България нямаше роля в определянето на паричната политика, въпреки че левът следваше еврото в продължение на много години. Сега България има място на масата и помага за формирането на политиката на ЕЦБ.

Това посочва в речта си на икономическо събитие в София главният икономист на ЕЦБ Филип Лейн.

Той подчертава, че преходът към еврото е преминал по-гладко от очакваното, без прекъсвания в платежните системи. Изтеглянето на лева в брой протича добре и към края на периода на двойно обращение на лева и еврото (31 януари 2026 г.) банкнотите и монетите в евро съставляват 70 % от общата сума на паричните средства (лев и евро) в обращение в България.

Предварителният анализ показва, че преминаването към еврото е оказало незначително влияние върху общото равнище на цените, сравнимо по мащаб с опита на други страни, присъединили се към еврозоната, допълва Лейн.

Кристин Лагард пред Европейския парламент: С гордост посрещнахме България като 21-вата страна членка на еврозоната

Валутен съюз и общи предизвикателства

Структурните промени, пред които е изправена Европа, могат да бъдат интерпретирани като общи политически предизвикателства:

• промени в глобалното геополитическо равновесие (включително глобалната търговска система)

• цифровизация

• изкуствен интелект

• демография

• заплаха за устойчивостта на околната среда

• промени в международната финансова система

Според Лейн те имат до голяма степен сходни последици за всички държави членки на ЕС.

Макар пълното въздействие на всяка от тези структурни тенденции да се прояви в по-дългосрочен план, те са важен елемент в текущата оценка на ЕЦБ на риска.

Трябва да е ясно, че

общата парична политика представлява най-добрият отговор на външните рискове,

свързани с геополитическите напрежения (по-специално неоправданата война на Русия срещу Украйна), промените в настроенията на световните финансови пазари или по-нататъшни търкания в международната търговия.

Пиеро Чиполоне, ЕЦБ: Засилената геополитическа несигурност представлява ясен риск за инвестициите

По-специално, паричният съюз действа като вграден координационен механизъм, като позволява на общата парична политика да реагира ефективно на развитието на общите тенденции и общите сътресения. Освен това много от тези структурни промени и рискови фактори се справят по-лесно в мащабна парична система, отколкото в хипотетична алтернатива на съвкупност от самостоятелни национални парични системи, посочва икономистът от ЕЦБ.

По думите му няколко фактора допринасят за нарастващото значение на мащаба в паричните системи.

Първо, при равни други условия, по-голям мащаб на паричната система означава, че по-голяма част от търговските и финансовите транзакции ще бъдат деноминирани в национална валута – както между местни контрагенти, така и с външни контрагенти. Това осигурява значителна защита срещу промени в обменния курс или промени във външните парични системи:

колкото по-сериозни са външните рискове, толкова по-ценна е тази защита.

Второ, мащабът е важен за ефективността, обхвата и ликвидността на финансовата система. В сравнение с тесния обхват на националните финансови системи, общата валута позволява на домакинствата и бизнесите в еврозоната да се възползват от по-диверсифицирани пазари на облигации и парични пазари, както и от по-интегрирана банкова система, без да поемат валутен риск.

28-и режим: Най-мощната идея за излизане на Европа от безизходицата

Мащабът на финансовата система, деноминирана в евро, също привлича глобални инвеститори, включително благодарение на по-добрите възможности за валутно хеджиране, които предлага размерът на пазара на еврото. Това се подсилва от способността на ЕЦБ да предоставя суап и репо линии на ключови партньори.

Предоставянето на такива осигурява гладкото предаване на паричната политика, предотвратява недостига на ликвидност в евро, укрепва глобалното доверие в еврото.

Трето, наличието на значителни фиксирани разходи за поддържане на пазарната инфраструктура и платежните системи, които са в основата на паричната система, означава, че по-мащабните парични системи могат да функционират по-ефективно и с по-голяма автономност.

Например, по-мащабните парични системи могат да си позволят да предприемат инфраструктурни иновации, които може да не са осъществими за по-малките парични системи.

Типични примери са проектът за дигитално евро и проектите Pontes и Appia: заедно те ще модернизират парите на централната банка както на дребно, така и на едро, отбелязва Лейн. За по-малки парични системи такива проекти биха били по-трудни и биха довели до по-високи единични разходи, което ще увеличи вероятността транзакциите да мигрират към системи с чуждестранна валута.

Паскал Донахю: България ще има роля в дискусията за бъдещето на дигиталното евро

Нарастващото значение на мащаба в съвременните парични и финансови системи подчертава и високата възвръщаемост от изграждането на устойчива европейска финансова архитектура, подчертава икономистът.

От решаващо значение е да се реализира пълният потенциал на единния пазар, както и да се постигне напредък по отношение на съюза за спестявания и инвестиции и завършването на банковия съюз. Разширяването и задълбочаването на финансовата и търговската интеграция би подкрепило ефективността на паричната политика в тази променяща се среда.

Тези ползи от мащаба на паричния съюз са изложени на риск, ако вътрешните дисбаланси и финансовата нестабилност доведат до динамика на фрагментация.

