Те не възприемат „Евровизия“ като религия. За тях тя е по-скоро семейство.

За т.нар. Eurofans финалът през май е кулминацията на процес, който започва месеци по-рано – с националните селекции, онлайн анализи и безкрайни съботни маратони пред няколко екрана. Тази година обаче музикалната еуфория е засенчена от политическо напрежение и бойкоти, свързани с участието на Израел в Евровизия, разказва Euronews.

Сезонът започва много преди май

Официално конкурсът се провежда през май, но за феновете сезонът стартира още през септември, когато започват да се появяват първите песни.

„За нас Евровизия започва през септември“, казва Жоао Варгаш пред Euronews. През декември започват и първите национални селекции – като албанската, а след това всяка събота до май е запазена за селекциите в различни държави.

Феновете следят между 30 и 40 национални финала – от Festival da Canção в Португалия до Melodifestivalen в Швеция и Benidorm Fest в Испания. Анализите са детайлни: вокали, сценично присъствие, статистики, прогнози за гласуване.

„Февруари и март са пълна лудост. Има съботи, в които екранът е разделен на пет или шест прозореца с различни национални финали“, казва Франсишку Родригеш.

На срещата в четвъртък ще бъдат представени мерки, които целят да успокоят разгневените страни. В случай че това не стане, ще бъде проведено гласуване

Евровизия на кръстопът – съдбата на Израел в конкурса се решава в Женева

Терминът „Eurofan“ не присъства в речниците, но за много от тях това е почти целогодишен ангажимент.

Много от феновете са и създатели на съдържание – публикуват реакции, класации, анализи и прогнози. Постепенно се формира общност със силно чувство за принадлежност.

„Без да осъзнаваме, създадохме семейство“, казва Хелена Алмейда. „Има чувство за принадлежност, което сме изградили и което уважаваме.“

За мнозина връзката започва още в детството. Фабио Александре си спомня как е гледал конкурса с баба си и дядо си. 2006 г. е повратна – когато финландската рок група Lordi печели със своя провокативен образ.

„Дядо ми беше шокиран. Аз бях очарован. Тогава разбрах, че това е пространство, в което има място за различните“, казва той.

За Жорже Дуроеш конкурсът придобива още по-дълбоко значение през 1998 г., когато Дана Интернешънъл се превръща в първата транссексуална победителка. „Тогава, като 13-годишно момче, което тепърва открива себе си, почувствах, че това е безопасно място“, споделя той.

Мотото „United by Music“ за тях е повече от слоган.

Макар че решението е продиктувано от лично и творческо израстване, идва на фона на нарастващ бойкот на събитието през 2026 г.

Кончита Вурст се оттегля от всичко, свързано с „Евровизия“

Португалската победа и ефектът „Собрал“

Португалия има 55 участия и една победа – през 2017 г., когато Салвадор Собрал печели с песента „Amar pelos Dois“. Със 758 точки той поставя рекорд в настоящата система на гласуване, въведена през 2016 г.

„Израснах с убеждението, че това никога няма да се случи – и се случи“, казва Хелена.

Победата на баладата на португалски език – в конкурс, асоцииран със зрелищни хореографии, пироефекти и сценичен размах – се възприема като повратен момент. „Това отвори врати за по-интроспективни, по-автентични изпълнения“, смятат феновете.

През 2018 г. Португалия е домакин на събитието, което е първата възможност за много от тях да гледат конкурса на живо. „Когато влязох в залата и видях сцената, се разплаках“, спомня си Родригеш.

Замислен през 60-те години на миналия век в Чехословакия, Владимир Путин разпореди връщането на конкурса, а САЩ вече потвърдиха участието си

Интервидение 2025: Защо Русия възражда своя „културен противовес“ на Евровизия

Политика и бойкоти

70-годишната история на конкурса не е лишена от скандали, но тази година напрежението е по-осезаемо.

Европейският съюз за радио и телевизия решава през декември 2025 г. Израел да остане в конкурса, който ще се проведе във Виена. Аргументът е, че Евровизия е събитие между обществени телевизии, а не между правителства.

Решението води до бойкоти. Испания – част от т.нар. Големи пет – обявява, че няма да изпрати представител и няма да излъчва конкурса през 2026 г. Ирландия, Нидерландия, Словения и Исландия също заявяват, че се оттеглят.

В Португалия обществената телевизия RTP решава да участва, но 14 от 16-те участници във Festival da Canção заявяват, че ако спечелят националния финал, няма да представят страната във Виена като форма на протест.

„Интересът спада драстично“, казва Фабио Александре. „Когато знаеш, че повечето участници не искат да отидат, състезателният елемент се губи.“

Хелена Алмейда е категорична: „Не вярвам, че това е аполитично събитие. Политиката е навсякъде. От момента, в който носиш националния флаг, ти представляваш страната си.“

EBU подчертава, че конкурсът не е политически и цели насърчаването на музиката и културното разнообразие. Феновете обаче признават, че ситуацията влияе на ангажираността. Някои дори избягват да следят песните предварително, за да запазят елемента на изненада.

Победата на JJ с Wasted Love донесе на Австрия не само трета титла, но и честта Виена отново да бъде домакин на най-големия музикален конкурс в света

Виена ще бъде домакин на Евровизия 2026

Евровизия е бранд с устойчива инерция

Въпреки напрежението конкурсът продължава да поставя рекорди. Според EBU миналогодишният финал достига 166 милиона зрители в 37 пазара – с три милиона повече от предходната година.

Феновете са убедени, че форматът ще се адаптира. „Краят на Евровизия е многократно предсказван и това не се е случило“, казва Жорже Дуроеш. „След 70 години брандът е устойчив.“

Големият финал тази година ще се проведе на 16 май във Виена.

За мнозина това е повече от телевизионно шоу. Това е общност. И дори когато политиката нахлуе на сцената, чувството за принадлежност остава.