Подводница, милиардер, кораб, кражба. Една история от архивите на ЦРУ

Как да откраднеш потънала съветска подводница от дъното на океана? На този въпрос се опитва да си отговори ЦРУ през 1974 г. Но когато включват в играта един милиардер и един огромен кораб, разузнавачите смятат, че може би са намерили отговора.

Корабът се казва Glomar Explorer, а милиардерът – ексцентричният Хауърд Хюз. Той е извън всяко клише, непокорен и неуправляем, някои биха казали дори луд. Но е и умен, успешен и авантюрист. И когато от ЦРУ го молят за помощ, той веднага се съгласява.

Какъв е планът? Хюз трябва да построи огромен кораб. Толкова голям, че не може да мине през Панамския канал. И трябва да вдигне шум до небето как смята с него да добива манган от океанското дъно, пише Popular Science.

Речено – сторено. Строителството на кораба започва, а Хюз го рекламира, както само той си знае, и скоро за бъдещата му експедиция научава целият свят.

Изгубеното десетилетие на дигиталната фотография

Glomar Explorer тръгва към океана, а службите на Съветския съюз нямат много информация какво точно ще прави, когато се доближи до техните плавателни съдове. Всъщност малцина и в САЩ знаят.

Добивът на манган е просто прикритие. Целта е съвсем друга и корабът е ключов участник в мисия на ЦРУ, носеща кодовото име Project Azorian. Идеята е да се използва специализираната техника на кораба, за да се достигне до морското дъно там, където няколко години по-рано е потънала съветска ядрена подводница. Защо това е толкова важно за американското разузнаване? Предполага се, че на плавателния съд има ядрени балистични ракети и агенцията може да научи много за съветските технологии, ако ги проучи.

„С прикритието за милиардерския кораб, който ще добива манган, всъщност се цели пълна секретност на мисията“, казва Андрю Хамънд, историк и куратор на Международния музей на шпионажа във Вашингтон. И в тази си мисия ЦРУ в голяма степен успява.

Какво търси корабът? Съветската подводница К-129 потъва през 1968 г. Съветските власти така и не успяват да уточнят мястото на трагедията, но американците са сигурни къде са останките. При инцидента загиват 98 души. Щатските служби разработват операцията в продължение на цели шест години.

„Това е много време. Опитайте се да си представите как се планира такава операция. И то – с прикритие, в което участва Хюз. Планирането на всеки детайл е било изключително“, казва Хамънд.

Истинската работа започва през 1969 г., когато ЦРУ се свързва с милиардера. Той се съгласява да съдейства, а строителството на кораба започва две години по-късно. Верен на себе си, Хюз вдига огромен шум. Издания по целия свят пишат за новата му инициатива и отразяват в детайли всеки етап от строителството на кораба.

Антитеза на нацистката идеология: Как Пипи Дългото чорапче се изправя срещу мрака на войната

Мащабът на операцията всъщност е огромен и затова са нужни години. В крайна сметка тази подготовка е необходима, защото целта е на практика кражба на подводница от дъното на океана.

В края на 1970 г. в ЦРУ вече имат план как да изтеглят потъналата машина. От кораба трябва да се спусне тежкотоварна лебедка, която е монтирана на специален кран. Glomar Explorer наподобява конструкцията на петролна кула, така че се предполага, че ще може да изтегли тонове от дълбините. След като бъде извадена, подводницата трябва да бъде скрита във вътрешната част на кораба и след това – транспортирана.

Всички, които работят по тази мисия, пазят дълбока тайна. Нещо повече – внушено им е, че работят за страната си, и всичко придобива сериозен патриотичен оттенък.

„Отнасяхме се с уважение един към друг. ЦРУ се възхищаваше на инженерите, а специалистите много уважаваха усилията, които ЦРУ хвърляше за подготовка“, спомня си Шърман Уетмор, един от инженерите на кораба.

Когато корабът е завършен, започва операцията по оборудването му със специализирана техника. Тя е натоварена на 24 камиона и всичко се случва през нощта с цел секретност.

С ток в мозъка: Как ЦРУ се опитваше да контролира кучета

Накрая идва денят на отплаването – 4 юли 1974 г. На кораба има 200 души екипаж, които се преструват, че търсят манган в продължение на седмици. Те достигат до потъналата подводница, но се появява нов проблем – из целия район има съветски кораби, които ги наблюдават непрекъснато.

Glomar Explorer е охраняван от американски военни кораби, но все пак съществува опасността руснаците да се намесят и да прекъснат мисията или дори да се качат на борда. В такъв случай екипажът е инструктиран да унищожи всички „секретни документи и документи с чувствителна информация“.

Екипажът все пак успява да пусне щипките и да достигне до потъналата подводница. Започват да я изтеглят бавно и стабилно и изглежда сякаш всичко върви по план. В този момент обаче съветският плавателен съд се счупва на две и около 30 метра от носа му потъват отново. Така Glomar Explorer успява да извади само част от подводницата. Операцията отнема цели осем дни, но през август 1974 г. останките са откарани във военноморска база в Хавай.

Как скучната Oracle отново стана готина

Какво точно са открили американците и до днес не е известно, защото тази информация продължава да е засекретена. Знае се, че са намерили телата на шестима души от екипажа и са ги погребали с военен ритуал в морето. Така шест години планиране и подготовка водят до половинчат успех – част от подводницата остава на дъното.

Не по-малко интересно е обаче как става известно за мисията. Година по-късно офисът на Хюз в Лос Анджелис е обран, като крадците отмъкват част от документите на ЦРУ за операцията. Информацията достига до пресата и през февруари 1975 г. Los Angeles Times разказва историята. Официалната реакция на тогавашния президент Джералд Форд е да се дистанцира. ЦРУ отказва да коментира. Но десетилетия по-късно от разсекретените документи става ясно, че агенцията е смятала тази операция за по-скоро успешна.