Тези поуки бяха научени с висока цена по време на поредицата от кризи през 2008-2013 г., отбелязва Лейн.

18 години след кризата: Регулаторите облекчават контрола на банките

Според него финансовата архитектура на еврозоната обаче сега е много по-устойчива благодарение на значителните институционални реформи, въведени вследствие на тези кризи, и на постигнатите резултати във финансовата стабилност, които Европа демонстрира в последното десетилетие.

Списъкът с реформи включва:

• увеличаване на капитализацията на европейската банкова система

• съвместен надзор на банковата система чрез Единния надзорен механизъм

• приемане на цялостен набор от макропруденциални мерки на национално и европейско равнище

• прилагане на Единния механизъм за преобразуване

• намаляване на фискалните, финансовите и външните дисбаланси

• въвеждане на фискални предпазни механизми, предоставени от Европейския механизъм за стабилност

• солидарност, проявена по време на пандемията чрез иновативната програма Next Generation EU

• доказан опит на ЕЦБ в осигуряването на ликвидност в случай на пазарни сътресения

• разширяване на набора от инструменти на ЕЦБ (пряко парично транзакции, инструмент за защита на трансмисията) за справяне с редица рискове, свързани с ликвидността.

Вицепрезидентът на ЕЦБ: Не може да се пренебрегне фактът, че цените за потребителите остават много високи

Национални политически предизвикателства

Всяка държава членка има различна икономическа структура и различни търговски и финансови връзки, определени до голяма степен от географското положение, исторически фактори и нивото на развитие, подчертава Филип Лейн.

Той допълва, че всяка страна членка има и набор от специфични за нея политически предизвикателства и подчертава редица ключови въпроси за България.

По отношение на структурните реформи, подобряването на качеството на институциите и управлението би повишило икономическата устойчивост и устойчивостта на конвергенцията.

Постигането на напредък в институционалното качество и управлението би спомогнало за подобряване на бизнес средата, ефективността на публичната администрация, спазването на данъчните задължения, прозрачността, независимостта на съдебната система, социалното приобщаване и достъпа до онлайн услуги, като същевременно би намалило корупцията.

Нов член на масата: Как приемането на еврото от България пренарежда ЕЦБ

По-стабилната институционална рамка би повишила потенциалния растеж на производството и би подобрила способността на България да прилага политически мерки.

Пропуснатите възможности с усвояване на безвъзмездните средства от Next Generation EU подчертават цената на недостатъчния темп на реформите.

Политическата стабилност ще играе решаваща роля за пълното оползотворяване на тези възможности.

Управлението на текущия процес на конвергенция също представлява предизвикателство за България, подчертава Лейн. По-конкретно,

следва да очакваме икономиката на България да продължи да расте по-бързо от средното за еврозоната, тъй като има значителен потенциал за изравняване на доходите.

От друга страна, действието на механизма на Баласа-Самуелсън означава, че инфлацията и ръстът на заплатите вероятно ще са малко по-високи от средните за еврозоната. Може да се очаква също така, че растежът на кредитите и поскъпването на жилищата ще бъдат по-силни от средните за еврозоната, допълва представителят на ЕЦБ.

Кристин Лагард: Един месец България в еврозоната - 358 милиона души споделят нашата валута и нашето бъдеще

Според него, винаги съществува риск тези корекции да преминат границите, което да доведе до болезнен цикъл на възход и спад. Поради тези причини е наложително националните политици да следят отблизо тези развития и да прилагат подходящи предпазни мерки.

По-специално, много е положително, че Българската народна банка е въвела макропруденциална политическа рамка с ограничения за кредитополучателите относно размера на ипотеките и антицикличен капиталов буфер за банковата система.

По отношение на фискалната политика България разполага със стабилна вътрешна фискална рамка.

По отношение на състава на публичните разходи, капиталовите следва да бъдат увеличени, като се постави акцент върху подобряването на тяхното качество и ефективност чрез по-добро управление на публичните инвестиции, включително разработване на дългосрочна инвестиционна стратегия.

Управителят на БНБ: Членството в еврозоната ще създаде натиск за по-добра фискална устойчивост

За да се гарантира по-нататъшна средносрочна фискална устойчивост, са необходими продължителни усилия за борба с неформалната икономика с цел подобряване на събираемостта на данъците.

От съществено значение е и укрепването на управлението и рентабилността на държавните предприятия по устойчив начин, както и повишаването на устойчивостта на пенсионната система, допълва икономистът.

В обобщение Лейн отбелязва, че 2026 г. е важна година както за България, така и за еврозоната.

Разширяването на членството в паричния съюз допринася за самоутвърждаваща се положителна обратна връзка, като увеличаването на мащаба на паричния съюз и финансовата система на еврозоната увеличава ползите както за страните членки, така и за световната икономика.

За България новата активна роля в органите за вземане на решения на Евросистемата представлява разширяване на нейната ефективна суверенност. Както е случаят с всички държави членки, тези съвместно приети политики трябва да са допълнени с висококачествени вътрешни политики и висококачествена вътрешна институционална рамка.