Какво направих?

Това си мислела Джоан Апълби, докато чакала спасение с другите си две деца в бурното море край Западна Австралия.

Тя разказва, че решението да помоли 13-годишния си син Остин да плува в продължение на четири часа през опасни води, за да потърси помощ, след като семейството било отнесено навътре в морето, е било „едно от най-трудните“, които някога е вземала.

„Знаех, че той е най-силният и че може да се справи“, споделя тя пред ABC. „Аз нямаше как да тръгна, защото нямаше да оставя децата сами в морето, затова трябваше да изпратя някого.“

Историята: Семейство Апълби са на почивка в Куиндалъп, на около 200 км южно от Пърт, когато силен вятър в петък следобед изтласква надуваемите им падълбордове и каяк навътре от залива Джиограф.

В интервю за BBC Джоан обяснява, че ситуацията ескалирала много бързо, докато играела във водата с Остин и по-малките му брат и сестра – Бо, на 12 години, и Грейс, на 8. Всичко започнало като „малко забавление“ с два падълборда и каяк в плитките води край плажа, когато децата „се отдалечили малко повече“.

„Вятърът се усили и оттам нещата тръгнаха зле“, разказва тя. „Изгубихме греблата и започнахме да се носим все по-навътре… Всичко се обърка много, много бързо.“

„Още в началото изпратихме Остин обратно към брега, за да потърси помощ, защото не изглеждаше, че сме твърде далеч от сушата“, казва тя.

Докато Остин плувал към брега, Джоан и другите деца били отнесени още по-далеч в морето и скоро изгубили визуален контакт с него.

Слънцето залязло, а вълните станали все по-големи. Облечени със спасителни жилетки, те отчаяно се опитвали да се задържат за дъските.

„Предположих, че Остин е стигнал до брега много по-бързо, отколкото всъщност е успял“, казва Джоан.

С течение на времето тя започнала да се съмнява дали планът ѝ е проработил:

Ако той не е успял, какво направих? Взех ли грешното решение и ще дойде ли изобщо някой да спаси другите ми две деца?

Но Остин успял да преплува около 4 километра, докато достигне брега.

„Мислех за мама, Бо и Грейс… Когато усетих твърда земя под краката си, си помислих: как е възможно да съм на сушата в момента, това сън ли е?“, разказва той.

След това трябваше да спринтирам още 2 километра, за да стигна до телефон.

Той намерил чантата на майка си и около 18:00 ч. местно време се обадил на спешните служби.

„Казах им: ‘Трябват ми хеликоптери, трябват ми самолети, трябват ми лодки – семейството ми е в морето.’ Бях много спокоен. Мисля, че просто бях в шок.“

След разговора припаднал от изтощение и бил откаран в болница, където се обадил на баща си.

Не знаел дали майка му и братята му са живи.

В морето било тъмно и леденостудено. Джоан се борела да задържи по-малките деца и се страхувала от най-лошото.

„Предположих, че Остин не е успял“, казва тя. „Не виждахме нищо да идва да ни спаси. Стигнахме до момент, в който осъзнахме, че сме напълно сами.“

Спасителният екип открил семейството да се носи в океана и да се държи за падълборд на около 14 км навътре в морето.

В този момент Джоан отчаяно се опитвала да стигне до децата, които били изхвърлени от дъската от голяма вълна и се отдалечавали.

Тя чула писъците на Грейс, но не можела да чуе Бо, докато спасителите не изключили двигателя на лодката и не успели да го открият.

„Беше абсолютен кошмар“, казва тя пред BBC.

Минути след като се обадил на баща си, Остин получил новината, че семейството му е открито. Той разказва, че лекарите и полицаите скачали от радост.

„Това е момент, който никога няма да забравя“, казва той.

Джоан казва, че е успяла да се отпусне едва когато същият служител от линейката, който прибрал Остин, ѝ потвърдил, че и той е оцелял.

Семейството било прегледано в болница за леки наранявания.

„Беше абсолютно перфектен край – всички бяха живи, щастливи и с болки, но без сериозни травми“, споделя тя.

Остин все още осмисля преживяното, но вече се е върнал в училище - с патерици, защото краката му били силно възпалени.

Той хвали „изключително бързата реакция“ на спешните служби и „прекрасния екип на линейката“. И споделя:

Не съм се мислел за герой, просто направих това, което трябваше.

Остин разказва пред ABC, че е започнал уроци по плуване на четиригодишна възраст и е посещавал VacSwim – програма за водна безопасност за деца, но преди това му се е струвало „доста изтощително“ да плува 350 метра без почивка.

Полицейският инспектор Джеймс Брадли благодари на всички, участвали в спасителната операция, подчертавайки, че случаят е напомняне колко бързо могат да се променят условията в океана:

Действията на 13-годишното момче заслужават най-висока оценка. Неговата решителност и смелост в крайна сметка спасиха живота на майка му и на братята и сестра му.