пред CNN в понеделник, че „никой няма да воюва със САЩ за бъдещето на Гренландия“.

Миналия месец Тръмп създаде поста специален пратеник за Гренландия и назначи губернатора на Луизиана Джеф Ландри, който открито призна, че целта му е „да направи Гренландия част от Съединените щати“.

Междувременно американският вицепрезидент Джей Ди Ванс, по време на посещение в територията през март, отбеляза, че „народът на Гренландия ще има право на самоопределение“.

 „Надяваме се те да изберат партньорство със Съединените щати, защото ние сме единствената държава на Земята, която ще уважава техния суверенитет и сигурност.“

Стъпка 2: Изгодна оферта за Гренландия

Ако усилията за ускоряване на референдум за независимост успеят и гренландците решат да се отделят от Дания, следващата стъпка би била поставянето им под американско влияние.

Един от вариантите е Гренландия да стане нов щат на САЩ – идея, която хора от обкръжението на Тръмп неведнъж са обсъждали. В понеделник датският премиер Мете Фредериксен подчерта, че „САЩ нямат право да анексират“ Гренландия, след като Кейти Милър – съпругата на Стивън Милър – публикува карта на острова, покрита с американското знаме и надпис „СКОРО“.

Присъединяването към САЩ обаче е крайно непопулярно сред населението. Същото проучване показва, че 85% от гренландците са против островът да стане американски, а дори привърженици на Тръмп в движението за независимост не са ентусиазирани.

Съществуват и други варианти.

След операцията във Венецуела президентът на САЩ не показва признаци да отстъпва по отношение на арктическия остров

Претенциите на Тръмп към Гренландия поставят Европа пред стратегическа дилема

Още от май миналата година циркулират информации, че администрацията на Тръмп иска Гренландия да подпише Споразумение за свободна асоциация, подобно на тези, които САЩ имат с Микронезия, Маршаловите острови и Палау. По тези споразумения Вашингтон предоставя основни услуги, защита и свободна търговия, а в замяна американската армия действа без ограничения на територията на партньора. Темата отново излезе на дневен ред тази седмица.

Куно Фенкер, депутат от гренландската опозиция и привърженик на независимостта, който присъства на встъпването в длъжност на Тръмп и се срещна с конгресмена Анди Огълс, казва, че се опитва „да обясни на американците, че не искаме да бъдем като Пуерто Рико или друга американска територия“.

„Но споразумение за свободна асоциация, двустранни договори или други възможности – нека дойдат на масата за преговори и гренландците ще решат чрез референдум“, допълва той.

„В сравнение със сделката с Копенхаген, нещата могат само да се подобрят“, смята Фенкер.

По повод твърдението на Тръмп, че САЩ „се нуждаят“ от Гренландия, той добавя: „Дания никога не е казвала, че се „нуждае“ от Гренландия. Казвала е, че сме разход и че ще ни напусне, ако станем независими. Американското послание е много по-позитивно от всичко, което сме чували от Дания.“

Томас Кросби, доцент по военни операции в Кралския датски колеж по отбрана, обаче предупреждава, че Гренландия едва ли ще излезе победител от преговори с Тръмп.

„Основната идентичност на Тръмп като преговарящ е на човек, който налага волята си, има дълга история на предателства, неспазване на ангажименти и експлоатиране на околните“, коментира Кросби. „Не виждам почти никакви ползи за гренландците, освен много краткотрайна доза самочувствие.“

„Да се откажеш от територията си с надеждата, че после може да получиш добра сделка, е крайно неразумно.“

Стъпка 3: Европа да бъде привлечена

Европа и особено съюзниците на Дания в ЕС биха се противопоставили на всякакъв опит Гренландия да бъде откъсната от Копенхаген. Но американската администрация разполага с един важен коз – Украйна.

Докато мирните преговори напредват, Киев настоява всяко споразумение с Путин да бъде подкрепено със сериозни и дългосрочни гаранции за сигурност от САЩ.

Американците се колебаят по този въпрос, а Киев така или иначе е скептичен, тъй като предишните гаранции – и от Русия, и от Запада – очевидно не са дали желания резултат. 

Мете Фредериксен отговори на американския президент в напрегната атмосфера след действията на САЩ във Венецуела

САЩ „нямат право“ да завземат Гренландия, заяви датският премиер след поредния намек на Тръмп

Един възможен сценарий, очертан от европейски дипломат, е „сигурност срещу сигурност“ – Европа получава по-твърди американски гаранции за Украйна, а в замяна допуска разширена роля на САЩ в Гренландия, пише POLITICO. 

Макар подобна сделка да е горчива, тя може да се окаже по-приемлива от алтернативата – да се раздразни Тръмп, който може да отвърне със санкции, да се оттегли от мирните преговори или да застане на страната на Путин.

Стъпка 4: Военна инвазия

Но какво, ако Гренландия – или Дания, чието одобрение е необходимо за отделянето ѝ – каже „не“?

Американско военно поемане на контрол би могло да бъде осъществено без особени трудности.

Кросби посочва, че съветниците на Тръмп вероятно му представят различни сценарии. „Най-притеснителният е стратегия тип fait accompli – просто да вземеш територията, както Путин се опита да направи в Украйна. Може просто да разположи войски и да обяви, че вече е американска.“

Според Лин Мортенсгорд от Датския институт за международни изследвания САЩ вече разполагат с около 500 военни, включително местни подизпълнители, в базата Питуфик, както и с близо 10 служители в консулството в Нуук. Освен това около 100 бойци от Националната гвардия на Ню Йорк се разполагат на острова през лятото.

Гренландия почти няма защита – няма собствена армия, а датското Арктическо командване разполага с ограничени и остарели ресурси.

В резултат, ако Тръмп активира наличните сили или изпрати специални части, САЩ могат да поемат контрола над Нуук „за половин час или по-малко“, твърди Мортенсгорд.

„Тръмп говори неща и след това ги прави“, посочва евродепутатът от Дания Стине Босе. „Ако бяхте един от 60-те хиляди души в Гренландия, щяхте да сте много притеснени.“

Подобна инвазия няма да има „правна основа“ нито по американското, нито по международното право, а всяка окупация над 60 дни ще изисква одобрение от Конгреса на САЩ.

Държавни и правителствени лидери на страните от ЕС потвърдиха подкрепата си за териториалната цялост на Дания

Европейска вълна от солидарност след новите амбиции на Тръмп за Гренландия

Освен това тя би означавала „края на НАТО“, счита Ромен Шуфар от Арктическия институт във Вашингтон, и би нанесла тежък удар върху сигурността на самите Съединени щати.

Загубата на доверие от ключови съюзници може да доведе до ограничаване на споделянето на разузнавателна информация и достъпа до военни бази в Европа – нещо, което би било изключително вредно за американската сигурност, предупреждава бившият командир на американските сили в Европа Бен Ходжис.

НАТО би се оказал неспособен да реагира, тъй като военните действия изискват единодушие, а САЩ са ключовият член. Европейските съюзници обаче биха могли да действат чрез други формати, като Съвместните експедиционни сили на Великобритания и Скандинавия или Северното отбранително сътрудничество.

Засега обаче съюзниците в НАТО запазват хладнокръвие. „Все още сме далеч от такъв сценарий“, казва високопоставен дипломат от Алианса. „Възможни са трудни преговори, но не мисля, че сме близо до враждебно превземане.“