Бившият президент на Южна Корея Юн Сук Йол бе осъден на доживотен затвор заради неуспешния си опит да въведе военно положение, който хвърли страната в политически хаос.

В четвъртък тричленен състав на Централния районен съд в Сеул постанови, че Юн е виновен за организиране на бунт в края на 2024 г., целящ подкопаване на конституционния ред.

„Действията на Юн по подстрекателство към бунт фундаментално подкопаха основните ценности на демокрацията“, заяви съдия Джи Гуи-йон, цитиран от Financial Times.

65-годишният Юн бе изправен и пред възможността да получи смъртна присъда.

Решението по обвинението в бунт е второто и най-същественото в поредица от дела срещу него заради изненадващото обявяване на военно положение. Миналия месец той бе осъден на пет години затвор по свързано дело за възпрепятстване на правосъдието, злоупотреба с власт и фалшифициране на официални документи.

Присъдата бележи кулминацията на драматичен епизод, който доведе Южна Корея до най-тежката политическа криза от десетилетия и постави на изпитание 39-годишната ѝ демокрация.

В 23:00 ч. местно време на 3 декември 2024 г. Юн се появи по националните телевизии и заяви, че „антидържавни“, проноркорейски сили се опитват да овладеят страната, като обяви извънредно положение с цел „защита на свободния и конституционен ред“.

Членове на управляващата партия на Юн Сук Йол съобщават, че ще се опитат да блокират мярката

Президентът на Южна Корея обяви военно положение заради заплаха от просевернокорейски сили

Решението предизвика масови протести, а депутати прескачаха бариери около Националното събрание, за да проведат извънредно гласуване, с което отхвърлиха указа за военно положение.

Изправен пред нарастващ обществен натиск, Юн отмени решението около шест часа след издаването му. Десет дни по-късно парламентът гласува импийчмънт, а впоследствие Конституционният съд го отстрани от длъжност.

В мотивите си съдиите посочват, че Юн е разпоредил разполагането на войски в Националното събрание, за да възпрепятстват дейността на депутатите и да арестуват политически опоненти.

„Обявяването на извънредно военно положение и последвалите действия на армията и полицията сериозно накърниха политическата неутралност на въоръжените сили и органите на реда, понижиха политическия авторитет и международната репутация на Южна Корея и доведоха до крайна политическа поляризация“, заяви още съдията.

Съдът прие, че мотивите на Юн са произтичали от усещане за криза, породено от това, че контролираното от опозицията събрание системно блокира законодателни инициативи. Съдиите обаче отхвърлиха тезата на прокуратурата, че извънредното положение е било част от едногодишен план за установяване на диктатура.

Те добавиха, че Юн не е изразил разкаяние за действията си.

Юн има право да обжалва присъдата, като адвокатите му вече я разкритикуваха.

Ново предложение за държавно покриване на лечението за косопад изкарва на повърхността дълбокия култ на страната към външния вид

Президентът на Южна Корея откри политически фронт срещу нов враг - косопада

Южнокорейската съдебна система допуска наказателните дела да бъдат разглеждани на три инстанции, включително финално произнасяне на Върховния съд по въпроси на правното тълкуване.

Няколко други високопоставени представители също получиха ефективни присъди във връзка с кризата. Бившият министър на отбраната Ким Йон-хюн бе осъден в четвъртък на 30 години затвор за ролята си в бунта.

Бившият министър-председател Хан Док-су, който беше временно изпълняващ президент след импийчмънта на Юн, по-рано получи присъда от 23 години затвор за участието си в улесняването на извънредните мерки.

Независим прокурор през декември оневини съпругата на Юн – Ким Гон-хи – по отношение на обявяването на военно положение, но миналия месец тя бе осъдена на 20 месеца затвор по отделни обвинения в корупция.

Около 58% от анкетираните корейци през януари са подкрепяли смъртна присъда за Юн. В Южна Корея не е извършвана екзекуция от 1997 г. насам.

„Трудно е да се приеме, че противоконституционното обявяване на военно положение от Юн е по-тежко престъпление от военния преврат на бившия президент Чун Ду-хван“, коментира пред FT Чан Йонг-су, професор по конституционно право в Корейския университет.

Той визира генерала, завзел властта с преврат през декември 1979 г., който по-късно нареди клане на цивилни в югозападния град Куанджу.

Чун бе осъден на смърт през 1996 г., но присъдата му бе заменена с доживотен затвор, а година по-късно бе освободен с президентско помилване.

Осъждането на Юн затвърждава тенденцията на възмездие в южнокорейската политика, при която малцина бивши президенти успяват да избегнат съдебни преследвания след напускане на поста.

Ли Мьон-бак, президент в периода 2008–2013 г., бе лишен от свобода за подкуп, присвояване и злоупотреба с власт.

Наследникът му Пак Гън-хе, управлявала от 2013 до 2017 г., понесе сходна съдба за злоупотреба с власт и принуда.

Ро Му-хьон, подложен на прокурорски натиск заради обвинения в подкупи срещу членове на семейството му, се самоуби през 2009 г.

Както Пак, така и Ли впоследствие получиха президентски помилвания, като последният бе помилван именно от Юн.

Управляващата Демократическа партия на настоящия президент Ли Дже-мьон настоява за законодателна поправка, която да забрани помилвания и смекчаване на присъди за лица, осъдени за бунт.

В рамките на опита си да въведе военно положение Юн бе разпоредил ареста на Ли, както и на водещи представители на Демократическата партия и на собствената си партия „Силата на народа“.