Богатството на милиардерите е нараснало рязко до рекордните 18,3 трилиона долара, като супербогатите търсят власт „за собствена полза“, показва новият доклад на глобалната благотворителна организация Oxfam, публикуван в понеделник.

Броят на милиардерите достига над 3000 миналата година, а общо състоянието им се е увеличило с 16% или 2,5 трилиона долара, се посочва в доклада. В допълнение, богатството им е нараснало с 81% от 2020 г. насам, посочва благотворителната организация, описвайки периода като „добро десетилетие за милиардерите“.

И докато богатите са стават все по-богати, намаляването на бедността е забавило темпото си, като нивата „са приблизително същите като през 2019 г.“, допълва благотворителната организация.

Най-богатият 1% от хората притежава близо 45% от цялото богатство, докато 44% от живеят под линията на бедност от 6,85 долара на ден.

Oxfam: Богатството на милиардерите нараства до „невъобразими“ нива през 2024

Oxfam посочва, че супербогатите често използват състоянието си, за да си осигурят политическа власт, както и собственост върху медии, отбелязвайки участието на Илон Мъск в администрацията на САЩ в началото на 2025 г., собствеността на Джеф Безос на The Washington Post и придобиването на френския новинарски сайт CNews от милиардера Винсент Болоре.

„Огромното влияние, което супербогатите имат върху нашите политици, икономики и медии, е задълбочило неравенството и ни е отклонило от пътя към преодоляване на бедността“, заявява изпълнителният директор на Oxfam Амитаб Бехар в доклада.

От 2014 г. благотворителната организация публикува доклади за неравенството, които съвпадат с годишната среща на Световния икономически форум в Давос. Миналата година Oxfam прогнозира, че в рамките на десетилетие в света ще има поне петима трилионери, и призова за глобални данъчни политики, които да гарантират, че богатите плащат справедливата си част.

Акционерите на Tesla предстои да гласуват новия компенсационен план на Илон Мъск, оценяван до $1 трилион — вот, който може да определи бъдещето на компанията и ролята на Мъск в нея през следващото десетилетие

Мъск цели да стане първият трилионер. Акционерите трябва да решат дали Tesla може да плати цената

Тази година „Давос“, който се открива днес, ще бъде домакин на около 65 държавни глави и 850 изпълнителни директори, като президентът на САЩ Доналд Тръмп ще се обърне към делегатите в сряда.

„Разширяващата се пропаст между богатите и останалите създава изключително опасен и неустойчив политически дефицит. Правителствата правят погрешни избори, за да угодят на елита, като потискат правата на хората и гнева им от факта, че животът става недостъпен и непоносим“, допълва Бехар.

През 2025 г. „големият красив данъчен законопроект“ на Тръмп въведе данъчни облекчения за богатите, като тези, които печелят над 1 милион долара, отбелязаха около 3% увеличение на доходите си.

На американските служители със средни доходи ще са необходими 726 години, за да спечелят толкова, колкото най-богатите вече притежават, според Oxfam

По $1 млрд. на ден: Най-богатите в САЩ печелят все повече и се готвят за огромно данъчно намаление

Междувременно, според доклад на Ludwig Institute за споделен икономически просперитет от 2023 г., повечето американци вече не могат да си позволят „минимално качество на живот“. Според данни от преброяването на населението в САЩ, публикувани през септември, около 10% от американците са живели в бедност през 2024 г.

Oxfam призовава правителствата да изготвят национални планове за намаляване на неравенството, да облагат с данъци супербогатите, за да намалят властта им, и да дадат приоритет на по-силни „защитни бариери“ между политиката и богатството, както и да осигурят по-силна защита на свободата на изразяване.

Според семействата на загинали при масовите демонстрации, властите искат големи суми, за да върнат телата

Такса „тленни останки“ – нова форма на репресии срещу протестиращите в Иран

Докладът излиза в момент, в който над 2500 души са били убити в Иран, откакто миналия месец започнаха протестите срещу продължителната икономическа криза.

Миналата година в 68 страни са се състояли повече от 140 „значителни“ антиправителствени протеста, според Oxfam, на които властите „обикновено са отговаряли с насилие“. „Икономическата бедност поражда глад. Политическата поражда гняв“, подчертава Бехар.

Богатите нации „намаляват помощта си още повече и по-бързо“, посочва Oxfam. Тези съкращения, включително закриването на USAID, могат да доведат до допълнителни 14 милиона смъртни случая до 2030 г., алармира в доклада благотворителната организация.