Какво стои зад бума на китайските IPO компании в сферата на роботиката
Търговските ограничения, недостигът на капитал и натискът за бърза комерсиализация тласкат китайските компании за роботи към първични публични предлагания, още преди пазарът да е узрял
&format=webp)
Китайските компании съставляват повече от половината от всички изложители на хуманоидни роботи на тазгодишното технологично изложение CES в Лас Вегас.
Това присъствие не е случайно. То е резултат от индустриална динамика, която се изгражда в Китай от десетилетия насам, разказва в свой анализ за Financial Times Лизи Лий – изследовател в Asia Society Policy Institute’s Center for China Analysis.
Позицията на Китай в роботиката – област, която все по-често бива наричана „тялото на AI“ – стъпва върху мащабна производствена система, изградена от гъсти, добре координирани вериги за доставки. Тази структура позволява на китайските компании да се движат бързо, да съкращават цикъла между разработка и производство и агресивно да намаляват разходите си.
„Масовото производство и интеграцията се превръщат в конкурентно предимство за страната“, обяснява Лий в своя анализ.
Подобна динамика вече оформя сектора на електромобилите в Китай – въпреки че в началото той среща скептицизъм относно качеството и технологичната зрялост, но завършва с глобална доминация.
В роботиката, според авторката на Financial Times, сценарият може да бъде сходен.
Към това се добавя и човешкият капитал. Китай систематично изгражда голям и все по-разнообразен пул от инженерни кадри в области като автоматизация, системи за управление и напреднало производство. „Именно тази комбинация от огромен мащаб, скорост и инженерна експертиза стои зад изключителното присъствие на китайските компании по време на CES“, пише Лий.
Зад кулисите: картината изглежда по-трезва
Извън бляскавите изложения обаче тонът сред технологичните предприемачи в Китай е значително по-умерен. Сред най-често споменаваните слабости са ограниченията във фундаменталните научни изследвания и в достъпа до напреднали материали – проблеми, задълбочени от американските рестрикции, наложени върху хардуера.
„Инженерната изобретателност има своите граници, а достъпът до дълбоки и ликвидни капиталови пазари все още е ограничен. Повечето стартиращи компании в сферата на роботиката все още са в етап на интензивно изгаряне на капитал, далеч от печалба и с минимално пространство за забавяне“, отбелязва Лий в своя анализ.
Тази реалност е и обяснение за ускорения натиск към първични публични предлагания (IPO). Лий твърди, че през последната година десетки китайски компании в сферата на роботиката и изкуствения интелект са подали документи за листване в Хонконг. Според нея част от тези предлагания са изключително презаписани, което показва реален интерес от страна на инвеститорите – включително към компании като Geek+ и OneRobotics.
Но зад ентусиазма стои и спешна нужда от финансиране, припомня тя.
Embodied AI е капиталоемък бизнес с дълъг хоризонт на възвръщаемост. Въпреки че правилата за листване на т.нар. hard tech са облекчени, опашката от кандидати все още е дълга, а сроковете – несигурни.
„В резултат инвеститорите все по-често тласкат стартъпите към пътища на развитие с ясна търговска логика. Въпреки различията в технологичните подходи, много китайски компании се струпват около едни и същи приложения: индустриална автоматизация, логистика, работа в опасни среди и домашни задачи“, обяснява Лий.
Масовото внедряване на хуманоидни роботи в краткосрочен план обаче остава нереалистично. Популярните видеа с „танцуващи роботи“ са далеч от устойчив бизнес модел.
Подобно на електромобилите, производственият капацитет на Китай се оказва едновременно предимство и ограничение. Разширяването изпреварва търсенето, което прави глобалните пазари критично важни за успеха на сектора. С това Лий си обяснява и силното присъствие на китайски компании на CES – най-голямото изложение за потребителска електроника в света.
Геополитиката променя правилата
В САЩ технологиите, разработени в Китай, често се разглеждат през призмата на националната сигурност. В Пекин има надежда, че ефектът от американските експортни ограничения с времето ще отслабне. Но това не са единствените проблеми.
Вътре в Китай нараства притеснението, че прекомерният фокус върху националната сигурност и стремежът към самодостатъчност подценяват нуждата от достъп до международен хардуер и глобални пазари.
Паралелно с това се признава, че изследователска култура, ориентирана към краткосрочни резултати и „изпълними задачи“, не е подходяща за големи научни пробиви.
„Все по-често в страната се чува една позната формула, но с обърната логика: преди Китай разменяше достъп до пазара срещу технологии; днес този механизъм започва да се обръща“, отбелязва авторката на Financial Times.
Този модел не се ограничава само до сектора на роботиката. Подобна динамика се наблюдава и при IPO-тата на други китайски AI компании като Zhipu и MiniMax в Хонконг. По време на скорошна AI конференция в Пекин водещи технологични лидери открито предупреждават за ограничения достъп до висок клас чипове и капитал, както и за изследователска среда, прекалено фокусирана върху краткосрочните резултати.
„Роботите, които Китай показва на света, са демонстрация на неговите силни страни. Но въпреки солидната държавна подкрепа за нововъзникващите технологии, Пекин остава изключително чувствителен към всякакво предполагаемо „изтичане“ на технологии и таланти“, заключава Лизи Лий.
Според нея разбирането на технологичното бъдеще на Китай изисква излизане извън опростения сценарий с въпроса „кой ще спечели“. По-същественият въпрос е как геополитическите ограничения пренаписват стимулите, бизнес моделите и самата посока, в която вървят иновациите.
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
)
&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(1920:897)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)
,fit(140:94)&format=webp)