Все повече млади хора избират да излязат от социалните мрежи – и твърдят, че това подобрява живота им.

Мат Ричардс, акаунт мениджър на 23 години, взема решението да изтрие всички социални приложения от телефона си миналата година и остава изненадан от ефекта. По негови думи промяната е изцяло положителна.

Ричардс използва смартфон още от 11-годишна възраст и израства с технологиите, подобно на повечето представители на поколението Z и милениалите. През последните години обаче започва да усеща, че социалните мрежи вече не са толкова забавни – фийдът му е пълен с AI-генерирано съдържание, реклами на инфлуенсъри и непрекъснати сравнения на начин на живот.

„Преди хората си почиваха от реалния свят чрез телефона. Днес все по-често си почиват от телефона, за да прекарат време в реалния свят“, казва той пред CNBC Make It.

Ричардс бързо забелязва ползите – повече лични контакти, по-висока увереност и по-силно усещане за автентичност.

Gen Z копнее за 2016 г. – и духа на партито, за което входният билет вече е на непосилна цена

„Хронично офлайн“ е новата тенденция сред младите

Парадоксално, тенденцията да бъдеш офлайн набира популярност именно в социалните мрежи. В TikTok се увеличават видеата на млади хора, които обещават да изтрият профилите си през 2026 г. и да се върнат към по-аналогови хобита и повече срещи на живо.

Когато журналист от CNBC публикува пост в LinkedIn с призив за истории за дигитален детокс, получава близо 100 отговора от представители на поколението Z и милениалите, които споделят преживявания, свързани с прегаряне от дигиталния свят.

Някои заменят смартфоните си с телефони с физическа клавиатура, други започват да плетат, да купуват винилови плочи или просто да прекарват повече време с приятели офлайн.

Данните също потвърждават тенденцията. Проучване на Deloitte от 2025 г. сред над 4000 британци показва, че близо една четвърт от потребителите са изтрили поне едно социално приложение през последните 12 месеца. При поколението Z делът достига почти една трета.

Анализ на Financial Times и изследователската компания GWI върху онлайн навиците на 250 000 души в над 50 държави установява, че времето, прекарано в социалните платформи, постепенно намалява след пика през 2022 г.

До края на 2024 г. хората на възраст над 16 години прекарват средно по 2 часа и 20 минути дневно в социалните мрежи – което е спад от близо 10% спрямо 2022 г., като намалението е най-осезаемо при тийнейджърите и хората в ранните си 20 години.

Изгубеното десетилетие на дигиталната фотография

Онлайн средата става все по-напрегната

Според Джейсън Дорси, президент на Center for Generational Kinetics, растящата „агресия и поляризация“ в интернет – включително от страна на политически лидери – отблъсква младите потребители, които търсят по-голям контрол върху живота си.

„Виждаме как част от поколението Z и милениалите напускат социалните мрежи напълно, а още по-голяма група просто ограничава използването им в опит да възстанови баланса, сигурността и усещането за безопасност“, казва той.

Социалните мрежи като „платформа за натиск“

Много от младите хора посочват нарастващото напрежение онлайн и негативния ефект върху психичното здраве като основни причини да се откажат от социалните платформи.

Проучването на Deloitte показва, че близо една четвърт от потребителите, изтрили приложения, са на мнение, че те са повлияли негативно на психичното им здраве и са отнемали прекалено много време.

„Социалните мрежи вече приличат на платформа за натиск – навсякъде ти се продава нещо“, казва Ричардс, като допълва, че това го е карало да се чувства недостатъчно успешен или материално обезпечен.

36-годишната предприемачка Луси Стейс също ограничава присъствието си онлайн, въпреки че социалните мрежи са важни за бизнеса ѝ.

„Непрекъснато сме заливани с информация, а мозъкът ни просто не е създаден да обработва толкова много“, казва тя. „Това намалява способността ни да се вглеждаме в себе си и ни кара да придаваме стойност на неща, които всъщност не са важни.“

Дорси отбелязва и друга причина – технологичните гиганти са под „огромен натиск“ да монетизират всяка секунда внимание.

„Поколението Z е най-рекламираната генерация в историята, а сега рекламите стават още повече. Фийдовете започват да приличат на поредица от реклами“, казва той.

Възходът на „аналоговата чанта“ – модният отговор на прекаленото време пред екрана

Офлайн е новото „готино“

С промяната в нагласите Ричардс забелязва неочакван социален ефект – хората, които са трудно откриваеми онлайн, придобиват своеобразен чар.

„Определено виждаме тенденция, при която хората, които не използват социални мрежи и не търсят последователи, живеят така, както хората са живели през 80-те“, казва той.

Според социалния медиен мениджър Джулиана Салгуеро социалните платформи губят своята привлекателност в момента, в който политици и брандове започват масово да ги използват.

„Колкото повече виждаш брандове и държавни представители онлайн редом с обикновените потребители, толкова повече ти се иска да се отдръпнеш“, казва тя.

Паралелно с това младите хора все по-често търсят събития на живо – от бързи срещи до професионални нетуъркинг формати – като противоотрова срещу самотата и социалната изолация.

Според Исабел Джерард, преподавател по дигитални медии в Университета в Шефилд, отказът от социалните мрежи е начин младите да си върнат контрола върху живота.

„Има огромно количество изследвания, които показват, че човекът, който сме онлайн, не е и не може да бъде същият като този в реалните взаимодействия“, казва тя. „Това е много повече от тенденция.“

Анализаторът от GWI Крис Биър обаче вижда явлението и като „естествена постпандемична корекция“ – хората прекарват повече време извън дома и съответно по-малко в социалните мрежи.

Това не означава пълно отхвърляне на дигиталния свят, който остава интегриран в области като пазаруване, новини и образование.

Тийнейджърите в Европа заменят алкохола и наркотиците с вейпове, социални мрежи и лекарства без рецепта

Завръщането на аналоговото

В публикация в Substack, събрала около 5000 харесвания, Салгуеро признава, че би искала да е живяла през 90-те – време преди приложенията за запознанства и безкрайното „doomscrolling“.

В текста си „Как да имаме аналогова есен“ тя не призовава към краен дигитален детокс, а описва алтернативи – срещи за обяд, писане на писма, четене на физически вестници.

По думите ѝ преминаването към аналогов начин на живот е „тиха революция“ срещу свръхконсумацията на съдържание.

„Когато прекарваш твърде много време онлайн, мозъкът започва да възприема света алгоритмично. Аз предпочитам да срещам нещата по естествен начин“, казва тя. „Не става въпрос да хвърлиш телефона си в океана, а да промениш отношенията си с него.“

Все повече млади хора купуват винили и грамофони или се връщат към т.нар. „brick phones“ – устройства от началото на 2000-те, използвани основно за разговори.

Стейс и нейният партньор вече изграждат собствена колекция от плочи и редовно посещават музикални магазини. А Ричардс признава, че след разговора си с CNBC дори обмисля да замени смартфона си с подобен базов телефон.

Тенденцията подсказва, че за част от дигиталното поколение реалният лукс вече не е постоянната връзка – а възможността да изключиш.