Защо Пекин приема нов закон за „етническо единство“?

В продължение на десетилетия китайското правителство е обвинявано, че прилага репресивни политики, насочени към подчиняване на етническите малцинства и принуждаване към асимилация.

Сега нов закон, който се очаква да бъде формално одобрен по време на годишната парламентарна сесия на страната по-късно тази седмица, ще затвърди, разшири и дори ускори този процес. Учени и активисти за човешки права предупреждават, че това допълнително ще застраши правата на малцинствените групи и техния начин на живот.

Китайското правителство обаче защитава закона като ключов за насърчаване на „модернизация чрез по-голямо единство“ и го нарича закон за „Насърчаване на етническото единство и прогрес“.

Законът понижава статута на другите езици за сметка на мандарин; насърчава браковете между доминиращите ханци и други етнически групи, като забранява действия, които биха ги ограничавали; изисква родителите да „образоват и насочват непълнолетните да обичат Китайската комунистическа партия“; и в широко формулирана разпоредба забранява всякакви действия, които могат да се разглеждат като вредящи на „етническото единство“.

Търговският излишък на Китай удря рекорди през януари-февруари

Президентът Си Дзинпин многократно е призовавал за „синицизация на религията“ –религиозните практики трябва да се съобразяват с това, което Комунистическата партия определя като китайска култура и ценности. Експертите виждат този закон като утвърждаване на политика, която вече се е превърнала в основна част от управлението му.

„Независимо дали става дума за насърчаване на мандарин или за ограничения върху изразяването на етническа идентичност и религиозни практики, режимът казва: всичко, което правихме досега, е правилно. И сме толкова уверени в това, че ще издигнем онова, което досега беше политика, до нивото на основен закон“, казва пред BBC Арън Гласърман от Университета на Пенсилвания.

В Китай има 55 официално признати етнически малцинства, чиито общности варират от десетки хиляди до милиони хора.

Пекин обаче винаги е проявявал засилена чувствителност към определени региони. Най-тежките обвинения в нарушения на човешките права са свързани със Синцзян – дом на уйгурите и на други тюркски малцинства – както и с Тибет.

Вместо да предложи реална автономия, която би насърчила интеграцията на малцинствените групи, Комунистическата партия залага на репресивни мерки и страх от наказание. Целта е да се задуши в зародиш всеки опит за диалог по темата за сепаратизма.

В месеците преди Олимпийските игри през 2008 г. тибетски монаси оглавиха въстание в Лхаса срещу управлението на Пекин. Както и предишни въстания, то беше потушено – властите твърдят, че са загинали 22 души, но тибетски организации в изгнание оценяват броя на около 200. На следващата година, в далечния запад на страната, смъртоносни сблъсъци между уйгури и ханци в регионалната столица на Синцзян – Урумчи – доведоха до почти 200 жертви.

През 2013 г. група уйгурски сепаратисти загинаха при опит да се врежат с автомобил, зареден с експлозиви, в портата към площад „Тянанмън“. Година по-късно, при друга атака в провинция Юнан, представители на същия етнос извършиха масово нападение срещу минувачи на железопътна гара. Пекин подчертава, че строгите репресии срещу етническите малцинства са оправдани заради тези насилствени въстания.

Но ООН и правозащитни организации твърдят, че повече от един милион уйгурски мюсюлмани са били принудително задържани в лагери. Китайското правителство нарича тези места центрове за „превъзпитание“ и професионално обучение. Според доклади религиозните практики на уйгурите също са ограничени, а джамиите са затворени.

В Тибет манастирите – някога центрове на властта – са строго контролирани. Всички под 18 години трябва да учат мандарин в държавни училища и не могат да изучават будистки текстове. Това е тежък удар за общност, в която децата традиционно са се записвали в манастирски училища, за да се обучават за монаси.

Китай с най-ниска цел за икономически ръст от три десетилетия

През последните години напрежение възникна и след ограничения върху преподаването на монголски език във Вътрешна Монголия, както и след нареждания за разрушаване на джамии на хуейските мюсюлмани в Нинся.

Пред лицето на подобни потенциални дестабилизации правителството може да е преценило, че новият закон трябва да надмине съществуващите правни защити за малцинствата, смятат анализатори. Освен това той позволява по-строг контрол над стратегически региони, които свързват Китай със съседни държави и ключови глобални търговски маршрути.

В анализ на новия закон проектът China Power цитира основателя на комунистически Китай Мао Дзедун: „Казваме, че Китай е страна с огромна територия, богати ресурси и голямо население. Всъщност голямото население е на ханската националност, а огромната територия и богатите ресурси принадлежат на малцинствените националности.“

Макар някои малцинства като уйгурите да наброяват милиони, те са далеч по-малобройни от ханците, които съставляват над 90% от китайските граждани. Но ако се погледнат родните земи на тибетци, уйгури и монголци, става ясно, че тези огромни територии са богати на минерални ресурси и важни за селското стопанство, като представляват значителна част от общата площ на страната.

