Резултатите от неделните местни избори във Франция подчертаха нарастващото влияние както на крайнолявата „Непокорна Франция“ (НФ), така и на крайнодесния „Национален сбор“ (НС). Същевременно вотът извади наяве пукнатини в традиционни партии като социалистите и „Републиканците“. В големите градове избирателите изпратиха смесени сигнали – на места затвърдиха старите си политически лоялности, а на други изразиха недоволство от центристки и утвърдени кандидати.

С наближаването на втория тур на 22 март, тактическите маневри – от нови съюзи до оттегляне на кандидати – се превръщат в решаващ фактор за изборите. Партиите имат време само до вторник, 18:00 ч. (парижко време), за да финализират листите си. Този краен срок засилва политическите преговори и налага спешни стратегически изчисления, пише France 24.

Силни резултати в двата края на спектъра

„Национален сбор“ се представи силно в някои от южните си бастиони и отбеляза значително присъствие във втория по големина град на Франция – Марсилия, където завърши на второ място с минимална разлика.

Според Пол Смит, доцент по френска история и политика в Университета в Нотингам, представянето на партията в Марсилия отразява дългосрочни политически тенденции, а не внезапен възход.

„Марсилия е благоприятна за крайната десница от години, така че резултатът там не е толкова изненадващ“, посочва той, като добавя, че евентуална победа на НС би била до голяма степен следствие от стратегическите решения на нейните опоненти.

Париж е бойно поле за бъдещето на Франция. Макар десницата някога да се противопоставяше на лявата визия за по-малко коли и повече дървета, днес екологичният път е предначертан

Надпреварата за Париж: Защо „зеленият“ завой на френската столица е необратим?

В същото време „Непокорна Франция“ събра достатъчна подкрепа, за да се класира за втория тур в няколко ключови надпревари, включително в Париж, макар представянето ѝ там да беше по-скромно в сравнение с други градове като Лил, Рубе и Тулуза.

Смит подчертава, че постиженията на „Непокорна Франция“ (НФ) са значими и в национален мащаб. На предишни местни избори партията отделяше ограничени ресурси за локални кампании, като залагаше повече на активизъм на местно ниво, отколкото на участието в традиционни политически битки.

„Този път, надграждайки успехите си на парламентарните избори през 2022 и 2024 г., тя вече има база, върху която да стъпи“, казва той.

Ниска избирателна активност и поляризация

Историкът Андрю Смит от университета „Queen Mary “ в Лондон предупреждава, че резултатите разкриват и един по-дълбок проблем – ниската избирателна активност. „Най-важният извод от първия тур е, че въздържането от гласуване е знак за демократично отчуждение“, обяснява той.

Дори в оспорвани надпревари активността остава ниска, което подсказва, че много избиратели се чувстват дистанцирани от местната политика. Поляризирани битки като тази в Марсилия обаче могат да повишат участието на втория тур, когато изборът стане по-ясен.

Париж предлага по-тясно сътрудничество със съюзниците и по-активна роля на френското ядрено възпиране на фона на войната в Украйна и нестабилността в Близкия изток

Ядрената стратегия на Франция търси ново място в Европа

Стратегически съюзи в ключови градове

Фрагментираните резултати принуждават кандидатите от целия политически спектър да вземат стратегически решения преди балотажа.

В някои градове партиите водят преговори за съюзи, за да консолидират вота си. В други лидерите отказват сътрудничество въпреки идеологическата близост, надявайки се да привлекат избиратели от конкурентни лагери.

В Марсилия действащият кмет Беноа Паян отхвърли възможността за съюз с кандидата на „Непокорна Франция“ Себастиен Делогу, въпреки че „Национален сбор“ остава сериозен претендент. Дали подобни решения ще отслабят левицата зависи от реакцията на избирателите.

„Зависи кой ще остане в надпреварата“, казва Пол Смит. „Дали електоратите са твърдо фиксирани, или могат да се пренасочат?“

Андрю Смит смята, че Паян ще се опита да привлече избиратели на „Непокорна Франция“, без формално да се обвързва с партията, представяйки се като бариера срещу крайната десница.

Крайнодесният „Национален сбор“ вече обвинява президента в нечестни кадрови рокади

Макрон бърза да направи Франция „устойчива на Льо Пен“ преди изборите през 2027 г.

Деликатен баланс в Париж и други градове

Подобен деликатен баланс се наблюдава и в Париж, където кандидатът на социалистите Еманюел Грегоар води след първия тур, но отхвърли предложенията за сътрудничество от страна на кандидата на „Непокорна Франция“ София Шикиру.

Според Пол Смит стратегията цели да привлече умерени и центристко-десни избиратели, вместо да разчита на твърдия електорат на крайната левица.

„Той се опитва да привлече избирателите на [центристко-десния кандидат Пиер-Ив] Бурназел, а не тези на Шикиру“, пояснява той, като допълва, че Грегоар би искал част от гласовете на НФ, без да бъде асоцииран с партията.

Тази стратегия е рискована, особено след като Бурназел реши да се обедини с Рашида Дати преди втория тур, а кандидатката на крайната десница Сара Кнафо също потърси контакт с бившия министър на културата.

В Лион обаче действащият кмет от Зелените Грегори Дусе сключи съюз с „Непокорна Франция“ за балотажа. Това увеличава шансовете му срещу неговия десноцентристки съперник Жан-Мишел Ола, бивш президент на футболния клуб „Олимпик Лион“.

Фрагментацията в центъра и възходът на радикалната десница превърнаха предстоящия президентски вот през 2027 г. в определящ фактор за текущия дневен ред на Франция

Преждевременният старт на политическото съревнование за Елисейския дворец

Последици за президентските избори през 2027 г.

Въпреки че местните избори се влияят основно от локални фактори, анализаторите виждат в тях ясен индикатор за политическата нагласа преди президентския вот през 2027 г.

Пол Смит вижда в резултатите завръщане към традиционното противопоставяне между лявото и дясното, при което центристкият лагер на президента Еманюел Макрон постепенно губи почва.

„Това показва завръщане към конфигурацията „ляво–дясно“, отбелязва той, описвайки система, напомняща класическия „биполярен четириъгълник“ (quadrille bipolaire), доминиран от четири основни политически сили.

В левия спектър „Непокорна Франция“ и Социалистическата партия се утвърждават като основни съперници, докато Зелените често заемат балансираща роля. В някои градове, като Лил, те подкрепят социалистите срещу НФ, докато в други – като Страсбург – застават на страната на „Непокорна Франция“.

 В десния сектор „Републиканците“ се борят за влияние с „Национален сбор“, който системно привлича кандидати и избиратели от средите на традиционната десница. Начинът, по който тези съюзи и разделения ще се развият през следващите дни, може да окаже сериозно влияние върху политическата сцена преди решаващите президентски и парламентарни избори.

Както казва Андрю Смит: „Кампаниите за президентските избори през 2027 г. ще бъдат оформени от готовността на социалистите да работят с „Непокорна Франция“ и от това доколко центристко-дясното пространство е пропускливо към крайната десница.“