FT: Украйна готви избори и референдум за мир под натиск от Вашингтон

Украйна планира президентски избори заедно с референдум по евентуално мирно споразумение с Русия, след като администрацията на Доналд Тръмп е оказала натиск върху Киев двата вота да се проведат до 15 май, съобщава Financial Times. Според изданието предупреждението към украинското ръководство е, че в противен случай страната може да загуби предложените от САЩ гаранции за сигурност.

Планът съвпада с американския натиск, за който Володимир Зеленски говори пред журналисти миналия петък, всички документи за край на най-големия европейски конфликт след Втората световна война да бъдат подписани до юни.

„Казват, че искат всичко да стане до юни, така че войната да приключи“, заяви украинският президент пред репортери, посочвайки желанието на Белия дом да насочи вниманието си към междинните избори в САЩ през ноември.

„Искат ясен график.“

Провеждането на избори би било рязък политически завой за президент, който нееднократно е твърдял, че вот е невъзможен при военно положение, при милиони разселени украинци и при положение че около 20% от страната е под руска окупация.

Според информация на FT Зеленски възнамерява да обяви плана за президентски избори и референдум на 24 февруари - четвъртата годишнина от пълномащабната руска инвазия.

Украински и западни политици подчертават, че както графикът, така и американският ултиматум трудно ще бъдат спазени, тъй като зависят от редица фактори, включително напредък към мирно споразумение с руския президент Владимир Путин.

Пет стъпки за приемането на Украйна в ЕС през 2027 г.

Обществената подкрепа за Зеленски остава значителна, но е намаляла спрямо почти единодушните нива отпреди четири години, показват национални проучвания, на фона на умората от войната и корупционни скандали около вътрешния му кръг.

Хора, близки до Зеленски, казват пред FT, че той и екипът му са дали сигнал на администрацията на Тръмп, че са отворени към извънредно краткия график, въпреки логистичните трудности при организиране на избори във военно време.

Зеленски заяви, че Украйна и САЩ са постигнали съгласие по гаранции за сигурност и че е готов да ги подпише с Тръмп.

Американският президент обаче е дал да се разбере на Киев, че гаранции за сигурност зависят от по-широко мирно споразумение, което вероятно би включвало отстъпване на Донбас на Русия и което Вашингтон иска да бъде договорено преди крайния срок 15 май.

Зеленски досега се противопоставя на призивите за териториални отстъпки и миналата седмица заяви, че Украйна „ще стои там, където стои“.

Представители предупреждават, че администрацията на Тръмп и преди е поставяла крайни срокове, които впоследствие са били пропускани, но с наближаването на междинните избори в САЩ Вашингтон оставя на Киев все по-малко пространство за маневри.

Зеленски: „Няма гаранции за сигурност без САЩ“

По думите им планът може да се забави и заради големите разминавания между Киев и Москва по ключовия въпрос за териториите, включително контрола над Донбас и Запорожката атомна електроцентрала.

Графикът може да бъде нарушен и ако Русия засили атаките срещу критичната инфраструктура на Украйна или настъплението си в югоизточната част на страната, където напредва бавно, но с огромни загуби.

Путин настоява, че ще продължи да преследва максималистичните си цели, включително завземането на Донбас със сила, ако Киев и Западът не се съобразят с исканията му, въпреки че Тръмп и специалният му пратеник Стив Уиткоф заявяват, че руския лидер е готов на сделка.

Планът за избори може да зависи от това дали Зеленски ще постигне мирно споразумение, което смята за справедливо и приемливо за украинците. Той отдавна настоява всяка сделка да бъде подложена на национално гласуване, за да има легитимност.

По работния график украинският парламент трябва да посвети март и април на законодателни промени, необходими за провеждане на вот във военно време. Военното положение в момента забранява национални избори.

Експерти предупреждават, че ускорен график означава избори, докато стотици хиляди войници са на фронта, а милиони украинци са разселени, което носи риск за легитимността на вота.

„Шест месеца подготовка за избори не е максимумът, а минимумът“, казва Олга Айвазовска, председател на управителния съвет на базирания в Киев мозъчен тръст ОПОРА, който консултира властите по демократично управление и изборно законодателство.

По думите ѝ без примирие Русия лесно би могла да саботира вота. Например постоянното присъствие на руски дронове „излага секциите в цяла Украйна на риск“.

„Никога не е имало подобна ситуация. Това е напълно безпрецедентно“, добавя тя пред FT.

Много политици също се противопоставят на избори преди трайно мирно споразумение, подкрепено със сериозни гаранции за сигурност, тъй като подобен ход вероятно ще задълбочи вътрешнополитическите разделения.

„Политическата конкуренция по време на война е вредна“, казва пред FT кметът на Киев Виталий Кличко.

„Можем да разрушим страната отвътре, а това е целта на Русия.“