През историята тези групи са имали периоди на независимост от Китай. Те живеят в обширни гранични региони и поддържат контакти със съседни държави. Освен собствените си езици те имат и отделни писмени системи. Понякога са се опитвали да защитят културната си идентичност чрез съпротива срещу контрола на Пекин, а общностите им в изгнание са сред най-гласовитите критици на режима в чужбина.

Въпреки че в Китай законът често е просто инструмент на партийната воля, новата нормативна уредба за „етническо единство“ улеснява властите в прилагането на досегашните политики. Тя дава на местните структури по-ясни и директни инструкции за действие,  като легитимира вече започналите процеси.

От години китайското правителство предлага стимули на ханските китайци да се преселват в Тибет или Синцзян, където според критиците властта се опитва умишлено да промени демографския баланс за сметка на малцинствата. В резултат регионалните столици Лхаса и Урумчи вече са преживели масивен приток на ханска култура, отбелязва BBC.

Освен това Пекин насърчава браковете между различни етнически групи чрез финансови стимули, особено между уйгури и ханци, и е обвиняван, че по този начин се опитва да погълне малцинствата в доминиращата ханска култура. Новият закон също засяга този въпрос.

„Законът не насърчава изрично междусемейните бракове. Той казва, че никое лице или организация няма право да се намесва в свободата на брака въз основа на религиозна или етническа идентичност“, обяснява Гласърман.

Китай се готви за „двете сесии“ – най-важното политическо събитие в страната

Той дава пример с местен чиновник, изправен пред религиозна съпротива от страна на имам или свещеник при планиран брак между ханец и жена от етническо малцинство.

„Представете си този служител – неговият приоритет е да избегне всякакви главоболия, за да си осигури повишение или поне да запази поста си. В миналото той можеше тихо да упражни натиск, за да предотврати такъв брак и да избегне конфликта. Новият закон обаче пресича тези неформални практики и прави почти невъзможно за имама, свещеника или родителите да възпрепятстват подобен съюз.“

В Китай през 2026 г. е трудно да бъдат интервюирани уйгури, тибетци или монголци, които все още живеят в традиционните си родни региони, за да споделят мнението си за закона. Критиката към правителствена политика може да доведе до затвор, ако бъде тълкувана като насърчаване на „сепаратизъм“.

Затова тревогата се вдига предимно от организации в чужбина.

Чрез ограничаване на обучението на малцинствени езици, новият закон на практика гарантира, че „уйгури, тибетци и монголци вече няма да имат право да използват родните си езици в учебния процес. Вместо това те ще бъдат принудени да учат на мандарин — част от мащабната кампания на Комунистическата партия за асимилиране на малцинствата в ханското общество“, заявяват от организацията Campaign for Uyghurs.

Според Phayul – англоезичен сайт, базиран в Индия и финансиран от тибетци в изгнание – „критиците виждат законодателството като най-новата фаза от ускорената кампания за „синицизация“ при управлението на Си“.

В известен смисъл Комунистическата партия се съгласява с критиците, че законът е свързан с асимилация, но твърди, че това е нещо положително. Той „има за цел да гарантира всеобхватното ръководство на партията по етническите въпроси, да подобри институционалните механизми за укрепване на чувството за общност на китайската нация и да подпомогне малцинствените региони да се интегрират по-добре в общото развитие на страната“, коментира говорителят на Националния народен конгрес Лу Цинцзян.

Партията отдавна посочва, че мнозинството ханци се намира на различен етап на модернизация в сравнение с другите етнически групи – което на практика означава, че малцинствата се разглеждат като изостанали.

Гласърман казва, че това понякога създава трудности за централната власт, особено когато местните чиновници проявяват прекомерно усърдие. Нагласата им често е: „В ход е революция, така че всички трябва да говорят мандарин. Няма смисъл да уважаваме техните „изостанали“ погребални или сватбени обичаи.“

Китай се готви да блокира търговската доминация на САЩ в дългосрочен план

В миналото това е водело до случаи, в които местни служители са принуждавали мюсюлмани да ядат свинско или работодатели са наемали мюсюлмани без да осигуряват халал кухни. За Пекин подобни конфликти не са желани, но в някои региони партията трудно успява да наложи по-умерен подход. Надеждата е, че новият закон ще стандартизира реакциите.

Правозащитни организации обаче смятат, че законът трябва да се разглежда повече като публично политическо послание, отколкото като документ за съдебно преследване.

„Той формализира идеологическа рамка за „общо съзнание на китайската нация“ в сфери като образование, религия, история, култура, туризъм, медии и интернет и изисква тази идеология да бъде интегрирана в градското и селското планиране и икономическото развитие“, пояснява изследователят на Human Rights Watch Ялкун Улуйол.

Според мнозинството анализатори Пекин не се нуждае от нови законови рамки, за да упражнява контрол над страната. Същинското значение на този акт обаче се крие в политическото послание – той ясно очертава курса, по който Си Дзинпин възнамерява да води Китай в близко бъдеще.