В града, който често е наричан „китайската Силициева долина“ – Ханджоу в Китай, технологични гиганти и стартиращи компании се надпреварват с времето, за да създават авангардни чипове, роботи и мозъчно-компютърни интерфейси. Заедно с това, от другата страна на града, млади предприемачи разработват AI домашни любимци и приложения за гадаене на бъдещето, които се базират на традиционни в Китай практики.

Разположен на югоизточното крайбрежие на Китай, град Ханджоу бързо се позиционира като един от ключовите центрове за изкуствен интелект на територията на страната.

Година след като възходът на DeepSeek привлече световното внимание, динамичната AI сцена в Ханджоу отразява както глобалните амбиции на Китай, така и все по-ожесточената вътрешна конкуренция, разказва CNBC.

Надпреварата към „физическия“ AI

Китай и САЩ се движат почти в синхрон в развитието на това, което мнозина определят като следващия фронт на изкуствения интелект – физическите му приложения. От Meta до Tencent компании инвестират сериозни суми в т.нар. „световни модели“ – AI системи, които задвижват роботи, навигират автономни автомобили или дори симулират реални процеси като климатичните промени.

Пекин вече е обозначил „въплътената интелигентност“ (embodied intelligence) като един от стратегическите приоритети в предстоящия си Петгодишен план за развитие. Междувременно, през ноември Американската комисия за икономическа и защитна оценка на отношенията между САЩ и Китай препоръчва на Конгреса да ускори инвестициите и регулаторните одобрения за автономни системи и роботика, като предупреждава, че Китай напредва с бързи темпове в света на физическия изкуствен интелект.

В Ханджоу компании като Manycore (специализирана в разработката на пространствен AI), както и производителите на роботи Unitree и Deep Robotics – част от групата местни стартиращи компании, известни като „шестте малки дракона“ – се подготвят за първите си публични предложения в Хонконг или на континенталните борси. Те са част от вълна от AI-свързани листвания, която набира скорост.

Китай влиза в 2026 г. с амбиции за технологична самодостатъчност и глобално влияние

Данни, енергия и чипове

За разлика от големите езикови модели, които се обучават основно върху данни от интернет, обучението на AI, който да работи във физическия свят, изисква далеч по-сложни входни данни – тегло, текстура, структура, температура и начина, по който обектите взаимодействат помежду си, включително силата на захват или натиск.

Вместо тези данни да се събират ръчно, използването на AI за тяхното изчисляване прави процеса значително по-бърз и ефективен, обяснява пред CNBC съоснователят на Manycore Виктор Хуанг, бивш софтуерен инженер в Nvidia. Той посочва, че компанията му използва именно чиповете на американския гигант заради „по-доброто съотношение изчислителна мощност на ват“.

В същото време Хуанг вижда конкурентно предимство за Китай в по-ниските разходи за енергия, които могат да компенсират използването на по-стари и по-енергоемки чипове. По думите му 3-нанометровите чипове намаляват енергийното потребление с около 30% спрямо 5- или 7-нанометровите, но компаниите могат да останат конкурентни, ако плащат с 40–50% по-ниски цени за електроенергия.

„Изчислителната мощност не може да се разглежда като изолиран случай“, подчертава той. Тя зависи от качеството на данните, енергийните доставки и оперативните условия. Разполагането на центрове за данни в региони с по-ниска температура намалява разходите за охлаждане, а по-чистите и добре структурирани данни съкращават нуждата от допълнителна изчислителна мощност.

Manycore също така е отворила своя модел за пространствен AI с отворен код – подход, който Китай възприема по-често в сравнение с платените модели, които доминират на територията на САЩ, като тези на OpenAI и Anthropic.

Това позволява по-бърза обратна връзка от потребителите, но ограничава директните приходи. „Така идва и натискът от инвеститорите“, признава Хуанг.

10-те най-бързо растящи горещи точки за милионери в света

Независима AI сцена и прагматичен фокус

Докато в Силициевата долина вниманието е насочено към изкуствен общ интелект и суперинтелигентност, китайската AI стратегия е по-прагматична – фокусирана върху приложения, които имат реална полза. Примери са персонализираните препоръки в Baidu Maps или чатботът и асистент Doubao на ByteDance.

През декември Doubao е най-популярното AI приложение в Китай със 155 млн. седмично активни потребители – почти двойно повече от най-близкия му конкурент, чатбота на DeepSeek, показват данни на QuestMobile. Този успех подсказва, че потребителското изживяване и практическата стойност често надделяват над чистата технологична сложност.

Паралелно с това в Ханджоу се оформя и по-свободна, експериментална култура. Докато гиганти като Alibaba и DeepSeek работят по най-сложните технологии за изкуствен интелект, зеленото предградие Лянджу се превръща в епицентър на по-нестандартната AI сцена. Местните жители разработват всичко – от геймифицирани фитнес тракери до календарни инструменти за хора, които страдат от ADHD.

ByteDance създава нов AI модел, обучен с чиповете на Huawei

От гадаене на бъдещето до глобални пазари

Алекс Уей, предприемач, който се мести в Лянджу през 2025 г., разработва AI приложение, базирано на традиционни китайски гадателски практики. Главният въпрос, който той си задава, е как AI може да отговаря на емоционалните нужди на хората.

Ниското търговско напрежение е част от чара на квартала.

„Можеш да дойдеш в Лянджу с 1000 юана (около 143 долара) и да си тръгнеш с работещо демо“, казва Уей пред CNBC. „Мястото е изключително приобщаващо – не е нужно да имаш еднорог. Ще намериш подкрепа дори за малко приложение с хиляда потребители.“

Тази вълна от иновации не остава незабелязана от инвеститорите.

Месечните „Demo Day“ събития, започнали в нечий хол, вече привличат предприемачи и инвеститори от целия регион. Това постепенно променя и мисленето за мащаба – много стартъпи гледат към международните пазари, като се обръщат към китайските хардуерни вериги за доставки, за да предлагат конкурентни цени в глобален план.

Острата вътрешна конкуренция и нежеланието на китайските потребители да плащат за приложения също тласкат младите компании навън, отбелязват наблюдатели.

Човекът срещу опасния AI: $555 000 предлага OpenAI за нова „критична позиция“

Афра Уанг, автор на бюлетина Concurrent, посветен на Китай и Силициевата долина, посочва, че част от разработчиците използват изкуствения интелект като начин да избягат от традиционните кариерни пътеки на променящите се пазари на труда, като се стремят да се превърнат в „супериндивидуалисти“ – хора, които изграждат печеливши бизнеси сами или с минимални екипи.

Тя обаче предупреждава и за една различна тенденция – добавянето на AI функции единствено за маркетингов ефект, от климатици до огледала, които „проверяват“ дали сте нанесли слънцезащитен крем. Уанг нарича това „физически AI слоп“ – игра на думи с термина за нискокачествено съдържание, генерирано от AI.

Към момента предприемачите в Ханджоу експериментират с почти всичко – от ефективност до комфорт, от сериозното до откровено ексцентричното – в пазар, който се развива с изключителна скорост.