Шестима монарси, трима бивши съветски апаратчици, два режима, опиращи се на армията, и лидер, издирван от Международния наказателен съд за предполагаеми военни престъпления.

Това са част от първите членове на „Съвета на мира“ на Доналд Тръмп – зараждаща се и ексцентрична алтернатива на ООН, която разтревожи Европа и зарадва автокрациите, стремящи се да се харесат на американския президент и неговия нов световен ред, коментира Financial Times.

„Това ще бъде най-престижният съвет, създаван някога“, обеща Тръмп преди официалното представяне на структурата, в чийто изпълнителен борд българският дипломат Николай Младенов е назначен за генерален директор.

Тръмп каза още: „В него има някои противоречиви личности, но това са хора, които вършат работа – хора с огромно влияние.“

Изказването му идва и преди руският президент Владимир Путин да приключи с „проучването на всички детайли“ около покана за членство и да реши дали ще плати 1 млрд. долара за доживотно участие в институция с един-единствен пожизнен председател – самия Тръмп. В сряда вечерта президентът на САЩ заяви, че Путин вече се е присъединил.

Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства (ОАЕ), Турция, Египет, Йордания, Индонезия, Пакистан и Катар са приели поканата да се присъединят към т.нар. Съвет за мир на американския президент Доналд Тръмп, предаде Reuters, като се позова на съвместно изявление на Рияд и Абу Даби. В текста се посочва, че всяка страна ще подпише документи за присъединяване в съответствие със вътрешните си правни процедури. Кувейт също приема поканата за членство в Съвета за мир, съобщи външното министерство на страната.

Междувременно, по отношение на поканата на Тръмп към Румен Радев да представлява България в Съвета за мир, министерството на външните работи на България опроверга твърденията, че поканата е получена със закъснение.

От МВнР уточниха, че официалната кореспонденция е постъпила по установения дипломатически ред още в понеделник, 19 януари, и своевременно е препратена до президентската институция.

От външното министерство казват, че всякакви внушения за нередности са неверни и накърняват професионализма на българските дипломати. В подкрепа на позицията си ведомството публикува и документ, показващ датата, на която поканата е препратена от българското посолство във Вашингтон.

По-рано президентската институция съобщи, че Радев е получил писмо от Тръмп с покана България да се присъедини към учредителите на Съвета за мир, като Радев бъде представител на страната в новата международна структура. В отговора си българският президент е подчертал значението на мирните инициативи на Тръмп и е изразил надежда за устойчиви решения, включително за Газа, както и признание към българската дипломация.

По-късно външният министър в оставка Георг Георгиев изрази недоумение, че президентът е обявил получаването на поканата дни по-късно и без да заяви ясна позиция по съдържанието ѝ. Според него липсва официална позиция по ключови външнополитически теми, включително инициативата за мир в Газа и представения 20-точков план, което поражда въпроси за поемането на институционална отговорност.

Идеята за съвета първоначално е на зетя на Тръмп – Джаред Къшнър. Съветът беше замислен като инструмент за прекратяване на войната в Газа. Само за няколко седмици обаче концепцията се разрасна до универсално средство за разрешаване на всички световни конфликти.

До вторник вечерта, часове преди Тръмп да представи съвета в Давос, около 20 държави публично бяха приели поканата му. Високопоставен служител на Белия дом заяви по-рано в сряда пред Financial Times, че се очаква около 35 страни да участват, като по-късно през деня не последва актуализация.

Кои държави са приели поканата за участие в „Съвета на мира“ на Тръмп?

По последни данни към 21 януари, само една европейска държава е приела поканата – Унгария на Виктор Орбан.

Десетки други лидери засега отлагат решението, включително папата. Китай не е отхвърлил официално поканата, но и не показва особен ентусиазъм.

За сравнение, ООН – създадена след пепелищата на Втората световна война – има 193 държави членки.

Категоричен отказ или дори прикрита критика може да активира най-често използваното оръжие на Тръмп: наказателните мита. (Той заплаши с 200% мита върху френските вина, след като президентът Еманюел Макрон учтиво отказа.)

Присъединяването обаче също носи риск не само от демонстрация на подчинение, както предупреди губернаторът на Калифорния Гавин Нюсъм, който иронично предложи „наколенки“ за световните лидери. То може да означава и заобикаляне на международното право – или в случая на Италия, дори нарушение на собствената ѝ конституция.

По думите на италианския премиер Джорджа Мелони Италия е отворена към идеята за Съвет за мир за ивицата Газа, но засега не може да се присъедини заради сериозни правни и конституционни пречки. Мелони заяви, че Рим вижда потенциална роля за себе си в мирния процес в Близкия изток и не смята за разумно Италия и Европа да се самоизключват от подобна инициатива. Основният проблем обаче е несъвместимостта на устава на Съвета с член 11 от италианската конституция, който допуска отстъпване на суверенитет само при равнопоставеност между държавите. Според устава Тръмп е пожизнен председател на Съвета, което според Рим нарушава този принцип. Допълнително притеснение са информации за изисквана еднократна вноска от 1 млрд. долара за постоянно членство, на фона на хроничните бюджетни проблеми на Италия.

Съветът на мира се представя на фона на териториалните амбиции на Тръмп към Гренландия – заплаха, която съюзниците на САЩ в НАТО възприемат като всичко друго, но не и миролюбива.

Израелският премиер Бенямин Нетаняху, яростен критик на ООН, побърза да се присъедини – ден след като бе разрушена изоставената централа в Източен Йерусалим на агенция на ООН, създадена през 1949 г. за подпомагане на палестинските бежанци.

Но Нетаняху трябва да се включи дистанционно – издирван от Международния наказателен съд по обвинения във военни престъпления, той рискуваше арест, ако присъстваше лично на форума в Швейцария.

Съветът включва и трима лидери от бившите съветски републики, започнали кариерата си като висши функционери в СССР: Александър Лукашенко от Беларус, Касъм-Жомарт Токаев от Казахстан и Шавкат Мирзийоев от Узбекистан.

Очаква се Тръмп официално да представи „Съвета на мира“ в четвъртък в 10:30 ч. местно време като централен акцент във втория ден от разговорите си в Давос, редом със срещата с украинския президент Володимир Зеленски.

Но най-важният член на съвета ще бъде и неговият безспорен ръководител.

Изтекли проектоверсии на устава показват, че Тръмп ще бъде председател толкова дълго, колкото пожелае, с изключително широки правомощия.

Председателят е „крайна инстанция“ по всички спорове и може да изключва членове – включително, теоретично, собствения си наследник като президент на САЩ – освен ако това не бъде блокирано от мнозинство от две трети.

Следващият председател ще бъде избран от един-единствен човек: Доналд Тръмп.