В момент, когато старите геополитически сигурности се разпадат, една фраза се превръща в удобен цитат, с който хората се опитват да осмислят настоящето.

„Старият свят умира, а новият се мъчи да се роди: сега е времето на чудовищата“ – реплика, често приписвана на бившия лидер на Италианската комунистическа партия Антонио Грамши.

Само през последните два месеца тя беше цитирана – и често изопачавана – от десен белгийски премиер, ляв британски политически лидер, ирландски централен банкер и от много други личности в публичното пространство.

„Не бива да позволяваме на чудовищата да победят“, предупреждават сериозно инфлуенсъри последователите си в Instagram; в LinkedIn бизнес консултанти публикуват графики, които визуализират „разрива на Грамши“ и значението му за корпоративната стратегия.

Единственият проблем е, че Грамши никога не е казвал или писал подобно нещо. Поне не в тази запомняща се формулировка, която го популяризира.

„Времето на чудовищата“ улавя отвращението и недоверието, които мнозина изпитват към новините през 2026 г. – независимо дали идват от Белия дом, от досиетата „Епстийн“ или от бойните полета в Украйна.

Но в тетрадките, които Грамши изпълва с разсъждения за политическа теория, философия и лингвистика след като е хвърлен в затвора от италианския фашистки режим през ноември 1926 г., няма никакво споменаване на чудовища, посочва колумнистът на The Guardian Филип Олтерман.

В оригинал на италиански той пише:

„In questo interregno si verificano i fenomeni morbosi più svariati“, в превод - „В този междуцарствен период се проявяват най-разнообразни болезнени (или патологични) явления.“

Не звучи толкова ефектно.

Първата регистрирана употреба на английски на „времето на чудовищата“ във връзка с Грамши е в статия от 2010 г. в New Left Review на словенския философ Славой Жижек, озаглавена A Permanent Economic Emergency („Постоянно икономическо извънредно положение“).

Словенският мислител, винаги скандален и политически некоректен, вярва, че добрите стари времена на либералната социална демокрация са отминали

Жижек срещу света: Черен хумор, противоречив комунизъм и мъдростта като „конформистка глупост“

В този контекст цитатът придава поетична тежест на предизвикателството, което банковата криза в еврозоната поставя пред левицата.

Потърсен за обяснение защо поетично е преформулирал оригинала, Жижек настоява, че чудовищата не са негови.

„НЕ СИ СПОМНЯМ нищо по въпроса, но съм сигурен, че съм взел думата отнякъде другаде“, пише той до Олтерман от The Guardian.

Всъщност френска версия на сходната фраза предхожда популяризирането ѝ от Жижек на английски.

„Dans ce clair-obscur surgissent les monstres“, пише френският икономист и урбанист Гюстав Масиа в есе от 2003 г. – „в този полумрак се появяват чудовища“. Изразът „dans cet interrègne surgissent les monstres“ („в този междуцарствен период се появяват чудовища“) се среща във френския вестник Le Monde още през 1996 г.

Макар точният произход на „чудовищата“ на Грамши да остава неясен, има по-дълбоки причини идеите на италианския мислител да звучат актуално и днес. Публикувани през 1947 г., години след смъртта му, „Затворническите тетрадки“ са писани в периоди, когато на Грамши е било позволено да използва хартия и писалка в килията си.

„Те концентрират много от нещата, които са го тормозили, затова са изключително прецизни – поне за италианец“, казва Силвио Понс, президент на Института „Грамши“ в Рим.

Тетрадките стават наистина глобални едва след края на Студената война, с преводи на над 40 езика, но основната им идея вдъхновява активисти много по-рано.

„Когато Грамши пише „Затворническите тетрадки“, той се опитва да разбере защо в Италия не е имало социалистическа или комунистическа революция преди фашисткото завземане на властта“, обяснява Марция Макафери, политически историк в Queen Mary University London.

„Ключовото понятие, което произтича от този размисъл, е теорията му за хегемонията: че управляващата класа може да властва не само чрез принуда, но и чрез преплитането на популярната и високата култура, чрез интелектуалния и гражданския живот.“

Магистърската теза на унгарския премиер Виктор Орбан прилага идеите на Грамши към полското движение „Солидарност“, а в Италия културният министър на Джорджа Мелони наскоро издаде книга със заглавие Gramsci è vivo („Грамши е жив“).