Робърт Дювал, ветеранът на американското кино с поредица роли в класически филми като „Апокалипсис сега“, „Кръстникът“, „MASH“ и „Да убиеш присмехулник“, е починал на 95-годишна възраст.

„Боб си отиде спокойно у дома, заобиколен от любов и грижа“, написа съпругата му Лусиана Дювал в публикация във Facebook.

„За света той беше носител на „Оскар“, режисьор, разказвач на истории. За мен той беше всичко. Страстта му към занаята се равняваше единствено на любовта му към героите, към добрата храна и към това да бъде център на компанията. Във всяка от многобройните си роли Боб даваше всичко от себе си – на героите и на истината за човешкия дух, която те въплъщаваха. Така той ни оставя нещо трайно и незабравимо.“

Дювал вероятно е най-известен с ролята си на подполковник Килгор – с каубойска шапка и страст към сърфа – в „Апокалипсис сега“ (1979), откъдето идват и две от най-цитираните реплики в историята на киното:

„Чарли не сърфира!“ и „Обичам мириса на напалм рано сутрин“. Огромно въздействие има и като консилиери Том Хейгън в „Кръстникът“ и „Кръстникът II“, както и като потайния Бу Радли в „Да убиеш присмехулник“ в началото на кариерата си.

През следващите десетилетия той изиграва десетки поддържащи и характерни роли. Номиниран е седем пъти за „Оскар“, като печели веднъж – през 1984 г. за главна мъжка роля в „Tender Mercies“, където играе кънтри певец, опитващ се да преодолее алкохолизма.

Той е награждаван многократно за въздействащите си роли, но ето какво сам казва по въпроса:

Станах актьор, защото исках да играя, не да ставам звезда. Индустрията е обсебена от Оскарите.

Роден през 1931 г. в Сан Диего, Калифорния, син на военноморски офицер, Дювал учи драматично изкуство в колеж в Сейнт Луис, Мисури, и за кратко служи в армията.

През 1955 г. постъпва в Neighborhood Playhouse School of the Theatre в Ню Йорк заедно с Джеймс Каан, Джийн Хекман и Дъстин Хофман, като дори дели квартира с Хекман и Хофман.

Работи последователно в телевизията и театъра, включително в отличената продукция от 1965 г. на „Поглед от моста“ от Артър Милър, режисирана от Улу Гросбард. Първата му филмова роля е на загадъчния Бу Радли в „Да убиеш присмехулник“ (1962).

Малки роли в „Булит“ (1968) и „True Grit“ (1969) затвърждават репутацията му, но по-широка популярност му носи „MASH“, където играе самовлюбения Франк Бърнс, често осмиван от героите на Доналд Съдърланд и Елиът Гулд.

След участие във филма на Франсис Форд Копола „Хората на дъжда“ (1969), Дювал се утвърждава като част от новата вълна в Холивуд с главната роля в дебютния филм на Джордж Лукас „THX 1138“ (1970), с ролята на Том Хейгън в първите два филма от „Кръстникът“ (в третия не участва заради спор за хонорар), както и с Килгор в „Апокалипсис сега“ – роля, първоначално предвидена за Джийн Хекман.

Паралелно с това Дювал участва и в по-масови продукции като военния трилър The Eagle Has Landed (1976), сатиричната драма „Телевизионна мрежа“ (1976) и бейзболната драма „The Natural“ (1984).

Режисьорският му дебют е през 1983 г. с „Angelo My Love“ – полуимпровизирана драма за улично момче в Ню Йорк.

Въпреки „Оскара“ за „Tender Mercies“, главните роли рядко му се отдават, но той остава силно присъствие в поддържащи роли през 80-те и 90-те - в „Colors“ на Денис Хопър, в „Days of Thunder“ (1990) с Том Круз и в екранизацията на „The Handmaid’s Tale“ по Маргарет Атууд.

През 1992 г. се завръща към телевизията с ролята на Сталин в наградения сериал на HBO, режисиран от Иван Пасер. През 1997 г. получава нова главна роля във втория си режисьорски филм „The Apostle“, където играе проповедник, убил любовника на съпругата си. За тази роля получава трета номинация за „Оскар“ за главна мъжка роля.

По-късно режисира още два филма – „Assassination Tango“ (2002), в който демонстрира реалния си талант в аржентинското танго, и уестърна „Wild Horses“ (2015). Продължава да играе в разнообразни продукции – от холивудски трилъри като „The Gingerbread Man“ и „Да изчезнеш за 60 секунди“ до по-нестандартни драми като „Господари на нощта“ и „The Road“.

Дългогодишният му интерес към футбола (европейския - истинския) го води до роли в шотландската драма „A Shot at Glory“ (2000) с Али Маккойст и в комедията „Kicking and Screaming“ (2005) с Уил Феръл.

Дювал работи активно и през предишното десетилетие, като през 2015 г. получава още една номинация за „Оскар“ за поддържаща роля във „The Judge“, превръщайки се тогава в най-възрастния номиниран актьор в тази категория.

В продължение на десетилетия той е сред най-видимите поддръжници на Републиканската партия в Холивуд, но през 2014 г. заявява, че се е оттеглил от тази подкрепа.

Дювал е бил женен четири пъти: за Барбара Бенджамин (1964–1981), за Гейл Янгс (1982–1986), за Шарън Брофи (1991–1995) и за Лусиана Педраса, за която се жени през 2005 г. Няма деца.