Данъчната справедливост е ключова за развитието на всяко общество, тъй като отразява пропорционалното облагане на доходите и богатството на гражданите.

В повечето европейски страни системата е прогресивна: колкото повече печелите, толкова по-висока е тежестта, която трябва да плащате в държавата.

Според Tax Foundation, границата на ставките върху доходите на физическите лица варират от 10% в България и Румъния до 60,5 % в Дания към 2026 г. Те надвишават 50% в шест други държави: Франция, Австрия, Испания, Белгия, Португалия и Швеция, отбелязва Euronews.

От размера на земеделските субсидии до нови данъци – очаква се преговорите по новия седемгодишния бюджет на блока да сблъска различни лобита и политически групи

Бюджет по време на криза: Кои са най-спорните точки в следващата финансова рамка на ЕС

Европейска средна стойност

Средната най-висока ставка на данъка върху доходите на физическите лица в 35 европейски държави е 38,5%. Тя се повишава до 43,4% сред европейските членки на ОИСР. В 18 държави е над 40%. В девет държави варира между 40% и 48%: Ирландия, Германия, Италия, Исландия, Люксембург, Финландия, Обединеното кралство, Гърция и Турция.

Сред петте най-големи икономики в Европа най-високата ставка варира от 45% в Обединеното кралство до 55,4% във Франция. Разликата е относително голяма, около 10%.

В другата крайност са България и Румъния, където най-високата ставка върху доходите на физическите лица е под 25%, заедно с Молдова, Унгария, Украйна, Грузия, Чехия и Естония.

Учените предлагат „първа стъпка“ в борбата с вредните емисии от месото, но без скок в цените на хранителните продукти

Колко ще струва вашият бургер, ако ЕС въведе „Данък месо“

Силно регионално разделение: Северозападна срещу Източна Европа

Най-високите ставки на данъка върху доходите на физическите лица показват ясни регионални тенденции. Скандинавските и западноевропейските страни имат най-високите пределни ставки, обикновено между 45% и 60%. Има изключения като Норвегия, където са под 40%.

Повечето източноевропейски икономики извън ЕС поддържат по-ниски пределни ставки, въпреки че Турция се отличава с 41%, което я поставя по-близо до средните данъчни режими в ЕС.

Централна и Източна Европа, включително Балканите, също налагат по-ниски ставки. В някои страни системите с плосък данък спомагат за поддържането на относително ниски ставки.

Избирателите отхвърлиха 50% данък върху наследството, но дебатът за това кой трябва да плаща сметката на бъдещето набира скорост в цял свят

Швейцария каза „не“ на данъка за свръхбогатите в референдум, разкриващ глобалната пропаст между „обложи ги“ и „привлечи ги“

Данъчните ставки и политиката

Данъчните ставки не са фиксирани, правителствата ги коригират в съответствие с промените в политиката.

Според Tax Foundation, през изминалата година няколко страни са актуализирали най-високите си ставки върху доходите на физическите лица.

„Правителствата обикновено могат да генерират приходи по-ефективно, като използват пределни данъчни ставки в долния край на разпределението на доходите, отколкото по-високи максимални ставки“, казва Алекс Менгден, глобален политически анализатор в Tax Foundation.

„Това се дължи на факта, че прилагането на по-висока ставка към данъчна група оказва негативно влияние върху стимула за получаване на повече или по-малко доходи само за лицата в нея, като увеличава приходите от всички данъкоплатци в по-високите групи“, добавя той.

Инвестициите в ЕС варират значително, както като дял от националния продукт, така и на глава от населението. Дания, Швеция и Нидерландия са лидери и по двата показателя

Кои са европейските шампиони по инвестиции

Дания въведе нова данъчна група за доходи над 2,8 млн. датски крони (375 000 евро), като увеличи най-високата ставка от 55,6% на 60,5%. Естония увеличи плоската си данъчна ставка от 22% на 24%, а Словакия добави две нови данъчни групи, като увеличи най-високата си ставка от 25% на 35%. За разлика от тях, Финландия намали най-високата си ставка от 51,5% на 45%.

През 2025 г. само един на всеки петима души в ЕС смята, че данъците се плащат „в голяма степен“ пропорционално на доходите и богатството. 51% са съгласни, че това е така само „до известна степен“, сочат данни на Евробарометър.