През последното десетилетие състоянието на най-богатия един процент в света е нараснало със зашеметяващите 42 трилиона долара.

Това се казва в новия доклад на световната организация с нестопанска цел Oxfam, цитиран от AP.

Резултатите бяха публикувани преди срещата на върха на Г-20 в Бразилия.

Световният форум ще се фокусира върху налагането на по-високи данъци на свръхбогатите, а лидерите са готови да се справят с това нарастващо неравенство, се отбелязва още в доклада.

Сумата от 42 трилиона долара представлява близо 36 пъти повече от богатството, натрупано от най-бедната половина от населението. Въпреки това милиардерите в световен мащаб плащат данъци, възлизащи на по-малко от 0,5% от богатството им, отбелязва в доклада Oxfam. Близо 80% от тях живеят в страните от Г-20.

Организацията подчертава, че въпреки огромното нарастване на богатството, данъците върху заможните хора са спаднали до безпрецедентно ниски нива, което допринася за тежкото неравенство, при което мнозинството се бори да оцелее с оскъдни средства.

Големи надежди от срещата на върха на Г-20 в Бразилия

Под ръководството на Бразилия Г-20, която представлява 80% от световния БВП, дава приоритет на международното сътрудничество за данъчно облагане на свръхбогатите.

При откриването на срещата на върха тази седмица в Рио де Жанейро, финансовите министри имат за цел да разработят стратегии за увеличаване на данъците върху милиардерите и да им попречат да заобикалят данъчните системи, допълва Business Standard.

Предложената инициатива ще включва създаването на методики за ефективно данъчно облагане на милиардерите и хората с високи доходи.

Този план ще бъде централна тема на срещата на върха, a страни като Франция, Испания, Южна Африка, Колумбия и Африканския съюз го подкрепят, докато САЩ остават против.

Oxfam определи срещата на върха като „истински лакмус за правителствата на Г-20“ и ги призова да въведат годишен данък върху нетното богатство от поне 8% за свръхбогатите.

Макс Лоусън, ръководител на отдела за политика в областта на неравенството в Oxfam International, подчерта нарастващия импулс за увеличаване на данъците върху свръхбогатите, като постави под въпрос дали правителствата имат политическата воля да установят глобален стандарт, който да дава предимство на многото пред малцината.

Приносът на финансирането за климата е надценен

По-рано този месец Oxfam също разкритикува богатите държави за това, че надценяват приноса си за финансиране на борбата с изменението на климата към развиващите се страни.

Въпреки че тези държави твърдят, че са осигурили почти 116 млрд. долара за финансиране на борбата с изменението на климата през 2022 г., действителната подкрепа е не повече от 35 млрд. долара, като значителна част от нея е под формата на заеми с изгодни лихви, което задълбочава дълга на вече обременените държави.

На конференцията на ООН за климата в Копенхаген през 2009 г. богатите държави обещаха 100 млрд. долара годишно от 2020 г. нататък, за да подпомагат развиващите се страни в смекчаването на последиците от изменението на климата и адаптирането към него.

Забавянето на изпълнението на този ангажимент обаче накърни доверието и подхрани продължаващите спорове по време на ежегодните преговори за климата.

Неправителствената организация изчислява, че максимум 15 млрд. долара от 2022 г. насам се отпускат за усилията за адаптиране, които са от решаващо значение за уязвимите към климата държави.

МВФ: Свят с нисък растеж увеличава неравенствата и нестабилността

Дългите периоди на бавен икономически растеж могат да причинят увеличаване на неравенствата по света, но балансиран набор от политики може да предотврати подобен резултат.

Това написа в блог публикация управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева преди срещата на Г-20 в Рио де Жанейро, съобщи БТА.

В текста се посочва, че "глобалната икономика буксува на ниска скорост, което може да нанесе силен удар по битката срещу бедността и неравенството".

Както показва актуализираната прогноза на МВФ за преспективите пред световната икономика, глобалният растеж се очаква да достигне 3,2% тази година и 3,3% през 2025 г., което е под средното ниво от 3,8% в началото на века до пандемията.

Същевременно прогнозите за средносрочния растеж продължават да чертаят най-ниски нива на показателя от последните десетилетия, отбелязва Георгиева.

Нов анализ на МВФ показва, че периодите на стагнация, които продължават по четири години или по-дълго, тласкат нагоре неравенството в доходите в различните държави с близо 20% - значително по-високо, отколкото е увеличението, дължащо се на рецесия.

„С други думи, колкото по-дълго буксуваме в свят на нисък растеж, толкова по-големи неравенства ще има в него. А както виждаме, нарастващото неравенство може да подхранва недоволство от икономическата интеграция и технологичния напредък“, допълва директорът на МВФ.